Решение № 249 от 20.11.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Попово, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20243520100542 по описа за 2024 година

Ищцата Ф. Т. М. от с. С., общ. П., чрез адв. А. С. Р. от ТАК, твърди в исковата си молба, че в периода от 01.10.1980 г. до 31.03.1984 г. е полагала труд по трудово правоотношение в Трудово-производителна кооперация „Д.“, цех „А.“ – гр. П. на длъжност „плетачка машинист“. Трудовото правоотношение е било прекратено, като кооперацията била преустановила дейността си без правоприемник.

В процеса на подготовка на документи за пенсиониране ищцата се е снабдила с удостоверение от ТП на НОИ – Т. (с изх. №***/*** г.), от което било видно, че липсвали писмени данни относно положения от ищцата труд при посочения работодател. Такива не били приети в архива на отдела ООАТПНОИ – гр. Т..

Поради невъзможността да бъде удостоверен по административен ред процесния трудов стаж, за ищцата възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск по съдебен ред.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че е ищцата Ф. Т. М. е работила на длъжност „плетачка машинист“ в ТПК „Др.“, цех „Ал.“, гр. П. за периода от 01.10.1980 г. до 31.03.1984 г., като този период да бъде признат за трудов и осигурителен стаж.

В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Т., в който се възразява както срещу допустимостта, така и срещу основателността на предявения иск.

Ответникът твърди, че не са налице условията за допустимост на иска, визирани в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОСРСР, тъй като приложеното към исковата молба удостоверение № *** г., издадено от отдел „Обединен осигурителен архив“ на ТП на НОИ – Т., не удостоверявал липса на документи конкретно за ТПК „Др.“, както било посочено от ищцата в исковата молба. Вместо това, удостоверението се отнасяло до „***“ – П., което 1 според ответната страна бил различен субект от претендирания осигурител.

В тази връзка ответникът счита, че не е налице надлежно удостоверяване на обстоятелството, че осигурителят е прекратил дейността си без правоприемник и че документите, отнасящи се до претендирания стаж, действително липсват в архива на НОИ – условие, което било от съществено значение за допустимостта на иска по чл. 5 от закона.

Ответната страна излага допълнително, че самото удостоверение било издадено въз основа на заявление № *** г., в което ищцата е посочила, че иска удостоверение за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода 01.10.1980 г. – 31.03.1984 г. във връзка с пенсиониране в България, като в заявлението бил посочен работодател „Ал.“ – гр.

П., а не ТПК „Др.“. Това несъответствие, според ответника, компрометирало релевантността и надлежността на удостоверението и не позволявало доказване на първичния факт на трудовото правоотношение с посочения от ищцата работодател.

По изложените по-горе съображения ответникът моли съда да отхвърли иска като недопустим и неоснователен.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск лично и с пълномощник: адв.

Р. от ТАК, както и претендира разноски, а ответната страна не изпраща представител, но с писмено становище, подадено чрез пълномощник, поддържа изложеното в отговора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като също претендира разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В приложеното по делото заверено копие на трудова книжка на ищцата е отразено, че същата е работила в ТПК „Др.“, цех „Ал.“ – П. на длъжност плетачка-машинист в периода 01.10.1980 г. – 31.03.1984 г., като изрично е посочено прослуженото време – 3 години и 6 месеца. Автентичността и достоверността на трудовата книжка не е оспорена от другата страна по делото.

По делото е приложено и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № *** г., издадено от Община Т., от което е видно, че Ф. Т. М., Ф. Т. М., Ф. Т. Ат. и Ф.Т.

М., са имена на едно и също лице.

От приложеното заверено копие на заявление, подадено от Ф. Т. М. до директора на ТП на НОИ – гр. Т., е видно, че същата е поискала да й бъде издадено удостоверение за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред за периода 01.10.1980 г. – 31.03.1984 г., като е посочила, че стажът е положен в Ал. – П. и че тя е работила на длъжност плетачка. В отговор на подаденото заявление, от ТП на НОИ – гр. Т. е издадено удостоверение, изх. № *** г. (заверено копие приложено по делото), в което е посочено, че разплащателни ведомости и трудовоправни документи на ТПК „Ал. .“ – П. не са приети в ТП на НОИ, отдел ОАА – гр. Т..

С оглед изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл. 8 от ЗУТОССР съдът задължи ищцата да потвърди с декларация истинността на изложените в исковата молба обстоятелства, като декларацията е приета и приложена по делото и в същата ищцата декларира, че през периода 01.10.1980 г. – 31.03.1984 г. е полагала труд по ТПО в ТПК „Др.“, цех „Ал.“ – гр. П., на длъжност „плетачка-машинист“, както и потвърждава истинността на всички обстоятелства, изложени в исковата молба.

За изясняване на делото от фактическа страна бе допуснат до разпит и един свидетел – Ан. Ахм. Ал. от гр. П., за която е установено посредством направената от съда констатация с трудовата й книжка, че е работила в ОТПК „Др.“ – Т., цех „Ал.“ – П., като плетачка2 машинист от 03.05.1976 г. до 17.01.1988 г. – 11 години, 8 месеца и 9 дни.

От показанията на горепосочения свидетел се установява, че същата е започнала работа в „Ал.“ – П. през 1976 г. като плетачка. Каква е била точната правно-организационна форма на работодателя й, свидетелят не знаеше, но беше категорична, че цех „Ал.“ се е намирал в гр. П., като тя посочи и точното му местонахождение. Свидетелят заяви още, че има три деца, като второто е родено през 1977 г., а третото – през 1979 г. . След като се е върнала на работа след едно от майчинствата си, свидетелката установила, че ищцата работи в същото предприятие и на същата длъжност – плетачка. Дори работните им места били наблизо едно до друго. Свидетелят заяви още, че и двете с ищцата са работили редовна смяна от 7:30 ч. до 17:00 ч. – на 8-часов работен ден.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, не противоречат на останалия събран доказателствен материал и няма данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна следното:

Съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ, трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

Установяването на този стаж означава да се определи неговото полагане, продължителност и да се удостовери по определен ред, доколкото само така удостоверен, той има правно значение и е правопораждащ юридически факт за правата, които възникват от него.

В настоящия случай се касае именно за едно особено установително исково производство за установяване на такъв трудов стаж, като предявеният иск е с правно основание по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Тъй като е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването му, искът е допустим. Разгледан по същество, съдът го приема и за основателен по следните съображения:

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение в ТПК „Др.“, цех „Ал.“ – гр. П., през периода 01.10.1980 г. – 31.03.1984 г., на длъжност „плетачка машинист“.

Няма спор по делото, че горепосоченият работодател е прекратил дейността си без правоприемник, поради което правилно като ответник е конституирано ТП на НОИ – гр. Т..

По делото е представено изискуемото удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, като съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че удостоверението касае друг осигурител. Действително, в подаденото от ищцата заявление до директора на ТП на НОИ – Т., същата е посочила „Ал.“, но това съвсем не означава, че е подала грешен работодател, тъй като реално тя твърди, че е работила именно в цех „Ал.“ – П.. Още повече, че ответникът, който с получаването на исковата молба е в пълна яснота при кой работодател се твърди да е осъществявано ТПО, не заявява обратното – че в ООА са приети и са налице разплащателни ведомости и трудовоправни документи на ТПК „Др.“, цех „Ал.“, за да може да бъде счетено това за процесуална пречка за предявяване на иска по реда на чл. 1, ал. 1, т.

3 от ЗУТОССР.

Настоящият състав на съда приема за категорично доказано по делото, че ищцата е работила по ТПО в ТПК „Др.“, цех „Ал.“ – гр. П., на длъжност „плетачка машинист“, на пълно работно време, за периода 01.10.1980 г. – 31.03.1984 г., като при посочения работодател има трудов стаж от 3 години и 6 месеца. Тези факти са доказани посредством 3 събраните по делото и напълно кореспондиращи си помежду си писмени доказателства – трудова книжка, надлежно оформена, която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника/служителя съгласно чл. 347 от КТ, декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, както и гласни доказателствени средства, събрани посредством показанията на св. Ан. Ахм. Ал. от гр. П., допустими съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР.

По делото няма нито наведено по същество на спора възражение, нито събрано доказателство, което да разколебава горепосочения извод на съда за основателност на предявения иск, поради което съдът го уважава изцяло.

При този изход на делото и с оглед задължителното тълкуване, дадено с ТР № *** г. по тълк.д. № *** г. на ВКС, ОСГК, на ищцата й се дължат направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер 800.00 лв. Съдът приема, че посоченото възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което го присъжда в пълния заплатен и заявен размер.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф. Т. М., ЕГН **********, от с. Св., общ. П., обл. Т., ул. „В.“ № * и Национален осигурителен институт – Териториално поделение – гр. Т., с адрес: гр. Т., ул. „***, представлявано от директора П.

С т. , че в периода от 01.10.1980 г. до 31.03.1984 г. Ф. Т. М. е работила по трудово правоотношение, на пълно работно време, на длъжност „плетачка машинист“ в ТПК „Др.“, цех „Ал.“ – гр. П..

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – Териториално поделение – гр. Т., с адрес: гр. Т., ул. „***, представлявано от директора П. Ст., да заплати на Ф. Т. М., ЕГН **********, от с. Св., общ. П., обл. Т., ул. „В.“ № *, сумата 800.00 лв. – направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Т. окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

4