Решение № 258 от 18.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Ловеч, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500209 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 527/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1681/2021 г., РС – Ловеч е изнесъл на публична продан на основание чл.348 от ГПК, следния съсобствен недвижим имот, останал по наследство на съделителите С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л, ***, Н. Р. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.С, *** и Й. Р. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Л, ***, от общия им наследодател Н.С. Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Л, починал на **.**.**** год., както следва: 1/. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Л, одобрени със Заповед РД-18- 10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 14.07.2021 год., адрес на имота : гр.Л, п.к.5500, ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение : жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 90 кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение №1, таванско помещение №1 и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво : 1/ниво/, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : няма, под обекта : няма, над обекта : ***, стар идентификатор : няма, при първоначална цена 127 900 лв. по заключението на вещо лице инж.С.С. по СТЕ от 29.05.2024 год., като след извършване на публичната продан от Съдебния изпълнител, получената сума да се разпредели между съделителите 1 при следните квоти : за ищеца С. Н. Н. 1/6 идеална част; за ответницата Н. Р.

Н. 9/12 идеални части и за ответника Й. Р. Н. 1/12 идеална част.

С решението ЛРС е изнесъл на публична продан на основание чл.348 от ГПК, следния съсобствен недвижим имот, останал по наследство на съделителите С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л, ***, Н. Р. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.С, *** и Й. Р. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Л, *** от общия им наследодател Н.С. Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Л, починал на **.**.**** год., както следва: 2/. СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр.Л, одобрени със Заповед РД-1810/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 07.06.2021 год., адрес на сградата: гр.Л, п.к.5500, ул. “Цачо Шишков" № 43, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на гаража : 20 кв.м, брой етажи : 1, брой самостоятелни обекти в сграда : няма данни, предназначение : хангар, депо, гараж, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, при първоначална цена 21 700 лв. по заключението на вещо лице инж. С.С. по СТЕ от 29.05.2024 год., като след извършване на публичната продан от Съдебния изпълнител, получената сума да се разпредели между съделителителите, при следните квоти: за ищеца С. Н. Н.

1/2 идеална част; за ответницата Н. Р. Н. 1/4 идеална част и за ответника Й. Р.

Н. 1/4 идеална част. Всички направени в делбеното производство съдебноделоводни разноски остават за сметка на съделителите както са ги направили.

Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана приетата за разглеждане в делбеното производство претенция по сметки на основание чл.346, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС, на С.

Н. Н. с горните данни срещу Н. Р. Н. с горните данни за заплащане на сумата в размер на 11 250 лв., която сума съответства на притежаваните от нея 9/12 идеални части от допуснатия до делба Самостоятелен обект в сграда – Апартамент с идентификатор *** и на 1/4 идеална част от допуснатия до делба гараж с идентификатор *** и представляват припадащите й се идеални части от стойността на извършените от него необходими и полезни разноски в делбените имоти на обща стойност 15 000 лв.

С решението С. Н. Н. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Ловеч сумата 1 286.66 лв., представляваща държавна такса върху стойността на дела му. Н. Р. Н. е осъдена да заплати сумата 4 054 лв., представляваща държавна такса върху стойността на дела й, а Й. Р. Н. сумата в размер на 643.33 лв. държавна такса върху стойността на дела му.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 13918 от 11.12.2024 г. от С. Н. Н., чрез пълномощника адв.Е.Й.- Й. от САК. В жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че районният съд не е взел предвид и обсъдил в 2 решението молбата на ищеца за спиране на производството по делото до приключването на гр.д. № 1826/2024 г. по описа на ЛРС, което е от съществено значение за размера на идеалните части на участниците в процеса.

Не отрича, че първоинстанционният съд се е произнесъл в открито съдебно заседание, но е оставил молбата без уважение в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, която цитира. По отношение претенцията му по сметки оспорва извода на районния съд, който не е отчел, че реален владелец на имота е Н.Ц.Н.. Изтъква, че той полага грижи за имота не в качеството му на съсобственик, а като грижа към имота, който обитава майка му, поради което решението в тази част е незаконосъобразно. По отношение на предложената от него спогодба да изкупи един от делбените имоти твърди, че присъствалият ответник Й. Р. Н. е дал съгласието си. Счита, че другият ответник Н. Р. Н. не е присъствала и не е била запозната с това предложение, а нейният процесуален представител не е имал правомощия да отхвърля спогодбата.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на РС – Ловеч като неправилно и постанови друго, с което постанови спиране, а при условията на евентуалност отмени изнасянето на публична продан на процесните имоти до решаване на производството по гр.д. № 1826/2024 г. по описа на РС – Ловеч, като му присъди направените по делото разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 93 от 03.01.2024 г. от Й. Р. Н., която е идентична по съдържание с подадената от С. Н. Н.. В нея са направени същите оплаквания и отправено същото искане до въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от Н. Р. Н., чрез пълномощника адв.П. Ц. от ЛАК, в който изразява становище за тяхната неоснователност.

Оспорва твърдението на въззивниците, че районният съд не е обсъдил искането за спиране на делото, направено от С. Н..

Изтъква, че обжалваното съдебно решение няма за предмет определяне дяловете на страните, които са определени с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата. Твърди, че претенцията на ищеца по чл.342 ГПК е разгледана от съда и отхвърлена като неоснователна с влязло в сила решение по гр.д. № 1681/2021 г. на РС – Ловеч. Счита, че цитираната във въззивните жалби съдебна практика е неотносима към настоящия спор, тъй като постановеното по гр.д. № 1681/2021 г. на ЛРС решение не може да бъде ревизирано, поради което искането за спиране на настоящето производство е неоснователно. Излага, че правилно районния съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за сметки и същата не следва да бъде уважавана, тъй като правото за претендирането им е погасено по давност. По отношение на т.нар. „спогодба“ твърди, че тя не би довела до разрешаване на спора между страните и прекратяване на производството по делото, тъй като касае само гаража.

Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС - Ловеч като правилно и законосъобразно, като й присъди разноските за настоящата 3 инстанция.

В съдебно заседание въззивниците се явяват лично, като С. Н. Н. се представляват от упълномощения процесуален представител адв.Е. Й., която поддържа подадената жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения в подкрепа на доводите си излага в представената писмена защита.

Въззиваемата Н. Н. се представляват от упълномощения процесуален представител адв.П. Ц., която оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на ЛРС като правилно и законосъобразно, като съобрази изложеното в писмения отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на ЛРС е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните доказателства по гр.д. № 1681/2021 год. на РС-Ловеч при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 1681/2021 г. по описа на РС Ловеч е образувано по предявен иск за делба на съсобствени имоти. Делото е във втора фаза, в производство по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 188/16.05.2022 г. по гр. д. № 1681/2021 г., РС Ловеч е допуснал да се извърши съдебна делба на основание чл.34 от ЗС между С. Н. Н., Н. Р. Н. и Й. Р. Н. на недвижими имот, останал в наследство от общия наследодател Н.С. Н., починал на **.**.**** г., а именно: самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Л със застроена площ от 90 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение № 1, таванско помещение № 1 и съответните части от общите части на сградата, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за ищеца С. Н. Н., 9/12 ид.ч. за за ответницата Н. Р. Н. и 1/12 ид.ч. за ответника Й. Р. Н., както и на сграда – гараж с идентификатор *** по КККР на гр.Л със застроена площ 20 кв.м. при следните квоти : за ищеца С. Н. Н. 1/2 ид.ч., за ответницата Н. Р. Н. и 1/4 ид.ч. и за ответника Й. Р. Н. 1/4 ид.ч. С решението е отхвърлено като неоснователно и недоказано възражението на С. Н. Н. за прогласяване на относително недействителен на спрямо наследниците на Н.С. Н. на основание чл.76 от ЗН на договор за покупко-продажба на недвижими имот, заверен от Нотариус Найда Тодорова с рег. № 481 на НК, вписан в СВ Л с вх. рег. № 2894, акт № 68, т.VII, дело № 1316/02.06.2021 г., с който Н.Ц.Н. е продала на Н. Р. Н. съсобствените си 4/6 ид.ч. от обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите към него избено помещение № 1 и 4 таванско помещение № 1 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор

*** по КККР на гр.Л.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, от страна на ищеца С. Н. е предявена претенция по сметките на основание ч.346 ГПК срещу ответника Н. Р. Н. за сумата 11 250.00 лв.

В хода на производството във втората фаза на делбата е изготвено и прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза относно наличието на претендираните от ищеца подобрения, тяхната стойност и с колко се е увеличила стойността на делбените имоти вследствие на извършените подобрения, както и каква част от тях са били необходими за запазването и съхранението на имотите.

По делото е представено и удостоверение изх. № 11-00-14181/16.06.2023 г. на гл.архитект на Община Ловеч, в което е посочено, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е неподелям имот, от който не могат да се обособят два дяла, представляващи всеки от тях самостоятелни жилища по смисъла на чл.40 от ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, въззивният състав счита, че обжалваното решение на ЛРС относно способа за извършване на делбата е правилно.

В действащата нормативна уредба, законодателят е предвидил четири способа за извършване на делбата: възлагане на някого от съделителите, теглене на жребий, възлагане по чл. 353 ГПК и изнасяне на публична продан, в случай, че имуществото е неподеляемо. Посочените начини за извършване на делбата се прилагат в зависимост от естеството на имотите, които се делят, като водещ е принципа, че всеки от съделителите следва да получи имущество в натура, ако това е възможно съобразно правата, вида и предназначението на имотите.