Решение № 3569 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3569 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330102233 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът М. И. Б. е предявил против „Вива Кредит“ АД следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за потребителски кредит Standart_30 № ***/25.07.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 230 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит Standart_30 № ***/25.07.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит Standart_30 № ***/25.07.2024 г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата в размер от 2 291, 04. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 40, 32 %, а годишният процент на разходите – 49, 50 %. Сочи, че с клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено задължение за заплащане на 1 такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на сумата от 598, 86. С клаузата на чл. 5 от Договора било установено задължение за заплащане на неустойка, ако в тридневен срок от подписването му не осигури обезпечение, която е в размер на сумата от 399, 24 лв. Поддържа, че на 20.01.2025 г. е заплатил сумата от 1 330 лв. в полза на кредитора, с която е покрил чистата стойност на кредита от 1 100 лв., като претендира връщане на надплатената над чистата стойност по кредита сума, поради недействителност на договора за кредит. Сочи, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото посоченият в договора годишен процент на разходите не отразява действителния размер на разходите по кредита, тъй като не включва част от разходите, формирани от такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Поддържа, че уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит и последната представлява разход по кредита, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, поради което моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо получената над чистата стойност по кредита сума от 230 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е налице соченото нарушение по чл. 11, ал. 1, 10 ГПК, тъй като в договора е посочен фиксиран годишен процент на разходите, като единственият компонент, който определя последния е възнаградителната лихва. Твърди, че обстоятелството дали неустойката следва да се включи при определяне на годишния процент на разходите е въпрос, относим към действителността на клаузата, а не към целия договор. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК и счита, че неустойката не следва да бъде включена в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че таксата за експресно разглеждане се заплаща за допълнителна услуга, която потребителят е избрал доброволно да ползва, като стойността на последната не следва да се включва при определяне на годишния процент на разходите. Поддържа, че годишният процент на разходите е съобразен със законоустановения максимум на 2 разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя, като последният е разполагал с възможност да се откаже от договора. Счита, че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, кумулативно обективно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По предявения установителен искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца М.

И. Б. и „Вива Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит Standart_30 № ***/25.07.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне сумата на 9 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 210, 20 лв., в която са включени задължения за главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Установен е падеж на първата вноска на 24.08.2024 г. и падеж на последната вноска – на 21.04.2025 г.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 50 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че страните са постигнали съгласие за рефинансиране на задължение на кредитоплоучателя по договор за паричен заем № 6040801/21.05.2024 г. в размер на сумата от 382, 44 лв., като заемателят изплаща остатъка от уговорената заемна сума.

В клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи 3 за отпускане на паричен заем от 598, 86 лв.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 399, 24 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 254, 56 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 2 291, 04 лв.

От представените по делото преводни нареждания се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 1 333 лв. за погасяване на задълженията по договора за кредит, както следва: сумата от 530 лв. на 04.10.2024 г. и сумата от 803 лв. на 20.01.2025 г.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за 4 потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.