Решение № 427 от 28.07.2020, Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр.

Плевен, 28.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА и при секретаря ДАНИЕЛА Т. като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА

НАХД № 592 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0000518 от 16.12.2019 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. V от КТ във вр. чл. 414 ал. ІІІ от КТ на ***, представлявано от *** с ЛНЧ ********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 2 000 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал. ІІ във вр. с чл. 63 ал. І от КТ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 от ЗАНН, навежда доводи за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за нарушения на материалния закон. Счита, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, което е основание за отмяната му от формална страна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, алтернативно да бъде изменено като намали размера на наложената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, представлява се от от ***. Последната моли съда да остави без уважение подадената жалба срещу процесното наказателно постановление, като счита същата изцяло за неоснователна и недоказана. Счита, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че лицето *** извършва трудова дейност в ***. При извършената документална проверка и от представения трудов договор № *** от 01.06.2019 година, се установява, че лицето е постъпило на работа на 01.06.2019 година, а трудовия му договор е бил регистриран в НАП един месец след постъпването му на работа - на 24.07.2019 година. Счита, че по безспорен начин по делото е доказано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 63 ал. ІІ във с ал. І от КТ, а именно, че няма право да допуска до работа лице преди да му е регистриран трудовия договор в НАП. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл. 15 ал. 3 т. 2 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите "Областна инспекция по труда" Директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 27.11.2019 година *** извършили документална проверка на *** ***, представлявано от ***. Проверката била извършена в сградата на *** ***.

В хода на проверката били изискани и представени редица писмени документи в това число и трудов договор № *** от 01.06.2019 година, сключен между *** и *** с допълнително споразумение към същия трудов договор № *** от 28.06.2019 година, както и заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. V от КТ с входящ № 15388193025868 от 24.07.2019 година. От сключения трудов договор с дата 01.06.2019 година било установено, че датата на постъпване на работа на служителя също е 01.06.2019 година. Лицето, представляващо работодателя също дало сведения, че работникът е постъпил на работа на дата 01.06.2019 година. След извършена справка в НАП офис Плевен било установено, че регистрацията на трудовия договор била извършена след датата на сключване на трудовия договор и датата на постъпване на работа от работника, а именно дата 24.07.2019 година.

За така констатираните обстоятелства, на 16.12.2019 година, в присъствието на упълномощено лице на дружеството бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 63 ал. ІІ във вр. чл. 63 т. І от КТ.

Актът за нарушение бил връчен на пълномощника

***.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 2 000 лева за това, че в качеството си на работодател нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: на 01.06.2019 година е допуснал до работа лицето *** с ЛНЧ ********** преди да му е предоставил копие от уведомление по чл. 62 ал. ІІІ, заверено от ТД на НАП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 15-0000518 от 16.12.2019 година на ***; акт за установяване на административно нарушение № 15-0000518 от 27.11.2019 година на *** при ***; заверено копие от известие за доставяне от 11.02.2020 година; заверено копие от пощенски плик с клеймо от 18.02.2020 година; писмо от *** - Плевен до *** в *** В.Н., ведно със заверено копие от Заповед № ZO********** от 14.06.2019 година, заверено копие от Заповед за командировка № 00000*** от 14.06.2019 година, заверено копие от трудов договор № *** от 01.06.2019 година, сключен между *** и *** с допълнително споразумение към същия трудов договор № *** от 28.06.2019 година; заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. V от КТ с входящ № 15388193025868 от 24.07.2019 година; разпечатка от Търговския регистър за ***.

В подкрепа на същите обстоятелства са и събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.Т. *** и ***, разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните доказателства, СЪДЪТ намери така депозираната жалба за частично основателна по следните съображения:

Разпоредбите на чл.62 и 63 от КТ установяват изискването в тридневен срок от сключване на договора работодателят да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, както и да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни, и заверено копие от уведомлението до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Видно от предоставените по делото доказателства е, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство във връзка с гореспоменатите разпоредби, като на 01.06.2019 година е допуснала до работа работника *** без да му е предоставил преди постъпването му на работа екземпляр за сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТП на НОИ.

В хода на проведеното против жалбоподателката административно наказателно производство е установено по несъмнен начин, че в момента на документалната проверката, лицето *** е полагала труд при *** със седалище и адрес на управление *** като помощник сервитьор. В тази насока са и показанията на свидетелите *** и В. *** – *** извършили проверката.

Ето защо съдът прие, че фактически е осъществен състава на посоченото нарушение на трудовото законодателство. Такова поведение категорично се санкционира от разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ, което е и основанието за наказването му.

При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано. Същото е издадено от компетентен по място и материя орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При определяне обаче на размера на санкцията, която следва да бъде наложена на дружеството съдът намери, че не е съобразена конкретната тежест на извършеното нарушение, конкретните обстоятелства при извършването му, факта, че въпреки нарушението за работника няма настъпили каквито и да е неблагоприятни последици. В този смисъл съдът прие, че и наложеното наказание в размер около средата е явно завишено и несправедливо. Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като наложената на дружеството административна санкция следва да бъде намален от 2000 лева на 1500 лева. Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Р

Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление

№ 15-0000518 от 16.12.2019 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. V от КТ във вр. чл. 414 ал. ІІІ от КТ на ***, представлявано от *** с ЛНЧ ********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 2 000 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал. ІІ във вр. с чл. 63 ал. І от КТ като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лева на 1500 лева.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: