Решение № 277 от 26.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Шумен, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630102866 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени /при условията на евентуалност/ искове, както следва: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и евентуален иск - с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес: гр. София, бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Димитър Милев от АК – София срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ /Литекс Тауър/ № 3, ет. 10, представлявано от управителя Ирина Недкова Христова - Станкова.

Ищцата твърди, че на 07.08.2020 г. сключила с ответното дружество - „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит от разстояние № 202008070959400102, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 500 лева. Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 49.09% и лихвен процент 40.60%, а размерът на общата сума, която следвало да върне била в размер на 555.33 лв. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 1 година. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 4, ал. 3 от Договора се задължила кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция, като в чл. 6 било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, дължала неустойка, която следвало да заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Излага, че й била начислена неустойка в общ размер па 425.40 лева, тъй като не била представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата сума, която следвало да върне била в размер на 980.73 лева.

Счита, че неустоичната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в Договор за потребителски кредит от разстояние № 202008070959400102/07.08.2020 г., сключен с „Неткредит“ ООД, се явява нищожна на 1 основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли да бъде прогласена недействителността й.

Съща така счита, че част клаузите на договора, касаещи дължимата неустойка противоречат на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е налице кумулиране на неустойката за забава с мораторна лихва, което е недопустимо, както и нищожна на основание чл. 145, ал.

2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално уговорена съобразно разпоредбата на чл.

146 от ЗЗП. Моли да бъде прогласена недействителността на клаузата, касаеща дължимата неустойка /чл. 6 от договора/ като счита, че същата е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона. В този смисъл счита, че доколкото същите не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона и доколкото без тях ответната страна не би сключила договора, то целия договор се явява недействителен.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в отношенията между страните, М. С. И., с ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №

202008070959400102/07.08.2020 г. е нищожен.

Освен това, при условията на евентуалност, в случай, че съда приеме валидността па договора, да обяви нищожността на неустоичната клауза, предвидена чл. 6 в Договор за потребителски кредит от разстояние № 202008070959400102/07.08.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал.

1 от ЗЗП. Моли да й бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 18.04.2024 г. писмена молба от пълномощника на ищцата - адв. Димитър Милев от Адвокатска колегия – София, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита иска за допустим, както и че признава следните факти: сключването между страните на 07.08.2020 г. на договор за кредит № 202008070959400102 по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 500 лева; в договорения ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва; прибавянето на други разходи към процесния ГПР логично и закономерно би довело до неговото увеличаване, съответно превишаване на законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, имайки се предвид, че при единствен включен разход за възнаградителна лихва ГПР е 49.09%. Доколкото посочените факти не са спорни между страните, ответникът моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото. Същевременно оспорва твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен. Ответникът твърди, че не е включил разход за неустойка при изчисляването на ГПР по договора предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, с която е транспонирана нормата на чл. 19, пар. 2 от Директива 2008/48 ЕО, като в този смисъл представя Решение № 34 от 3.02.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 298/2016 г;

Решение № 114 от 6.04.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 46/2017 г./. Излага също, че ако бъде прието противното разбиране, че неустойката е част от разходите по кредита, възниквал въпросът дали този порок влече след себе си недействителност на целия договор за кредит, като застъпва становището, че надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до недействеителност на целия договор според чл. 19, ал.5 и ал. 6 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи също, че в практиката на СЕС последователно и трайно било застъпено разбирането, че целта на 2 потребителската защита била да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел. Сочейки, че непропорционално би било да се отрече правото на кредитора да получи възнаградителна лихва /при обявяване на целия договор за недействителен/ при положение, че правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал, може да се възстанови, като същевременно договорът продължи да се изпълнява. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Моли съда да постанови решение, с което да да отхвърли предявения иск като неоснователен, както д а им бъдат присъдени, сторени по делото разноски, вкл. 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, представляващият ответника „Неткредит“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 22.04.2024 г. писмена молба от пълномощника на ответника – мл. юрисконсулт Давидия Давидова, излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

О т представения по делото Договор за потребителски кредит „До 500“ № 202008070959400102/07.08.2020 г., е видно че кредиторът – ответника „Неткредит“ ООД се е задължил да предостави на кредитополучателя – ищцата М. С. И. потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева, със срок на ползване 1 година от датата на сключване на договора, като с изтичането му, срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период, нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора. Уговорената годишна лихва за ползване на всеки усвоен транш по кредита е в размер на 40.60% от главницата по кредита, годишният процент на разходите е 49.09% от сумата на кредита, а общата дължима сума от кредитополучателя, посочена в чл. 11, ал. 5 от договора за кредит е в размер на 703.04 лв. Според чл. 4, ал. 3 от договора страните са се споразумели, в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш, чрез превеждането му по банковата сметка на кредитополучателя да представи в дружеството /кредитор/ гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора, банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 1 000 лв. и със срок на валидност до 07.08.2025 г. В чл. 6 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, дължи на дружеството неустойка в размер на 425.40 лв., представляваща 4 лв. плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първи ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като под първи ден на всеки лихвен период се има предвид първия ден, за който се дължи неустойката. Неустойката следвало да се начислява на месец, считано от изтичане срока по чл. 4, ал. 3, а начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съгласно уговорения погасителен план.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на заверен препис на Договор за потребителски кредит №202008070959400102/07.08.2020 г.; заверено копие на Уведомление за предсрочно изискуем кредит, СЕФПИ, пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното 3 производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че действителния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит „До 500“ № 202008070959400102/07.08.2020 г. възлиза на 175.99%, заедно с предвидената в посочения договор и включена в погасителния план неустойка.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 07.08.2020 г.

Договор за потребителски кредит „До 500“ № 202008070959400102. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на кредитодателя и неустойка.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 07.08.2020 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 07.08.2020 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.