Заповед за изпълнение № 2431 от 28.08.2026, Районен съд - Велико Търново

ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

№ 2431 гр. Велико Търново, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20264110103859 по описа за 2026 година

По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и мораторна лихва, не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Претендираните със заявлението вземания за неплатени, дължими такси по чл.9 от договора за потребителски кредит обаче, се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на тях. Таксите и разходите, предвидени допълнително в приложената Тарифа са посочени само като стойност и са обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не и ясно във връзка с каква конкретна дейност са начислени. От една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона. Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя дни забава, поради което по характера 1 си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Длъжникът Д. Г. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. ***, СУМИТЕ ОТ: 460,16 евро (четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет цента) – главница; 47,40 евро (четиридесет и седем евро и четиридесет цента) – договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; 232,37 евро (двеста тридесет и две евро и тридесет и седем цента) - лихва за забава за периода от *** г. до *** г., представляващи парични задължения по Договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Д. Г. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (***г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 14,80 евро - платена дължима държавна такса върху уважените вземания и 50 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 373,09 евро- дължими такси по повод процеса на събиране на кредита.

Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане на разпореждането в отхвърлителната му част в сила, може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Вземането, произтича от следните обстоятелства: В заявлението е посочено, че на *** г. длъжникът Д. К. е сключил с „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем №***, по силата на който е получил сумата от 460,16 евро.

2

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. „Вива Кредит“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума: IBAN: ***, BIC: *** в „***“ АД или чрез EasyPay по микросметка с КИН КОД *** ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3