Решение № 320 от 30.05.2022, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1869/2021
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 30.05.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- Христина Запрянова Жисова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. гр. Хасково, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640101869 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.1 и 5, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.497, вр. чл.409 от КЗ; от АН. ИВ. М. с ЕГН ********** от **********; против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов.
Ищцата твърди, че на 03.12.2020 г. в гр. Хасково, на кръстовището на **********, водачът И. А. К. на лек автомобил /л.а./ марка и модел „**********", с рег. № **********, нарушила правилата за движение, движейки се по бул. „Васил Левски", като извършила маневра завой на ляво по бул. „Съединение", в посока ЖП-гарата, без да пропусне насрещно движещия се по бул. „Васил Левски" л.а. марка и модел „**********", с рег. № **********, управляван от М. Г. М., в резултат на което го ударила и реализирала ПТП. При злополуката пострадала ищцата, която била пътник във втория посочен л.а. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 107/2020 г. и образувано било досъдебно производство прокурорска преписка № 632/2021г. на РПХасково. След инцидента, на 07.12.2020 г., ищцата била прегледана от лекар специалист ортопед- травматолог, поради оплаквания за силни болки в двете коленни стави, затруднени и ограничени движения, оток и други. Назначени й били и проведени изследвания.
Установено било, че при произшествието тя е получила: болки, оток, ограничени и болезнени движения на двете коленни стави, дължащи се на контузии на коленете.
1
Поставена й била диагноза по МКБ - Контузия на коляното и предписана й била лекарствена терапия, която да провежда в домашни условия. В тази връзка ищцата заплатила сума в размер на 39,23 лева за закупуване на медикаменти по фактура № 0050002518/07.12.2020 г.
Пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, поради които с големи усилия се справяла в ежедневието си.
Силно ограничила социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от травмите на двете коленни стави. Значително била ограничена подвижността й и не можела пълноценно да се грижи за домакинските задължения, което я карало да се чувства потисната и допълнително я натоварвало емоционално. При продължително стоене в изправено положение изпитвала силни болки, измаляване и напрежение в коленете. Оплаквала се от болезненост в коленете при разтягане и сгъване на краката. При малко повече физическа активност се оплаквала от нестабилност. Изпитвала трудности при изкачване на стълби. Оплаквала се от изтръпване и бодежи в областите на травмите. Страдала от оток в коленните стави. Нуждаела се от помощта на своите близки и не можел да спи спокойно, поради болките които изпитвала в областта на коленете при движение. Постоянните болки й се отразявали зле емоционално, като това я е направило затворена, тревожна и унесена. Тя все още изпитвала силна болезненост в областта на травмите и сериозно било затруднено ежедневието й. Изживеният стрес от произшествието рефлектирало върху общото емоционално състояние на ищцата и повлиял отрицателно върху психиката й - станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитвала чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, поради нестабилността в походката, породена от травмите на двете коленни стави. Изпитвала неувереност и страх да пътува в МПС, защото се притеснявала, че всичко може да се повтори. Разстройвала се всеки път, спомняйки си за случилото й се при описаното ПТП. Страдала още от затруднена концентрация, разсеяност и липса на апетит. Към настоящия момент страданията й продължавали, като възстановяването й все още не било приключило. Към момента на процесното ПТП, виновният водач на другия л.а. имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника по полица № BG/30/ 120002723964, валидна от 26.09.2020 г. до 25.09.2021 г. Приложение намирали чл.380 и чл.429 ал.1 т.1 от КЗ, предвид на което ищцата отправила претенция към ответника с вх. № 300/ 22.01.2021 г. Макар да изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес, на основание чл.432 ал. 1 от КЗ, от предявяването на настоящата претенция по исков ред. С оглед чл.429 ал.3 от КЗ, от 22.01.2021 г. върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумите, както следва:
5 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 03.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на 2 уведомяване на застрахователя 22.01.2021 г. до окончателното изплащане; и 39,23 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди,причинени в резултат на същото ПТП, представляващи разходи за закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане.
Ответникът счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и недоказан. В условия на евентуалност, се иска намаляването на размера на присъденото обезщетение, т.к. претендираното било прекомерно и не отговаряло на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Ответникът възразява, че К. не носела изключителна вина за вредите, настъпили вследствие на ПТП, като възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която нарушила императивните норми на ЗДвП и ППЗДвП, което се намирало в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите и твърдени неимуществени и имуществени вреди. Това следвало да се отчете при определяне размера на обезщетението. Ответникът възразява още, че описаните увреждания в исковата молба не били в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, като ги оспорва по вид, продължителност и характер. Признава за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, между ответника по сочената от ищцата полица. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, който не можел да се установи от представения констативен протокол за ПТП. Липсвало противоправно поведение и не била възникнала отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение. Фактическите твърдения на ищцата били несъответстващи на действително положение при реализиране на процесното ПТП. Шофьорът на л.а., в който пострадалата е пътувала, се движил с превишена скорост, в нарушение на чл.21 от ЗДвП.
Налице били обстоятелства, които изключвали вината на водача, управлявал застрахования при ответника л.а., респ. налице било случайно деяние по чл.15 от НК, т.к. К. не била длъжна да предположи, че водачът на другия л.а. ще се движи с превишена скорост. Този водач нарушил и нормата на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си на движение с интензитета на движение и пътните условия. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания за ищцата било личното й пътно поведение, като е съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат, неизползвайки обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Ответникът оспорва медико-биологичния характер на всички описани в исковата молба увреждания, като настъпили в резултат на ПТП, в т.ч. за тежестта на уврежданията и тяхното посттравматично възстановяване.
Възразява, че описаните тип болки и страдания ищцата имала от предхождащи инцидента събития и травми, а след ПТП била в добро физическо състояние, като имала само повърхностни рани. За това говорело и посещението на лекар чак четири дни след инцидента. Тя не предприела адекватно лечение, като не е посещавала прегледи и не провела необходимата рехабилитация, което допринесло за бавния възстановителен процес.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че ищцата е получила разстройство на психиката, вследствие на ПТП, изразяващо се в чувство на безпокойство и притеснение, т.к. не се 3 представяли доказателства за предприети от нея мерки за стабилизиране на състоянието й, в т.ч. прегледи, терапия и медикаменти. Най-сетне, оспорва и акцесорния иск, по аргумент за неоснователност на главния иск, както и оспорва претендирания му начален момент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК, намира от фактическа следното:
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 03.12.2020г. около 18.00 ч. се е състояло ПТП в гр.Хасково, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ и бул.“Съединение“, между л.а. „**********“ с рег. № **********, собственост на Д. А. Н., с водач ИВ. АТ. К. и л.а. „**********“ с рег. № **********, собственост на АН. ИВ. М., с водач М. Г. М., от което са пострадали две лица – водачът на л.а. „**********“ М. М.в и ищцата АН. ИВ. М.. В графа: „обстоятелства и причини за ПТП“ е отбелязано, че водачът на л.а. „**********“ с рег. № **********, в гр.Хасково, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ и бул.“Съединение“ е извършил маневра завой наляво по бул.“Съединение“ в посока ЖП гара без да пропусне насрещно движещият се л.а. „**********“ с рег. № **********.
Не е спорно между страните, а и от представената от ответника застрахователна полица № BG/30/120002723964 от 25.09.2020г. се установява, че към датата на процесното ПТП лек автомобил „**********“ с рег. № ********** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото са представени и заверени копия на Амбулаторен лист № 2605/07.12.2020г. за преглед на ищцата, издаден от Д-р М. П., в който са описани: основана диагноза: контузия на коляното; анамнеза – болна, която при ПТП на 03.12.2020г. е получила болки в двете коленни стави; обективно състояние: болка, оток, ограничени и болезнени движения в двете коленни стави; терапия: Bongen AMP; Seraza Gel и Seraza TB.
Като писмени доказателства са приложени и медицинска рецепта за изписани лекарства от Д-р П., както и Фактура № 0050002518/07.12.2020г. за сума в размер на 39,23 лева, издадена от „ЛПВ" ЕООД гр. Хасково, ведно с фискален бон № 0043492/07.12.2020г. за сумата от 39,23 лева, издаден от „ЛПВ" ЕООД гр. Хасково, за закупени медицински изделия – семакс/сераза, кетонал интензив и ендотелон.
Според резултати от образно изследване на ищцата от 07.12.2020г. от ДКЦ „Свети Георги" ЕООД, рентгенографията на двете коленни стави в две проекции не показва рентгенологически видими травматични изменения.
Видно от Писмо с изх. № 11-00- 40/11.01.2022г. от РЗОК – Хасково, в периода 01.01.2018г. – 17.11.2021 г. спрямо ищцата не са извършвани извънболнични (първични и специализирани) прегледи, не е оказвана медико-диагностична дейност, не са отпускани и заплащани лекарствени продукти от НЗОК, не е оказвана болнична помощ в лечебни заведения за болнична помощ, които да са били отчетени и заплатени от НЗОК или РЗОК в системата на задължителното здравно осигуряване.
4
На 22.01.2021 г. с вх. № 300/22.01.2021г. към ответното дружество е подадена от ищцата молба за предявяване на претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 7000 лева за претърпени неимуществени вреди и 39,23 лева – за претърпени имуществени вреди – разходи за медикаменти.
От образуваното по случая досъдебно производство № 123/2021 г. по описа на РУ Хасково при ОД МВР Хасково, е представен Протокол № 15 от 04.03.2021 г. за извършена видеотехническа експертиза, ведно с постановление за назначаването й.