Решение № 2028 от 17.07.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 434/2026
- Вид
- Решение № 2028
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Диана Калоянова, Йълдъз Агуш, Елица Димитрова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1720 от 17.06.2026 · Диана Калоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 260 · Закон за задълженията и договорите
- § 1, т. 2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 163, ал. 2, т. 1 - т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 2, т. 1 - т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 2, т. 1 - т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 2, т. 1 - т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 2, т. 1 - т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 163а · Закон за устройство на територията
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2028
Русе, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА канд № 20267200600434 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе срещу Решение № 195/27.04.2026 г., постановено по АНД № 1650/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-2500380/14.10.2025 г., постановено от касатора. С наказателното постановление на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1 и във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на „РС строй“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен, необоснован и постановен при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява Касационният ответник „РС строй“ ЕООД, [ЕИК]; със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „Света Троица“ № 13, вх. 1, ет. 7, ап. 19; представлявано от И. Р. С. – управител и съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 3, офис 6 оспорва жалбата чрез процесуален представител. Постъпила е писмена молба, чрез процесуален представител за даване ход на делото като се поддържа касационната жалба. Претендират се разноски по представен списък. В съдебно заседание, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа защитна теза за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че 07.08.2025 г., около 11:40 часа, при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на „РС Строй“ ЕООД, с обект на контрол: СМР – многофамилна жилищна сграда с обществено обслужващ първи етаж и апартхотел в [УПИ], кв. 59, ЦЧГ, обл. Русе, общ. Русе, [населено място], УПИ I – 437, кв. 59, ЦЧГ, [улица]и [улица], контролните органи на ДИТ са установили, че работникът Р. Ю. А., [ЕГН] е полагал труд като зидар в посочения обект, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя „РС Строй“ ЕООД, като А. е декларирал, че работи, считано от 04.08.2025 г., с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, и получавал трудово възнаграждение в размер на 80,00 лева на ден.
От фактическа страна Районен съд – Русе е приел за установено, че на 06.08.2025 г. А. е подписал документ, наименуван граждански договор № 122, в който той като страна е изпълнител, а посоченото дружеството е възложител. Страните се договорили изпълнителят да приеме да извърши зидарски работи на кота 6,50 метра, като следвало да иззида 150 кв.м. в срок до 3 месеца при заплащане от страна на възложителя в брой на сумата от 2 000,00 лева на процесния обект.
Според показанията на техническия ръководител Д. Т., разпитан в хода на въззивното производство при извършената проверка на 07.08.2025 г., на А. е дадена за попълване декларация – стандартна бланка, но не знае доколко работниците са били грамотни. Изрично посочва, че А. е член на група от няколко зидари, които са използвали собствени инструменти. Посочва, че е инструктирал всички работници; не е осигуряван транспорт; не е допускано на обекта да се работи след 17,00 -18:00 часа, но в рамките на определеното време от 08,00 часа до 17,00 всеки е идвал когато е пожелал, защото междувременно са работили и на други обекти поради невъзможност на дружеството да им осигури работа във всеки един момент. Другият свидетел З. Й. М. дава показания за групата от зидари и за извършваната от групата работа.
В резултат на проведената проверка, на 18.09.2025 г. св. С. съставила АУАН № 18-2500380 срещу „РС Строй“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 и във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като установила, че А. реално не престирал труд по граждански договор, а било налице трудово правоотношение, за което нямало сключен трудов договор.
Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е необосновано защото административнонаказващият орган не е събрал всички относими доказателства за да изясни характера на действията, извършвани от работника по време на проверката като е изложил подробни мотиви в тази насока.
Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Спори се по делото относно обстоятелството дали А. е предоставял работна сила при установени характеристики за трудово правоотношение или е извършвал дейност за постигане на определен резултат, за което бил сключен граждански договор, имащ характеристиките на договор за изработка.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се характеризира с предоставяне на работна сила в рамките на установена от работодателя трудова организация, при подчинение на работодателска власт, трудова дисциплина, работно време, място на работа, възнаграждение за положения труд и задължение за лично изпълнение. КТ допуска и срочен трудов договор до завършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, но това не означава, че всяко изпълнение на работа с конкретен резултат е трудово правоотношение. То означава единствено, че трудовото правоотношение може да бъде ограничено във времето чрез обективно определяем краен момент - завършването на определена работа. Предметът на такъв договор обаче отново остава предоставяне на работна сила, а не самостоятелно поемане на риска за постигане на резултат.
Обратно, при договора за изработка по чл. 258 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя, срещу възнаграждение. Характерното за този договор, че той се сключва за постигането на определен резултат без изпълнителят да бъде включван в трудовата организация на възложителя. Изпълнителят поначало организира сам изпълнението, а възложителят може да го проверява в хода на работата, без това само по себе си да превръща облигационното правоотношение в трудово. Отделно, обстоятелството, че материалите са осигурени от възложителя, не изключва apriori наличието на договор за изработка, доколкото режимът на ЗЗД допуска изрично те да бъдат осигурени от възложителя – по аргумент от чл. 260 от ЗЗД.
В контекста на извършването на строително-монтажни работи разграничението между двата вида правоотношения следва да бъде извършено особено внимателно. Строителният процес по необходимост предполага техническа координация, спазване на предписанията на строителните книжа, определена технологична последователност, упражняването на контрол върху качеството и спазването на нормативните мерки за безопасност. Затова фактът, че определени лица изпълняват СМР на строителен обект, при техническо ръководство и при съобразяване с режима на достъп и безопасност на обекта, не е достатъчен сам по себе си да установи, че е налице трудово правоотношение. Техническият ръководител по чл. 163а от ЗУТ ръководи строителните работи и осигурява изпълнението на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 – т. 5 от ЗУТ. Тази функция не е тъждествена на работодателската власт по КТ. В случая подчинеността на А. на указанията на техническия ръководител е установено единствено в рамките на техническото ръководство, инструктажа и безопасността на строителния обект. То не е доказано като работодателска власт по смисъла на трудовото право. Нормативната функция на техническия ръководител по ЗУТ предполага контрол върху законосъобразното, технически правилно и безопасно изпълнение на СМР, но този контрол може да се упражнява и спрямо лица, които не са работници на строителя, включително по отношение изпълнители на отделни строително-монтажни дейности по силата на договор за изработка.
На следващо място, провеждането на инструктаж на А. също не следва да се третира като белег на трудовоправно подчинение, защото задължението му за провеждане му произтича от режима на ЗЗБУТ и строителната безопасност, който обхваща по-широк кръг лица от работниците и служителите по КТ. В тази връзка следва да се отчете различния предметен и персонален обхват на КТ и ЗЗБУТ. Понятието „работодател“ по § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ е по-широко от понятието „работодател“ по § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като включва не само лицето, което наема работници или служители по трудово правоотношение, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Наред с това ЗЗБУТ използва и самостоятелното понятие „работещ“, което не се свежда единствено до „работник или служител“ по трудово правоотношение, а обхваща и лица, които работят за себе си.
Оттук следва, че задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително за провеждане на инструктаж, не могат механично да се приравняват на упражняване на работодателска власт по смисъла на КТ. Те произтичат от публичноправния режим на безопасност при работа и имат за цел предотвратяване на риск за живота и здравето на лицата, които се намират и извършват дейност в рискова работна среда, каквато безспорно е строителната площадка.
Този извод е особено валиден при строително-монтажни работи. Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР изрично урежда безопасността на временните и подвижните строителни площадки и предвижда координация между строители, подизпълнители и лица, самостоятелно упражняващи трудова дейност. Същата наредба възлага на техническия ръководител функции по изпълнение и контрол на изискванията за ЗЗБУТ, включително провеждане на инструктаж на ръководените от него работещи. Следователно самото провеждане на инструктаж на лице, което извършва СМР на обекта, е нормативно обусловена мярка за безопасност, а не индиция, че това лице е работник или служител на строителя. Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. също потвърждава широкия обхват на инструктажа, като предвижда провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включително и спрямо други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.
Според касационната инстанция, в конкретния казус, въз основа на доказателствения материал по делото се следва единственият законосъобразен извод, че между „РС Строй“ ЕООД и А. към датата на проверката от контролните органи - 07.08.2025 г. не е съществувало правоотношение, което да се характеризира с елементите, типични за едно трудово такова
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По делото касационният ответник е представил списък на разноските, като претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат. Съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди претендираната сума от 230,00 евро каот не е направено възражение от касационния жалбоподател по отношение на размера.
Разпечатката съдържа 32 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61744ef7-5536-47f6-9a51-b062d8f66cb9