Решение № 934 от 16.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 934

Смолян, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700211 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Р. М. К., с [ЕГН] и адрес: [населено място], общ. *, [улица], чрез пълномощниците си адв. Д. Г. и адв. К. С., против Решение № 1040-20-94/25.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-159-5/13.05.2025 г. за ПОБ, отпуснато от упълномощеното лице за Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян.

В жалбата се сочи за нарушени основните принципи на АПК, свързани с приложението на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като незаконосъобразно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като с незабавното приложение на чл. 54б, ал. 8 от КСО се сочи да се засяга не само принципа на правната сигурност, но и принципа на справедливост. Правопораждащите факти за жалбоподателката са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54в от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата.

На следващо място, се твърди, че административният орган е приложил разпоредбата на 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. вместо разпоредбата на чл. 62, параграф 1 и 2 от същия регламент, като сочения Регламент (ЕО) №883/2004 г. не допуска националното законодателство на държавата членка, определяща възнаграждението да ограничава неговия размер.

Излагат се и доводи, че спирането на административното производство, вместо произнасянето по преписката, въпреки че в същата се съдържат всички необходими документи, включително такива, удостоверяващи осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е в противоречие с процесуалното правило, въведено в чл. 8, ал. 4 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /приета с ПМС № 32 от 11.02.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 7 Май 2024 г./ Твърди се в жалбата и че административният орган е проверявал документи дадени от доверителя, въпреки тяхната официална удостоверителна стойност, съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – Смолян да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява. С писмени бележки на процесуалните представители, поддържа жалбата.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Смолян, с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: На 04.06.2024 г. в дирекция „Бюро по труда - Доспат“, Р. К. е подала заявление за отпускане на ПОБ, на основание чл. 54а от КСО с вх. № 202-02-159, като е декларирала, че последно е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕО) – Франция с прекратено правоотношение, считано от 30.05.2024 г.

С Разпореждане № 202-02-159-1/12.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на доказателства от компетентната институция (КИ) на Франция за придобития осигурителния стаж и доход в тази държава. На 19.02.2025 г. със справка вх. № 202-02-159-5 са приети постъпилите от КИ на Франция СЕД U017 и СЕД U004 и са удостоверени осигурителни периоди за времето от 21.05.2024 г. до 24.05.2024 г. вкл. и от 27.05.2024 г. до 29.05.2024 г. вкл., както и основание за прекратяване на последната заетост - „Дата на изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 21.05.2024 г. до 24.05.2024 г. вкл. в размер на 372,80 евро и период на доход от заетост за времето от 27.05.2024 г. до 29.05.2024 г. вкл. в размер на 326,20 евро.

След получаване на исканите СЕД U017 и СЕД U004, на 24.02.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-159-2 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян за възобновяване на производството по отпускане на ПОБ.

На 04.03.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-159-3 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на К. е отпуснато ПОБ за периода от 30.05.2024 г. до 29.01.2025 г. вкл. в размер на 29,66 лева дневно.

На 18.03.2025 г. е депозирана жалба вх. № 1012-20-34 срещу Разпореждане № 202-02-159-3/04.03.2025 г., като К. не е доволна от определения дневен размер на ПОБ.

С Решение № 1040-20-45/17.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян е отменено Разпореждане № 202-02-159-3/04.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, като преписката е върната за ново произнасяне. Основен мотив за отмяна на Разпореждане № 202-02-159-3/04.03.2025 г. е обстоятелството, че при изчисляване на дневния размер на ПОБ е взет осигурителен доход за време, което не е последната му работа и не е период попадащ в последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

На 13.05.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-159-5 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на К. е отпуснато ПОБ за периода от 30.05.2024 г. до 29.01.2025 г. вкл. в размер на 28,97 лева дневно.

На 28.05.2025 г. е депозирана жалба вх. № 1012-20-101 от К., срещу Разпореждане № 202-02-159-5/13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, като К. не е доволна от определения дневен размер на ПОБ.

Междувременно в „Държавен вестник“, бр. 67 от 09.08.2024 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на КСО, с който е създадена нова алинея 8 на чл. 54б от КСО.

На 12.08.2024 г. в ТП на НОИ - Смолян е получено указание № 1052-40-80 на централно управление на НОИ - София (дирекция ОКП, дирекция ЕРМД и дирекция „Правна“), в което е посочено, че новата алинея 8 на чл.54б от КСО, следва да се прилага при преценка правото, определянето на размера и срока на ПОБ на всички лица, за които към датата на влизане в сила на разпоредбата липсва произнасяне по правото на ПОБ, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, след което е издадено Разпореждане № 202-02-159-5/13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолял, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Р. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 30.05.2024 г. до 29.01.2025 г. в размер на 28,97 лева дневно.

Това разпореждане е потвърдено с оспореното решение.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Смолян е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет предвид периодът в който са удостоверени осигурителни периоди за времето от 21.05.2024 г. до 24.05.2024 г. вкл. и от 27.05.2024 г. до 29.05.2024 г., доходът придобит във Франция и доходите на лицето през последните 24 месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд – Смолян, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 04.06.2024 г. в дирекция „Бюро по труда - Д.“, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но съгласно чл.142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на административния акт, а в случая това е станало след изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Прилагането на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в случая следва да бъде съобразено с всички факти и обстоятелства и съответно с целта на закона, но с оглед влизането в сила на новата разпоредба от 9.08.2024 г. тези факти да бъдат съобразени със същата. С оглед обстоятелството, че в случая последната месторабота на лицето във Франция с много по-високо възнаграждение и осигурителен доход, може да се приеме, че целта на лицето е била да получи по-високо ПОБ, извършвайки дейност за един кратък период на заетост, при което не може да се приеме, че решението на Директора на ТП на НОИ, противоречи на целта на закона, като именно по този начин гарантира принципа за справедливост.