Решение № 349 от 31.10.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Ботевград, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251810100026 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът- “*****” ООД, гр. София, твърди, че по силата на трудов договор No 1804 от 13.10.2022 г. е бил в трудово правоотношение с ответника **** Н. К., по което ответникът е заемал длъжността “работник, строителство”. Трудовият договор е сключен за неопределен срок с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв. Твърди, че със заповед No 1391/18.12.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” трудовото правоотношение е прекратено на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като заповедта е връчена на ответника на 16.01.2024 г. Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2 от КТ ответникът дължи на работодателя “*****” ООД обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая договореният между ищеца и ответника срок на предизвестието по трудовия договор е 30 дни, а месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е 710.00 лв., колкото се явява и дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 710.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор на основание дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът- **** Н. К. от гр. Ботевград, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал.

6 от ГПК – адв. А. Б., изразява становище за допустимост на иска, а по същество и за неговата основателност.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверени копия на Трудов договор No 1804/13.10.2022 г. и длъжностна характеристика към него, между страните е съществувало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което ответникът е заемал длъжността “Работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв.

Със Заповед No 1391 от 18.12.2023 г. на управителя на “*****”, подписана за работодател от **** –пълномощник, на ответника е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, и трудовото правоотношение със същия е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на получаване на заповедта.

В заповедта е посочено, че служителят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието – сума в размер на 780.00 лв. Заповедта е връчена на ответника, чрез неговия син Тодор К. К., на 16.01.2024 г., видно от приложеното заверено копие на разписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Претенцията на ищеца по настоящото производство е за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя – ответник по делото, за 30-дневния срок на предизвестието. Следователно предпоставка за дължимост на претендираното обезщетение е да е налице прекратяване на трудовото правоотношение на страните поради дисциплинарно уволнение на ответника. В случая съдът намира за установено, че трудовото правоотношение на страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение на ответника със Заповед No 1391 от 18.12.2023 г. на управителя на ищцовото дружество. Предвид така посоченото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, то по силата на чл. 221, ал. 2 от КТ ищецът- работодател има право на обезщетение от ответника- работник/служител при прекратяване на правоотношението. С оглед безсрочния характер на трудовото правоотношение, то е приложима разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. 1- во от КТ, а именно дължимото от работника обезщетение е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Последният, по силата на чл. 326, ал. 2 от КТ, е 30 дни, като по делото няма доказателства страните да са уговорили по-дълъг срок . От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за размера на това обезщетение, но доколкото основното месечно възнаграждение на ответника съгласно предвиденото в трудовия му договор е в размер на 710.00 лв., а брутното му трудово възнаграждение е несъмнено в по-голям размер – така съгласно трудовия договор, наред с основното месечно възнаграждение работникът получава и 0.60% за всяка година трудов стаж при този работодател, то дължимото обезщетение се явява в размер, надхвърлящ сумата от 710.00 лв.

2

При това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало право на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение на ответника, като вземането му е най-малко в размер на исковата сума от 710.00 лв. От страна на ответника не са представени доказателства за заплащането му на ищеца, като липсва и твърдение в тази насока.

Предвид всичко изложено предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен за предявения му размер.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по настоящото дело в размер на 850.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА **** Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. “****” No 79, на основание чл. чл. 221, ал. 2 от КТ да заплати на “*****” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Сердика”, кв.

“****”, ул. “****” No 24, представлявано от управителя *****, сумата от 710.00 лв.

/седемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.12.2022 г.

/датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която може да се платят присъдените суми:

IBAN: *****

BIC: PRCBBGSF

Титуляр: “*****” ООД

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3