Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 13.01.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 754/2024
Вид
Решение № 130
Подписан
13.01.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Василка Желева

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.224 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.250 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.628 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • §4б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.2а, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 130

Хасково, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20247260700754 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.203, ал.3 от АПК и чл.2в, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба (първоначало постъпила в Адм.съд – Стара Загора под вх.№3978/08.08.2024 г.) от И. Г. П., [ЕГН], с адрес: ОЗ С. З., с която против Административен съд – Стара Загора е предявен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и цена на иска – 150 000 лева.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснато от съдията по адм.дело №319/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

В исковата молба е посочено, че в постановеното по адм.дело №319/2024 г. Решение №2439/26.07.2024 г. не била предвидена възможност за въззивно или касационно обжалване, което представлявало нарушение на законодателството на Европейския съюз. Твърди се, че в съдебно заседание от 26.06.2024 г. по същото делото ищецът бил поискал отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС – Люксембург, но съдията отказал да отправи поисканото преюдициално запитване, с което нарушил чл.267 от ДФЕС. Сочи се, че постановеното по делото Решение №2439/26.07.2024 г. било в разрез със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека – Страсбург по изброени дела, което правело решението необосновано и пристрастно, и в нарушение на чл.6 от Римската конвенция – 04.11.1950 г. Сочи се, че във връзка с изложеното за ищеца възникнали неимуществени вреди, които следвало да бъдат обезщетени.

С допълнително писмено Становище (с вх.№5902/03.09.2024 г.) ищецът уточнява основанията на иска, като заявява, че част от исковата му претенция (в размер на 50 000 лв.) произтичала от отсъствието на възможност за обжалване на Решение №2439/26.07.2024 г. по адм.дело №319/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което бил нарушен чл.2, параграф 1 от Протокол №7/22.11.1984 г. към Римската конвенция – 04.11.1950 г. с текст: „…Всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящия съд…“ ; част от исковата му претенция (в размер на 50 000 лв.) произтичала от отказа на Административен съд – Стара Загора като последна инстанция по адм.дело №319/2024 г. да отправи по делото преюдициално запитване до Съда на ЕС относно Резолюция на Парламента на ЕС №(2015/2062) (INI) – 05.10.2017, която била един нормативен акт на Висшия законодателен орган на ЕС (Парламента на ЕС), по този начин Административен съд – Стара Загора нарушил чл.267 от ДФЕС; част от исковата му претенция (в размер на 50 000 лв.) произтичала от това, че постановеното по адм.дело №319/2024 г. Решение №2439/26.07.2024 г. било в пълен разрез със съдебната практика на ЕСПЧ – Страсбург и нарушавало Римската конвенция – 04.11.1950 – чл.6: „Право на справедлив съдебен процес“, „1. Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения … има право на справедливо и публично гледане на неговото дело … от независим и безпристрастен съд.“ В Становището се излагат твърдения, че вследствие на допуснатите в хода на адм.дело №319/2024 г. от страна на ответника нарушения на законодателството на ЕС, за ищеца кумулативно били произтекли вреди за периода от 14.04.2024 г. (датата на постановяване на отказа на ГДИН да предостави достъп до компютър, интернет, принтер, пишеща машина) до 03.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба), изразяващи се в неосигуряване на достъп до компютър, интернет, принтер и пишеща машина, вследствие на което било нарушено неговото право на интелектуален труд (пишел две свои авторски книги), правото му да се информира за обществено значими събития, да получава и разпространява информация съобразно чл.10 от Римската конвенция – 04.11.1950 г., включващо неговото право на достъп до юридическа информация и нормативни актове на официалните интернет сайтове на институциите, правото на образование и самообразование – чл.14 от Хартата на основните права на ЕС, с което бил поставен в условия на „крайна изолация“, което било нарушение на чл.3 от Римската конвенция – 04.11.1950 г.

Твърди се, че вредите били взаимно свързани и нямало как да бъдат обособени (разделени). Твърди се също, че правото на труд било гарантирано от чл.1 от Европейската Социална Харта – 18.10.1961 г., правото да получава и разпространява информация било гарантирано от чл.10 от ЕКЗЧПОС и чл.11 от ХОПЕС. Сочи се, че във всички затвори в държави членки на ЕС се осигурявал достъп до компютър, принтер, интернет, пишеща машина, единствено в българските затвори не се осигурявал подобен достъп, което по презумпция било нарушение на чл.10 и чл.3 от ЕКЗЧПОС, видно от делата на ЕСПЧ – Страсбург: „Jankovski v.Lithuania – №21575/08“ и „Ramazan Demir v. Tyrkey №68550/17“.

Ответникът, Административен съд – Стара Загора, чрез представляващия го Административен ръководител – Председател, в отговор на исковата молба и писмено становище излага доводи за недопустимост и за неоснователност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като счита, че същата е недоказана и не е изпълнен фактическият състав на закона за обезщетяване на вреди.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И. Г. П. изтърпява наказание в Затвор – С. З.. На 17.04.2024 г. същият предявява пред Административен съд – Стара Загора жалба с правно основание чл.250 от АПК, насочена против действия и бездействия на администрацията на Затвора, отказваща да му предостави достъп до компютър, интернет, принтер и др. по подадена от него молба. По жалбата е образувано адм.дело №319 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2024 г., разпределено на съдия-докладчик. Адм.дело №319/2024 г. е приложено към настоящото производство, и видно от съдържащите се в него документи, след оставяне на жалбата без движение и депозиране на писмени молби за уточняване предмета на спора от И. Г. П. и от назначения му процесуален представител, жалбата е разгледана в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с §4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). От страна на жалбоподателя по делото е представен текст на „Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)). В проведеното на 26.06.2024 г. публично заседание по адм.дело №319/2024 г., жалбоподателят И. Г. П. заявява следното: „… считаме да отправим искане, което е регламентирано по чл.267 от Договора за ЕС за възможността за преюдициално запитване във връзка с нормативните актове на ЕС, а именно приложената Резолюция на ЕП от 2017 г., т.28, която изрично регламентира правото на достъп до електронни съобщения и съответно при невъзможност да се разтълкува как точно да се приложи и да се осъществи това право да се направи преюдициално запитване по реда на чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, .2, която изрично регламентира възможността за преюдициално запитване за тълкуване на акт на Европейския парламент, каквато се явява Резолюцията.“ По адм.дело №319/2024 г. е постановено Решение №2439/26.07.2024 г., с което съдът отхвърля искането на И. Г. П. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и отхвърля жалбата на И. Г. П. против отказ за предоставяне на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид, постановен по подадена от И. Г. П. жалба вх.рег.№Ж-16 от 23.02.2024 г., обективиран в Уведомление от 14.04.2024 г. на Началника на Затвора – Стара Загора, като неоснователна. В решението е посочено, че на основание §4б от ДР на ЗИНЗС същото не подлежи на обжалване.

В настоящото производството от страна на ищеца бяха представени писмени документи, представляващи саморъчно изписани, изчертани и илюстрирани страници, с наименования: „Проект „Барс – 735“ автор на проекта: П., И. Г.“; „Чернова по книгата „История на света“ – автор И. Г. П.“ и „Чернова по книгата „Технология на Машиностроенето и Металите“ – автор И. Г. П.“, за които ищецът твърди, че са създавани от него научни трудове, за писането на които му било необходимо ползването на компютър и пишеща машина.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П. С., който към момента също изтърпява наказание в Затвора в [населено място] и оттам се познава с ищеца. Свидетелят дава показания, че по 3 – 4 пъти на ден се засичал в помещенията на затвора с ищеца И. Г. П. и бил запознат с делата, които същият водел, включително с адм.дело №319/2024 г. на Административен съд – Стара Загора. Според свидетеля, П. му се е оплаквал от това, че съдията по същото дело е отказала да осъди ГД „Изпълнение на наказанията“ и е постановила решение, с което да не може да ползва пишеща машина, компютър, принтер. П. постоянно говорел за това административно дело, като многократно заявявал пред свидетеля, че съдията следвало да отправи по делото преюдициално запитване до СЕС, както и че считал производството по делото за несправедливо и небезпристрастно проведено. Според свидетеля, в периода от 17 април 2024 г. до 03 август 2024 г. във връзка с това у П. се появили чувство на безпокойство, напрегнатост, гняв и разочарование във върховенството на закона, и възмущение от постановеното решение по административното дело.

В депозирано по делото писмено Становище вх.№11521/06.10.2025 г. ищецът отправя (повторно) искане по чл.267 от ДФЕС за преюдициално решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) – Люксембург по следните въпроси: 1. Дали точка 28 от Резолюция №2015/2062(INI) на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. е валиден и влязъл в сила за България нормативен акт; 2. Дали е правнообвързващ за България и има юридическа сила, генерираща права за частноправни субекти като ищеца; 3. Дали Административен съд – Стара Загора не е нарушил чл.267 от ДФЕС като не е отправил преюдициално запитване до СЕС, бидейки единствена и последна инстанция по адм.дело №319/2024 г.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Въпросът относно допустимостта на исковата претенция е разрешен с окончателно Определение №3350/31.03.2025 г., постановено по адм.дело №1994/2025 г. на ВАС, с което е отменено Определение №695 от 31.01.2025 г., постановено по адм.дело №754/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково за прекратяване на производството и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по съществото на спора.

След връщане на делото, с разпореждане [номер]/08.07.2025 г. съдът е дал допълнително указания и на процесуалния представител на ищеца по делото да бъдат конкретизирани материалноправните разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС, които се считат за нарушени от ответника, но такова допълнително конкретизиране не е извършено. Въпреки това, според изложените в мотивите на Определение №3350/31.03.2025 г. указания на ВАС, които съгласно чл.224 от АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, Административен съд – Хасково следва да разгледа предявения иск и реши повдигнатия спор със съдебен акт по същество.

От изложеното в Исковата молба и уточняващото я Становище става ясно, че ищецът претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз от Административен съд – Стара Загора при постановяването на Решение №2439/26.07.2024 г. по адм.дело №319/2024 г. по описа на този съд, т.е. предявен е иск с правно основание чл.2а, ал.1 от ЗОДОВ.