Решение № 694 от 20.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Велико Т., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100320 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът Р. С. В. чрез пълномощника си адвокат Д. Т. Д. от ВТАК, твърди , че при настъпило на 23.05.2018 г. около 9,45 часа на общински път VTR-1232 км.00+950 на прав участък между с.Р. и гр.П.Т. събитие с характер на пътно- транспортно произшествие е загинала С.Й.П. , с ЕГН: ********** – негова баба по майчина линия . Виновен причинител на смъртта й в резултат на получените несъвместими със живота травматични увреди е водачът на лек автомобил „БМВ“ модел „***“, с рег.№ *** – А.Я.С. , с ЕГН:

********** , която в нарушение на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП губи контрол върху управлението му и удря насрещно движещата се с велосипед пострадала. Деянието на С. , противоправността му/ нарушените правила от ЗДвП/ и вината са установени с влязла в сила присъда № 2/24.02.2022 г. по НОХД № 95/2021 г. на ВТОС.

Във връзка с ползването на посоченото моторно превозно средство причинителят на смъртта е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477 КЗ на основание юридическия факт на сключен с ответника ЗД“ Лев Инс“ АД- гр.София договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, оформен със застрахователна полица № ВG/22/117003082399, валидна към момента на събитието.

Поради житейските обстоятелства , че след раздялата на родителите му през 1984 г., баба му дейно и редовно е полагала пълноценни грижи за него и по големия му брат, заместващи тези на майката , която е работела в производствено предприятие на смени, а от 1996 г., когато заминава да работи в Г., до навършване на пълнолетието му, тези грижи и внимание са поети изцяло и единствено от първата, отношенията им са били основани на силна привързаност, обич, разбирателство, уважение и взаимна подкрепа до нейната 1 смърт , то е преживял, преживява и ще продължава да преживява тежки емоционални страдания, изразени в мъка и тъга от внезапната й, съкрушителна загуба в живота му, защото е лишен завинаги от тези ценни и незаменими отношения.

На 21.01.2020 г. е предявил пред застрахователя по реда на чл.380, ал.1 от КЗ писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева и обезщетение за имуществени вреди , изразени в сторени разноски за траурен ритуал и погребение на починалата в размер на 3200 лева , но до споразумение и плащане на такива не се стига.

Предвид това, моли съда да постанови решение , с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за траурен ритуал и погребение на починалата в размер на 3200 лева , заедно със законната лихва върху сумите , считано от 21.01.2020 г. / датата на предявяване на претенцията по реда на чл.380, ал.1 от КЗ/ до окончателното им изплащане.

В с.з. чрез пълномощника си , поддържа така предявените искове с доводи, изложени в писмена защита. Пълномощникът му претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1 , т.2 от ЗА.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и в с.з. чрез пълномощника си старши юрисконсулт З. Т. оспорва по основание и размер исковете с възражения /доводи/ за : липса на установени житейски обстоятелства , които да сочат особено силна и трайна емоционална и морална близост между починалата и внука й, понеже е липсвало постоянно съжителство помежду им и зависимост един от друг, обичайно е за българския народ бабата да участва в отглеждането на внуците си , и съответно да обосновават извод , че е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди в духа на казаното в т.1 на ТР. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а освен това не е от кръга на правоимащите лица, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. ; починалата е допринесла за смъртта си , тъй-като е допуснала нарушение на правилата на чл. 79, чл.80, чл.81 и чл.127 от ЗДвП/ управлявала е велосипед извън населено място без поставена каска , светлоотразителна жилетка, не го е управлявала крайно вдясно, не е реагирала на опасността при разминаването на две пътни превозни средства на завой , не е оборудвала велосипеда със сигнализиращи елементи, превозвала е товар- цветя, разсад, пречещ на равновесието й и своевременното спиране / ; размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, тъй-като е несъответен на понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е съобразен с размера на минималната работна заплата за страната към момента на събитието/ 510 лева/ и я превишава повече от 98 пъти и не може да бъде от 5000 лева според повеленото с нормите на пар.96, ал.1 от ПЗР във връзка с чл.493а, ал.4 от КЗ разрешение ; за разходите, направени за погребалния ритуал на починалата пострадала не са представени писмени доказателства ; лихва за забава не се дължи от датата на предявяване на претенцията , а от момента на изтичане на срока за изплащане на обезщетението съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, когато застрахователят 2 се счита изпаднал в забава . Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение .

Съдът след като изслуша страните, обсъди доводите им и прецени по реда на чл.235 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове , имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди/ душевни страдания / , както и обезщетение за поправяне на претърпени имуществени вреди във вид на разходи за погребение , изведени от нормите на чл.432, ал.1,вр. с чл.493а, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, както и иск/ чл.86, ал.1 от ЗЗД/ , имащ за предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на предявявяване на претенцията по реда на чл.380 от КЗ.

Обективните факти- предмет на изложените в исковата молба твърдения/ настъпилото по време , място и механизъм събитие с характер на пътно- транспортно произшествие , при което е настъпила смъртта на бабата на ищеца , указаната им родствена връзка, застрахованата гражданска отговорност на водача на МПС , причинил я , наказателната санкция за деянието му с влязлата в сила присъда, предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение, и писмения отказ да бъде удовлетворена, сторените от него разходи за траурен ритуал – нов гроб / са установени със съответните заверени копия на писмени документи/ Присъда № 2/24.02.2022 г. по НОХД № 95/2021 г. на ВТОС , констативен протокол за ПТП от 31.05.2018 г. на РУ на МВР П.Т. , протокол за оглед на пътно –транспортно произшествие от 23.05.2018 г. , съдебно – медицинска експертиза за изследване на труп № 52/13.06.2018 г. преписизвлечение от акт за смърт от 25.05.2018 г. на Община В.Т., удостоверение за родствени връзки изх. № 94 РР-497-1/09.01.2020 г. на Община В.Т. , справка за застрахователно покритие на ГФ към 23.05.2018 г. фактура и фискален бон от 31.05.2019 г., писмена претенция и известие за доставяне , отговор на застрахователя изх. № 2640/13.03.2020 г. / по смисъла на чл.154 ГПК.

Загиналата при събитието пострадала е полагала с всеотдайност / присъща за всеки добър родител / и редовност / почти всеки ден и всяка седмица/ всички необходими грижи за внука си/ готвене , пране, чистене , водене да детска градина и училище и т.н./, особено след раздялата на родителите му през 1984 г., докато тръгне на училище, които майката е трябвало да полага/ бащата не е полагал и не е желаел да полага / , но е нямала възможност непрекъснато и пълноценно да го прави , тъй-като е работела в производствено предприятие на три смени. Когато е бил почти на 13 години, баба му е поела изцяло грижите за него/ включващи и възпитание на домакински порядки и умения / до завършване на средното му образование/ за което е пътувала почти всеки ден от с.Р. до гр.В.Т., а през ваканциите е престоявал при нея на село / , понеже майката през 1994 г. отива да работи в Г. и се установява трайно там. След като сам поема в ръце прехраната си , ищецът на свой ред започва да подпомага баба си с битови грижи, доставяне на храна и работа/ направил ремонт на къщата / , посещавайки я редовно на село. Тези обстоятелства 3 са установяват с показанията на свидетелите братовчедка на баба му .

Р.П. – майка на ищеца и

М.Г.- първа

Напълно естествено / поради постоянната им житейска връзка през годините, полаганите грижи и родството им по права линия / ищецът е преживял и преживява тежки душевни страдания на скръб, мъка и тъга от внезапната смърт на своята баба и загубата й завинаги в неговия живот като един незаменим емоционално близък човек / тя е била за него като майка , дори по- добра в обгрижването от майка му- в този смисъл за свидетелските показания / .

Главният спорен въпрос по делото е дали тези емоционални страдания на внука притежават онази правна значимост, която да ги поставя в категорията неимуществени вреди , достойни за възмездяване чрез средството наречено парично обезщетение по реда и на основание чл. чл.478, ал.2, чл.493, ал.1, т.1, чл.493а, ал.1 КЗ , във връзка с чл.45, чл.51, чл.52 ЗЗД?

С други думи като лице , чието душевно състояние е накърнено от вредоносните последици на престъпния деликт /пряко увредено лице е починалата пострадала , защото е отнета най- висшата защитима от закона ценност- живота й / , носител ли е на претендираното облигационно субективно право ?

Отговорът е положителен.

По българския общ облигационен закон материалноправната уредба , посветена на правото на обезщетение за преодоляване на последиците на претърпените неимуществени вреди се съдържа в текстовете на чл. 52, вр. с чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 от ЗЗД/ с текста на чл.493,а, ал.1 от КЗ – нов ДВ. бр. 101/2018 г. приет след събитието , това право е предвидено в полза на увреденото лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице/ .

Първата норма/ чл.52 от ЗЗД/ посочва като определител на това право, както по размер , така и по основание, сложното и неподчинимо на многовековни философски домогвания да бъде веднъж завинаги универсално и съвършено обяснено с подредба на думи, понятие справедливост / не случайно никой законодател не е дръзнал да се провали в опит да му даде някакво по-приемливо определение за нуждите на правораздаването /.

Справедливостта като определител и по основание / макар и традиционно да се приема , че са отнася само до размера / на правото на обезщетение за неимуществени вреди, особено ясно личи при случаите на деликт , причинил смърт, защото тогава потребността да се изясни на кои емоционално увредени от настъпването й, лица, е оправдано да им се признае това право, т.е. кои имат действително сериозно от гледище на утвърдените в обществото разбирания, основание да търсят обезщетение, е неминуема.

Очевидно е безразсъдството да се приеме в името на правния либерализъм, че щом самият закон изрично не ограничава кръга на правоимащите, т.е. не въвежда кръг на правоимащи, то всяко лице понесло някакви неблагоприятни последици от лично 4 психическо естество от факта на неправомерно причинена смърт някому, има право на обезщетение, щом ги докаже. Би се стигнало до срив на всякаква сигурност, предвидимост и финансова стабилност. Например при смърт на някоя всенародно обичана голяма личност, предявяването на искове от нейни опечалени страдащи привърженици би могло да стигне кошмарно големи размери. Не по- различен и търпим е пример, при който пряко увредения от деликта починал, се окаже, че има голям род и множество по-близки и по-далечни негови родственици претендират обезщетение. Рискът сбора от сумите на всяко едно лично присъдено обезщетение да се превърне в средство за обогатяване на целия род би бил непоносим тъкмо от гледна точка на справедливостта. Тъй-като нашият закон не определя кръг от лица/ опитът с въвеждането на текстовете на чл.493а, ал.1- ал.4 от КЗ не е убедителен и изчерпателен / , принципно имащи право на обезщетение на неимуществени вреди / какъвто законодателен подход е възприет най- открояващо се в Испания , където правоимащите лица са разделени в няколко групи, предпоставките за пораждане на правото с указание за размера на обезщетенията са посочени в табличен вид/, то определителят справедливост по основание относно кръга от правоимащи лица е тълкувателно разяснен и практически материално правната норма на чл.52 ЗЗД е целесъобразно и оправдано „допълнена“ с приетото в ППВС № 4/25.05.1961 г. , ППВС № 5/24.09.1969 г. и ТР. № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС- актове, имащи задължителна за съдилищата сила /теоретичния спор дали са източници на право или не, няма никаква практическа стойност/ - чл.130, ал.2 от ЗСВ.