Решение № 87 от 06.11.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Берковица, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20241610200190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН .

С Наказателно постановление № 24-0243-000383/27.05.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана РУ Берковица, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на С. Д. С., с ЕГН ********** от град Вършец, ул. “....... на основание чл. 179, ал.

2, пр. 1 от

3ДвП, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123 ал. 1, т. 2 б. А от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление С. обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, най- вече в частта, с която на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлявам МПС за 6 месеца. Предвид на това моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично. Явява се негов представител – адвокат Г. от АК Монтана,който оспорваа НП по отношение и на двете нарушения и моли НП да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на 1

Министъра на вътрешните работи, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното постановление по ЗДвП на РУ Берковица.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното: На 11.05.2024 година в 15:20 часа, в град Вършец на ул. Цар Симеон, срещу жилищен дом номер 8, с посока на движение от ул. Христо Смирненски към ул. Янко Сакъзов жалбоподателят С.

Д. С. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № .... като при движение с несъобразена скорост излиза извън пътното платно в дясно по посоката си на движение, преминавайки през тротоара и навлиза в тревната площ извън пътното платно и се блъска в неподвижно изоставено купе от автомобил извън пътната мрежа. Реализира ПТП с материални щети.

Водачът продължава движението си към ул. Банкя, където изоставя автомобила си след което се прибира в жилищният си дом на ул. Цар Симеон номер 12 където е установен в 16:15ч. Водачът не остава на местопроизшествието и не уведомява контролните органи на МВР.

Предвид на това за административно нарушение, както следва: " Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."- чл. 20, ал.

2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и за административно нарушение: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи“- чл.123 ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Поводът за санкциониране е извършването на две нарушения на ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1177639 от 11.05.2024 год., е започнало административно наказателно производство, в резултат на което, административнонаказващият орган е счел, че нарушенията са доказани, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа само на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство, тъй като актосъставителят Н. Д. Н. и свидетелят по АУАН С. М.

М., редовно призовани, не се явяват и не дават показания. Процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не държи на разпита на свидетелите, при което след съвкупна преценка на събраните по делото 2 писмени и гласни доказателства, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и без разпита на редовно призованите Н. и М., заради което бяха заличени. Свидетелят на жалбоподателя В. Д. Г., при режим на довеждане от страна на С., също не се явява в съдебно заседание.

Видно от приложената по делото

Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Жалбата срещу атакуваното наказателно постановление е подадена в срок и от лице, което има право да обжалва, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че същата е

ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за ангажиране на административононаказателна отговорност за нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123 ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП.

По отношение на нарушението на член 20, ал. 2 от ЗДвП С наказателното постановление жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че от фактическа страна на 11.05.2024 година в 15:20 часа, в град Вършец на ул. Цар Симеон, срещу жилищен дом номер 8, с посока на движение от ул. Христо Смирненски към ул. Янко Сакъзов жалбоподателят С. Д. С. управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № .... като при движение с несъобразена скорост излиза извън пътното платно в дясно по посоката си на движение, преминавайки през тротоара и навлиза в тревната площ извън пътното платно и се блъска в неподвижно изоставено купе от автомобил извън пътната мрежа. При така направеното описание на вмененото във вина на жалбоподателя С. нарушение съдът намира, че е допуснато нарушение на правилата по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо неопределен брой адресати.

Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи правни понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по 3 време, място и начин на извършване. В конкретния случай съдът намира, че вместо да стори това актосъставителят се е задоволил да препише част от текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която е приел за относима към случая, след което това механично е било пренесено и в съдържанието на НП.

По този начин жалбоподателят е поставен в положението да се защитава не срещу конкретни факти, а срещу правни обобщения. Твърди се, че се е движел с несъобразена скорост, но не е описано нито какво е било състоянието на пътя, нито какви са били характерът и интензивността на движението. По този начин описанието на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и на НП не изпълнява присъщите си задачи: да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, да запознае наказаното лице с фактическите и правни рамки на деянието, което се твърди то да е извършило, както и да позволи на съда да направи преценка за съставомерността на конкретното поведение спрямо посочения за осъществен състав на административно нарушение. На първо място, както се посочи, тъй като липсват твърдения какви са били състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретната скорост на движение на жалбоподателя, то тези обстоятелства са останали извън предмета на доказване по делото и дори и да бъдат установени от съда в хода на съдебното следствие, то това ще бъдат факти, които за пръв път се предявяват на жалбоподателя с въззивното решение. Следователно чрез конкретно направеното описание на нарушението не е определен кръгът на подлежащите на доказване факти в процеса. На следващо място съдът намира, че направеното описание не позволява на жалбоподателя да се запознае с фактическите рамки на обвинението в пълнота. Макар да има надлежно индивидуализирани фактически изводи на наказващия орган относно датата, място на извършване на деянието и неговия автор, то липсва такава надлежна индивидуализация относно останалите обстоятелства от състава на нарушението. В случая на жалбоподателя директно е вменен правният извод, че скоростта му на движение не е била съобразена ,но с кое не е била съобразена,не става ясно. Така, обаче той е лишен от възможността да оборва тези изводи и да проведе насрещно доказване, като например оспори извода на наказващия орган относно състоянието на пътя или характера и интензивността на движението. По този начин правото на защита на жалбоподателя е съществено нарушено. Най-сетне предвид липсата на конкретно описани факти съдът по никакъв начин не би могъл да установи дали скоростта на движение на жалбоподателя, която е напълно неизяснена по делото, е била съобразена с други също неизяснени обстоятелства състоянието на пътя, характера и интензивността на движението. В тази връзка за съда остава неясно как административнонаказващият орган (АНО) при изпълнение на правомощието си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е стигнал до извод за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление.

Такъв извод би могъл да се направи само ако АНО е приел „на доверие“ всичко описано в АУАН и в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН въобще не е 4 изследвал дали има събрани доказателства, от които да се установява извършеното нарушение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че допуснатото нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН е съществено, защото при така направеното описание е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в положение да се защитава не срещу конкретни факти, а директно срещу правни изводи, като същевременно извън кръга на подлежащите на доказване факти са останали елементи от състава на нарушението, поради което съдът не би могъл да извърши преценка дали описаното в НП действително се подвежда под състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от фактическа страна.

Нарушението освен съществено е и неотстранимо, тъй като не може за пръв път с въззивното решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти от състава на нарушението. Следователно така констатираното нарушение влече незаконосъобразност на наказателното постановление и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Поради тези пропуски при описанието на нарушението, то не би могло да се извърши преценка и за правилността на наказателното постановление. Без да е установена конкретната скорост, с която се е движил жалбоподателят, и без да са изяснени състоянието на пътя и характерът и интензивността на движението, то съдът не би могъл да установи дали скоростта на движение на С. е била съобразена с тези обстоятелства или не. Следователно извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение остана недоказано по делото,поради което НП в тази част следва да бъде отменено.