Решение № 260978 от 15.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ при участието на секретаря Й. Петрова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 1334 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Н.Т. против “С.”

АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 2 300,09 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от използване на фотография, равняващи се на неполучено лицензионно възнаграждение, претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси, както и обезщетение за причинени му неимуществени вреди, възникнали вследствие на извършено нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, която ответното дружество без негово съгласие и без посочване на ищеца като автор е качило и направило достъпна за неограничен брой потребители на интернет сайт https://superimoti.bg в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.

Ищецът твърди, че професионалното му поприще е фотографията и в този смисъл е автор на фотография под заглавие „Планинска панорама“, която е снимана в гр. София, България и е разгласена в авторския сайт на ищеца www*******com в албума му София. Посочва, че ответното дружество оперира на имотния пазар, като за осъществяване на дейността си поддържа сайт – www.*****.bg, чрез него дружеството оповестявало информация относно имотния пазар в дадени райони, като статиите се илюстрират и посредством поместване на фотографии, тоест онагледява предоставяните от него услуги. На 10.04.2020 г. с помощта на специализирания софтуер Photo Claim (www******.com) ищецът открива, че ответното дружество използва в търговската си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му фотография “Планинска панорама” на сайта си www.superimoti.bg. Изтъква, че фотографията му е била употребена за визуализиране на статия „Бум на имотните сделки в София в края на годината“, която е поместена в сайта на 16.12.2019 г.

Посочва се, че с висока степен на сигурност може да се предполага, че фотографията му е била използвана от ответника в промеждутъка от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г. На 21.04.2020 г. ищецът отправил покана до ответното дружество за пристъпване към преговори за доброволно разрешаване на спора създаден от така посочените действия. Последвал отговор от представител на ответника датиращ от 30.04.2020 г., където същия признава използването на фотографията упомената в поканата, като наред с това осъществил превод в размер на сумата от 180 евро по банковата сметка на ангажирания от ищеца представител – адвокат Г..

На следващо място се поддържа, че освен че ответникът е използвал фотографията без да има съгласието на ищеца, дружеството не е отбелязало кой е авторът на фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобило. Допълва и това, че не може да посочи кой точно служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или гестор е извършил публикуването на фотографията, но фотографията е използвана от ответника в неговия сайт, поради което се позовава на презумпцията на чл.

95г от ЗАПСП. С тези свои действия ответникът бил нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал.1 вр. с ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като автор на произведението – чл.

15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че е бил лишен от правото си да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин последният е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната фотография, т.е. пропуснати са ползи. Сочи, че ищецът е гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на тази страна, като средните цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA - Bundesverband

Professioneller Bildanbieter” (“Съюз на професионалните търговци на фотографии”) - "Bildhonorare”, като съгласно таблицата в сборника - “MFM - Mittelstandsgemeinschaft

Foto-Marketing” (“Осреднени цени за продажба на фотографии” за процесната фотография твърди вреди от пропуснати ползи в размер на 630 евро или 1 232,09 лева. Тази сума претендира като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 6 месеца, употреба на три езика и липса на посочване на източника. Ищецът изтъква и това, че за да осигури закрила на авторските си права по отношение на посочената фотография е направил разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение за използвани адвокатски услуги и 20 лева – за обезпечение на доказателствата чрез нотариус.

Сред твърденията му присъстват и такива, че е понесъл и неимуществени вреди под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на всякакво признание. Тези свои неимуществените вреди той определя на сумата от 1 000 лева. Формираното вземане от общо 2 652, 09 лв. било частично погасено с осъщественото заплащане от представител на ответника в размер на сумата от 352,00 лв. /равностойност на 180 евро/

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “С.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Първото възражение на ответната страна е ориентирано към оспорване на това, че няма наличен годен обект на авторско право, спрямо който да е възможно осъществяването на закрила. Напомня се, че авторските права трябва да са резултат на творческа дейност, като едно от основните изисквания, на които подобна дейност трябва да е подчинена е това за оригиналност на произведението – фотографията. В случая със сочената от ищеца фотография нямало изложени дори твърдения за положено творческо усилие от автора. Този критерии освен към това, дали е налице годен обект на авторско право имал отношение и към размера на евентуално дължимото обезщетение за засягането му, защото целта е да се постигне репариране на пропуснатите ползи, а последните са обусловени от художествената стойност на обекта и цената, която нормално би била получена от неговия създател. Следователно дори ответникът да е използвал фотографията посочена в ИМ, то той не следвало да бъде санкциониран за това си действие, защото тази фотография не съставлява годен обект на авторско право. На следващо място ответникът възразява върху обстоятелството, че ищецът е автор на коментираната в ИМ фотография. Сочи, че фотографията е широко достъпна в интернет пространството, както и това, че Т. е направил фотографията общодостъпна за неограничен кръг хора и е допуснал нейното свободно ползване. Подчертава, че сайтът https://******.com е създаден от самия ищец, което оказва влияние върху твърденията на ищеца, защото няма яснота, дали той претендира за извършено нарушение на своя авторска снимка или пък на чужда такава, доколкото в този сайт се публикуват фотографии и на други автори. Акцентира се и това, че върху самите снимки няма отразена информация за автора им, което означава, че от тях не може да се установи авторство. Това важало и за снимката посочена от ищеца. Липсата на ясна и достъпна информация за името на автора възпрепятствало ответника в това и той да посочи такъв в своята публикация, което изключвало твърдения за подобна неправомерност. Добавя се и това, че за фотографията „Планинска панорама“ изцяло липсва посочване на технически параметри за разлика от други фотографии поместени в блога. Казаното изключвало възможността за прилагане на презумпцията за авторство заложена в ЗАПСП, на която се позовава ищеца. Сред доводите приведени по отношение липсата на авторство за ищеца е и този, че авторът не е разполагал с фактическата възможност да заснеме фотографията - „Планинска панорама“. Нямало никакви данни, че Т. е посещавал България, съответно гр. София и в резултат на свое собствено творческо усилие е създал защитаваното произведение. Прегледът на фотографията показвал, че освен липса на отразени данни за автор, няма и дата на заснемане. Оспорва наличието на нарушение на авторското право, което да е извършено от ответника неправомерно. По отношение на поддържаното от ищеца използване приписвано на ответника нямало внесена яснота за формата на използване – чл. 18 ЗАПСП.

Споменаването на „Онлайн употреба“, „Употреба на три езика“ и „Липса на посочване на източника“ не може да се разглежда като конкретизация на формата на ползване. Липсвало доказване, че представената с ИМ фотография е идентична с тази, за която ищецът претендира да е допуснато нарушение. Същевременно ако се приемело, че Т. е лицето автор на тази фотография, то с излагането й в своя сайт вече я е направил достъпна за неограничен кръг от хора, тоест правомощието – онлайн употреба е осъществено от самия автор, а не от ответника. С това свое действие евентуалният автор бил разрешил потребителите на съответния сайт да използват без ограничения неговите произведения, в т.ч. и посоченото в ИМ такова. В този контекст говорела и липсата на обозначена цена за ползването или закупуването на произведения поместени в сайта. Следващ пункт в защитата на ответника е посветен на оспорването му, че той е ползвал посочената в ИМ фотография при упражняването на търговската му дейност. Касаело се за поставяне на снимка в информативна статия, която не била свързана с конкретно предоставяна от ответната страна услуга, оферта или рекламна цел. Извън това действието по поставянето на снимката за онагледяване на статия с информативен характер не носело никакъв приход на субекта извършил това действие, респективно не водело до лишаване на автора от такъв приход. Достъпването на въпросната фотография от неограничен кръг субекти било осигурено изначално от автора и не могло да се вмени във вина на ответника. Спецификата на произведението, чиято защита се търси изключвала хипотеза, при която то да е поднесено на потребителите на три езика. Нямало доказателства и за поднасяне на три езика на статията на ответника, която е онагледена със сочената снимка, но дори и да било така тя съставлявала друг обект напълно различен от фотографията. Оспорва се твърдението на ищеца за периода на престой на фотографията на сайта поддържан от ответника, като преди датата – 10.04.2020 г. нямало никакви данни за подобно поместване. Касаело се единствено до направени предположения, за които нямало подкрепа от приобщените по делото доказателства.

Началния момент на публикуване на фотографията не можел произволно да се свързва с този на публикуване на статията – 16.12.2019 г., защото тя би могла да е публикувана в различен вид. На следващо място ответникът възразява премахването на фотографията от сайта му да се тълкува като признание на иска или на нарушението сочено от ищеца, като настоява, че това било единствено в знак на добра воля на ответника и желанието за преустановяване на спора по бърз и ефективен за двете страни начин. Това важало и за плащането на сумата от 180 евро от ответника на ищеца, като в този контекст бил и писмения му отговор изпратен по повод поканата за доброволно уреждане на претенцията на ищеца.

Ответникът се спира и на приложението на въведената в чл. 95г ЗАПСП презумпция за виновност на юридическите лица. Тази презумпция обаче трябвало да се смята за оборена. Ответникът се спира на това, дали от негова страна е била положена дължимата грижа, защото ако било така то той не следвало да носи отговорност за заплащане на обезщетение за вреди понесени от ищеца. В този контекст се позовава на това, че : фотографията е била достъпна и на други сайтове, различни от посочения в ИМ такъв; липсва посочване на авторството върху фотографията; няма достъпен за ищеца начин за проверка относно авторството на фотографията, още повече че тя е чуждестранна и не е известна на българската публика; било допуснато широко разпространяване на фотографията от самия ищец, в т.ч. подканване на потребителите тя да бъде ползвана без да се посочва евентуалната цена за това. На следващо място ответникът оспорва и размерите на заявените за присъждане обезщетения. При определяне на обезщетението ако се докаже извършване на нарушение, съдът трябвало да се ръководи от това какво е доказаното виновно неправомерно използване, във връзка с какъв обект и за какъв период. Неминуемо трябвало да се съобразяват и установения период на извършване на нарушението, начина на извършването му – формата на използване. Отрича се онлайн употреба, както и тиражиране, непосочване на източник. Резерви са изказани и по отношение предлаганите от ищеца средни пазарни цени според които да се формира размера на евентуално дължимото обезщетение. Оспорва се приложимостта на цените, съгласно представена извадка от ежегоден сборник, където са обобщени средните цени прилагани във ФР Германия относно лица практикуващи професията фотография. Препраща се към платформи, в които били установени в световен мащаб стандартни цени на използването на професионална фотография в дигиталния пазар, като те били в пъти по-ниски от тези поддържани от ищеца. По отношение на българския пазар цените били още по-ниски. Ответникът изначално отрича възможността за определянето на обезщетение за нарушение извършено в България по средни пазарни цени установени в Германия. Нямало ангажирани доказателства, че ищецът практикува фотографски занаят в Германия, респективно насочеността на неговата дейност се разпростира и към потребители извън пределите на Германия, за което свидетелства възможността сайтът му да се достъпва на различни езици. Успоредно с това твърденията в ИМ са, че ползването е било извършено в пределите на Р. България, което означава приложимост на българското право и българската практика, като тук трябвало да се държи сметка, че възможността за използването на произведението е било адресирано само към български потребители. В този смисъл релевантния пазар бил българският.

Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/617294d1-0ecd-494a-8e3d-aa683eb276f8