Решение № 779 от 01.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

П. Стоицев при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604896 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.03.2024, постановена по НОХД № 16646/2022 год. на СРС, НО, 8 – ми състав е признал подсъдимия П. Д. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно в това на в това, на 18.12.2021г., около 01:55 часа, в гр. София, бул. „Европа“, пред бензиностанция „Петрол“, находяща се срещу магазин „Метро“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил неприлични жестове и изрази към служителите на МВР - Л.В.Г., командир на отделение към 09 РУ-СДВР и Л.К.Р. - стажант към СДВР, като им показал среден пръст, казал им „*******“ и „*******“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – нанесъл удар с лявата си ръка, свита в юмрук, в дясната буза на лицето на полицай Л.В.Г.. На основание чл.54 от НК, на подсъдимия му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ години. На основание чл.189, ал.3 от НПК, П. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, а именно в размер на 507, 67 лева, както и разноските направени в съдебната фаза на производството в размер на 480 лева в полза на Софийски районен съд, и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба и 1 допълнение към нея от защитниците на подсъдимия, като се оспорва правилността на съдебния акт. Изложено е искане към въззивната инстанция за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение, поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса. Твърди се, че присъдата е постановена при неизяснена и неустановена обективна истина и при неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се релевира искане за преквалификация на деянието като такова по основния състав и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Пред въззивния съд подсъдимият П. и защитниците му, редовно призовани, се явяват и развиват в пълнота своите съображения, като поддържат въззивната жалба и допълнението . Защитата на подсъдимия – адв. П. излага съображения, че подсъдимия е с добри характеристични данни, за което сочи и неговия социален статус - същият работи, има висше образование и е компютърен специалист. Приема се, че обвинението срещу подсъдимия П. не е доказано от обективна страна, както и че присъдата почива на догадки и предположения, излагат се доводи съгласно които не се споделят мотивите на първоинстанционния съд. В заключение се иска да се отмени постановения съдебен акт на Софийския районен съд и да се постанови нов, с който изцяло да бъде оправдан подсъдимия. Другият защитник – адв. М. поддържа допълнението към жалбата в неговите детайли и аргументи, като маркира своите съображения. Според защитата извършеното от подсъдимия деяние е неправилно квалифицирано, като се твърди че установената фактическа обстановка не е обсъдена в достатъчност. Акцентира се, че по отношение на подсъдимия е било упражнено физическо насилие още преди да дойдат полицейските служители, което води до извод че подсъдимия по никакъв начин не е възприел техните длъжности, съответно не е имало умисъл същият да нарушава обществения ред. Според процесуалния представител на подсъдимия П., не е налице квалифициращото обстоятелство „с особена дързост“, тъй като при пристигането на полицейските служители, той е бил на земята със завързани ръце. Излагат се доводи, че деянието може да бъде преквалифицирано като дребно хулиганство. В заключение, защитата прави искане въззивният съд да вземе предвид изключително добрите характеристични данни по отношение на подсъдимия, а именно че същият не е осъждан, с висше образование, семеен е, работи на ръководна длъжност и не е имал други противоправни прояви. Алтернативно се иска деянието да бъде преквалифицирано за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.

В своя лична защита, подсъдимият поддържа изцяло заявеното от неговите защитници и моли да бъде отменено наложеното му наказание от първостепенния съд.

В хода по същество представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, а постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Заема становище, че деянието е квалифицирано правилно по чл.325, ал.2 вр. ал. 1 от НК и че Софийския районен съд в мотивите си е бил последователен относно свидетелските показания и изготвените експертизи, като след анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, правилно е изградил 2 своите правни изводи. Приема, че размера на наказанието е съобразен с обществената опасност на деянието и на дееца, като са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. По изложените съображения, представителят на Софийска градска прокуратура моли да бъде потвърдена изцяло обжалваната присъда.

В последната си дума, подсъдимият заявява че не е целял да се „достигне до такава ситуация“, изразява своето съжаление и заявява, че не е имал намерение да нарушава обществения ред.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези, изложени от страните в открито съдебно заседание, и като провери правилността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.

314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на всеобхватен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са анализирани в тяхната съвкупност. След извършен самостоятелен анализ на същите, настоящият въззивен съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първостепенната инстанция:

Подсъдимият П. Д. П. е роден на ********* година в град София, същият е българин и български гражданин, има висше образование, не е осъждан, семеен е и работи като ръководител на IT екип. Настоящият му адрес и в град София, ж.к. „ *******

На 18.12.2021 година подсъдимият бил на служебно парти в град София като употребил алкохол и около полунощ решил да се прибере с такси у дома си в гр. Костинброд, където живеел по това време. Предвид съС.ието на подсъдимия таксиметровият шофьор заявил, че ще го закара до гр.

Костинброд, но срещу сумата от 200 лева. П. нямал в себе си такава сума пари и решил да изтегли по пътя. Спрели на бензиностанция „Петрол“ на булевард Европа в град София срещу магазин Метро, където работел свидетелят В.С..

Подсъдимият бил видимо съС.ие след употреба на алкохол, което направило впечатление веднага на свидетеля. Подсъдимият поискал от свидетеля С.ов сумата от 200 лева, която сума респективно той отказал да му даде. В резултат на отказа, който получил, П. започнал да рита по витрините на търговския обект, след което се качил обратно в таксито и през прозореца показал среден пръст на свидетеля С.ов. Последният решил да отправи забележка при което свидетеля и подсъдимия започнали да се карат. Таксиметровият шофьор, който е неустановен по делото разтървал двамата и подсъдимият отново се качил в автомобила и тръгнали в неизвестна посока. След кратко време подсъдимият отново се върнал на бензиностанцията, като този път бил пеша, а свидетелят С.ов в момента в който го видял, незабавно натиснал паник бутона.

С.ов и П. след кратък словесен конфликт се сбили, при което двамата паднали на земята. Точно в този момент пристигнали служителите на СОТ 161, които се отзовали на подадения сигнал с паник бутона от свидетеля С.ов. Това били свидетелите Г. и С.. Същите възприели двамата на земята, като С.ов помолил за помощ и заявил, че едва удържа подсъдимия. Свидетелите Г. и С. поставили 3 белезници на П., като междувременно последният започнал да отправя псувни към тях и да ги заплашва, като казвал: „*******“ и заявил, че ще загубят работата си, след което ги наплюл. През цялото време П. се държал неадекватно и повтарял, че иска да му бъде върната колата. След изправянето си от земята, подсъдимият се укротил, а свидетелят С.ов разказал на служителите на СОТ какво се е случило.

Около 01.55 часа на бензиностанцията пристигнал и полицейски екип, който бил изпратен от ОДЧ на СДВР, а именно това били свидетелите Л. Г. от 09 РУ на СДВР и Л.Р. сержант от СДВР. Свидетелите Г. и Р. провели разговор свидетелите Г., С. и С.ов, като същевременно възприели и подсъдимия, който бил с окаляни дрехи и видимо бил в съС.ие на лице употребило алкохол. Тъй като в този момент П. се укротил, помощните средства – белезници, му били свалени. Подсъдимият представил документ за самоличност на полицейските служители, след което им показал среден пръст и отправил към тях реплики:

„*******“, „ *******“ и замахнал със лявата си ръка и нанесъл удар във областта на дясната буза на свидетеля Г., която почервеняла. На подсъдимия П. отново му били поставени помощни средства - белезници, след което бил транспортиран до УМБАЛ „Пирогов“, за да му бъде оказана помощ тъй като имал кръв по веждата. Там бил извършен и преглед на свидетеля Г., като му бил издаден лист за преглед на пациент. След извършените прегледи, подсъдимият бил отведен в 09 РУ на СДВР и бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В хода на воденото досъдебно производство са били извършени две експертизи – СППЕ и СВТЕ.

Според заключението на изготвената по делото СППЕ (л.31 – 43 от ДП), подсъдимият П. П. не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Вещите лица са достигнали до извода, че същия няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. Вещите лица са заключили, че подсъдимият по времето на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки наличието на средно ниво на обикновено алкохолно опиване. В резултат на извършеното психично и психиатрично изследване, експертите са заключили, че подсъдимия може да участва в наказателното производство и е в съС.ие да дава адекватни обяснения при желание от негова страна по отношение на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за досъдебното производство, тъй като има съхранени памет интелект и възприятно представни възможности.

В хода на воденото досъдебно производство от „Петрол“ АД са били изискани наличните видеозаписи от охранителните камери на търговския обект - бензиностанция № 7113, находящ се в град София, булевард Европа, мотел „Божур“ за времето от 01.00 часа до 02.30 часа на 18.12.2021 година, които са били предоставени на разследващите органи с писмо с изходящ номер 04 – 07 – 246/26.12.2021 година. На приобщените видеозаписи е било 4 извършено изследване и същите са били предмет на изготвената по делото СВТЕ (л.50 – 60 от ДП). Според заключението на вещите лица, на предоставения диск са установени 58 видеофайла записани във формат MPEG, като видео файловете са записани от 6 камери съответните цифрови означения из полезрение и части от вътрешно помещение, части от сграда и бензинови колонки. Вещите лица, след прегледа на предоставения диск и на видеозаписите от 6 камери, са установили че се наблюдават две лица от мъжки пол. Първото лице е описано с челно оплешивяване, къса коса, облечено със синкави дрехи наподобяващи на работни. Второто лице е описано като такова със тъмна къса коса, поставена тъмна маска на лицето си, облечено с тъмна връхна дреха и синкава риза под нея, тъмни панталони и тъмни обувки. В резултат на изследването на видеозаписите вещите лица са описали действията на лицето наподобяващи разговор във вътрешното помещение и ръкомахане, излизане на второто лице от вътрешното помещение, а след него едно лице, като в едната си ръка да държи дълъг тънък неустановен обект и излиза след първото лице. Констатирано е, че двете лица са се движили в различни посоки, като действията им е посочено, че наподобяват водене на разговор, установено е ръкомахане и нанасяне на удари един на друг с ръце и крака. Вещите лица са възприели от записите, че след известно време на място са пристигнали още две лица със светъл автомобил с надпис на него „СОТ“, от който са слезли два силуета на лица от мъжки пол облечени с тъмни дрехи и които видимо помагат на лицето с работните дрехи и задържат лицето с ризата. След известно време експертите са възприели паркиращ автомобил със светъл цвят с отличителни знаци и надпис „Полиция“ , като от него са слезли три лица облечени с дрехи носещи отличителни знаци на служители на МВР. Вещите лица са възприели от записа и движението на служителите на МВР в различни посоки и разговорът им с останалите лица, като един от служителите на МВР е възприет да застава до лицето със синята риза и действията са определени като водене на разговор. От записа, вещите лица също така са възприели как лицето със синята риза удря единия от служителите на МВР с едната си ръка в посока на лицевата част на главата, след което и другите служители отиват към тях, скупчват се на едно място, след което се насочват с лицето със ризата към десния край на кадъра и напускат полезрението на камерата. Поради ниската резолюция и слабата осветеност изследваните записи, в заключението е посочено, че същите са негодни за целите на лицева идентификация, но описаните лица и видимите им действия са били извлечени в снимкови кадри, които са подредени в албум към експертизата.