Протокол № 138 от 04.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Благоевград, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Пандев

Съдебни

Дора Зашева заседатели: Йорданка Данчова при участието на секретаря Е. Костова и прокурора В. Ст. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ характер № 20221200200300 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор С..

Подсъдимата К. П. се явява лично и с адв. С. В., редовно упълномощен от порано.

За гражданския ищец Министерство на финансите се явява юриск. Е. М..

Експертите Р. В., Р. Д. и Б. З. се явяват лично.

ДОКЛАД НА СЪДА:

На 16.01.2025г. е постъпило заключение на тройната съдебноикономическа експертиза, изготвена от явяващите се вещи лица.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

1

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ: Нямаме искания преди разпита на експертите.

Снема самоличността на вещите лица:

Р. К. В., ***

Б. В.ЕВА З., ***

Р. С. Д., ***

Вещите лица бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл.291 НК и същите обещаха да дадат заключение по съвест и разбиране.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на експертите след прочит на изготвеното и представено от тях заключение.

В.Л. Д.: Поддържаме така представеното заключение, не правим изменение и допълнения към него.

В.Л. В.: Поддържам заключението, нямам изменения и допълнения към същото.

В.Л. З.: Поддържам заключението, нямам изменения и допълнения по същото.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси, да се приеме заключението на вещите лица.

ЮРИСК. М.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.

АДВ. В.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.

ПОДСЪДИМАТА: Нямам въпроси, да се приеме заключението.

Разпит на вещите лица с въпроси от съда.

В.Л. Д.: Принципно общото задължение, което се поражда от непризнатото ДДС за двата данъчни периода – м.11 и м.12, е 169 000. С корекцията, която е направила НАП по ревизионния акт, задължението остава на дружеството 111 226 лева, т.е. резултатът, който е бил за период м.11 възстановяване, говорим за задълженията на дружеството, се приспада от това задължение и за това задължението, което остава на дружеството е 111 226 лв., въпреки че щетата е 169 000 лв. Приспадането е по реда на корекцията на изготвянето на новите данъчни декларации. В ревизионния акт НАП, непризнавайки съответно размера на ДДС за м.11 – 71 152,10, преобразува резултатът за м.11 на данъчното задължение на дружеството и дружеството реално остава с установен резултат вноска 12 128 лв., т.е. преди да преобразува резултатът дружеството е декларирало, че има ДДС на начислените приходи 84 000, а на начислените разходи 143 и излиза на възстановяване 158 000. С преобразуване на този резултат по РА, с това, че не с признават фактури с номера от 1 до 29, той преобразува съответно резултата за м.11 и м.12 и става с вноска 12 110,01.

В м.12 се преобразува с останалите фактури, защото от 1 до 8 фактурите са отчетени в период 11, преобразува този резултат и установява, че дружеството е на вноска за м.12 – 99 016,94, 98 935,27., т.е. за двата периода новите резултати, които са на дружеството, т.е. вноската 12 000 и 99 016 става 111 226 лв. Това е новото данъчно задължение на дружеството. В момента говорим за това, че непризнатото ДДС по всички тези фактури е 169 000. От гледна точка 3 на преизчисляване на ДДС и формиране на задълженията на дружеството е правилно това, че е преизчислено и задължението на дружеството става 111 226 лв. Непризнаването на данъчните фактури в РА дружеството е обследвало и основанието за непризнаването на данъчните фактури е това, че от една страна, че няма събрани достатъчно доказателства за наличие на сделка и второто нещо, което е съществено, е, че тези справки-декларации не са отчетени в дневниците за продажби във фирма М.т., т.е. след като едно ДДС не е отчетено към фиска, то не може да се ползва като данъчен кредит от отсрещната страна. Всъщност дружеството реално е изгубило правото на приспадане на данъчен кредит 169 000 лв., защото в реалния случай то е трябвало НАП да му възстанови 58 000 лв. данъчен кредит за м.11. Реално НАП не му е възстановила този данъчен кредит и с коригирането на този период на приспадане, ако беше възстановило реално ревизията е в по-късен етап, т.е. етап м.11 и м.12 са реализирани в данъчната система, т.е. сумата е възстановена на дружеството, тогава трябваше те реално трябваше да внесат 169 000 лв. Те не са ползвали правото си, не са му възстановени тези 58 000 лв. Фактически в тези периоди м.11 и м.12 освен сделките с М.т. има и други сделки и това е резултата.

В.Л. В.: Ако по другите сделки имаме ДДС за възстановяване и размерът на щетата е 169 000, по другите сделки ако има ДДС за възстановяване, което НАП не е възстановило, се приспада сумата и за това ДДС-то, което се търси, е в по-малък размер.

В.Л. Д.: Ако бяха възстановили сумите, това 58 000 лв., за това сега си дава отражение. Щетата за фиска е 169 000 лв., защото невнесеното ДДС от М.т., а поисканото ДДС от л. е 169 000 лв.

Разпит на вещите лица с въпроси от адв. В.:

В.Л. Д.: ДДС-то се установява по следния начин: всяко данъчно задължено лице по ДДС е задължено месечно да декларира своите резултати от сделките чрез декларациите. Другото е вече установяване с актове. В РА е записано 4 ясно и точно, че непризнатото ДДС е 169 000 лв. Размерът на данъчното задължение на дружеството е 111 226 лв. Имаме предходен резултат на дружеството от неговите сделки. Изключвайки М.т. това дружество си е имало резултат, то си е имало сделки. В този период дружеството е било на възстановяване с тези 58 000 по подадената справка-декларация. Ако НАП беше възстановило тези 58 000 лв. щеше да се дължат 169 000 лв. Фискът де факто е ощетен със 111 226 лв., но непризнатият данъчен кредит е за 169 000 лв. Ако тези сделки бяха ОК, дружеството щеше да получи 169 000 като данъчен кредит.

Разпит на вещите лица с въпроси от съда.

В.Л. В.: Реално за фиска щетата е 111 000.

В.Л. Д.: Искам да внеса следното разяснение: Непризнатото право на приспадане на данъчния кредит е 169 787,87 лв. по фактури, но задължението на дружеството за този период след корекциите в РА става в размер на 111 226,95 лв. Реално щета за 169 000 лв. за фиска няма, защото 58 000 не са възстановени в предходния период на дружеството. Това е така, както е отразено в писмото на НАП, че след като всичко е внесено те нямат претенции.

Въпроси към вещите лица от юриск. М..

В.Л. Д.: 169 787 лв. са поискани по справка-декларацията да бъдат възстановени, но 58 000 не са признати и не са възстановени.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението.

ЮРИСК. М.: Да се приеме.

5

АДВ.С.ОВ: Да се приеме заключението.

ПОДСЪДИМАТА: Да се приеме.

Като компетентно и пълно съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на изслушаната съдебноикономическа експертиза.

На експертите Р. Д., Р. В. и Б. З. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за изготвеното заключение по представените справки-декларации, а именно по 580 лв. на всяко едно от тях.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, съдебни заседатели, в предходно съдебно заседание е направено искане за изменение на обвинението, което поддържам и понастоящем.

ЮРИСК. М.: Поддържам становището на прокурора.

По отношение на свидетелите съдът намира, че не е необходимо същите да бъдат редовно призовани, за да се приобщят чрез прочитане техните показания към материалите по делото, естествено при съгласие на страните.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.

Разпечатката съдържа 60 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6171af7f-07c0-4ab7-a8b3-10b229de698f