Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1432 от 06.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1231/2026
Вид
Определение № 1432
Подписан
06.10.2026
В сила
06.10.2026
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1432 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501231 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частната жалба, подадена от „ПСИТ С.“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С.З., район „Л.“, ул.

„И.“ № 8, ет. 4, ап. 5, представлявано от управителя Ю.И.А., чрез адв. К. Л., със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Г.С.“ № 42, ет. 6, оф. 11, срещу Разпореждане № 2074/26.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 305/2026 г. по описа на Районен съд – Г.Д..

В частната жалба на първо място се сочат доводи за допустимостта й.

Жалбоподателят твърди, че по същество с обжалваното разпореждане не се дават технически указания по чл.415 ГПК, а е формиран изричен отрицателен извод, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила за законната лихва и разноските и е отказано продължаване на производството с издаване на изпълнителен лист, с което е създадена опасност от повторното й обезсилване.

На това основание се твърди, че обжалваното разпореждане в частта, с която на заявителя са дадени указания по чл.415 ГПК подлежи на съдебен контрол по чл.274, ал.1, т.1 и чл.407 ГПК. В тази връзка се твърди подаване на жалбата в срока за обжалване.

Изтъкват се и доводи по основателността. Твърди се нарушаване на задължителната сила на окончателно въззивно определение, постановено по 1 в.ч.гр.д.№ 610/2026г. на ОС Благоевград, с което е отменено определение на РС Г.Д. в частта за законната лихва и разноските и делото на върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че въззивният съд вече е разрешил въпроса за приложението на чл.414а от ГПК, като недопустимо се определя служебното преобразуване на разрешеното възражение в ново основание за иск по чл.422 ГПК. Сочи се, че спрямо двамата невъзразили длъжници заповедта е влязла в сила, поради това на основание чл.416, ал.1 ГПК срещу тях следва да се издаде изпълнителен лист.

Поддържа се тезата, че въпросът за разноските от 218 евро е окончателно разрешен, като присъдените въззивни разноски от 57,67 евро следва да се издаде електронен изпълнителен лист. Сочи се, че указанията създават риск от недопустим иск и противоречиви съдебни актове. При поддържане на оплаквания в горната насока се иска отмяна на разпореждане № 2074/26.08.2026г. по ч.гр.д.№305/2026г. по описа на РС Г.Д. в обжалваната част, с която са дадени указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК за законната лихва и за разноските и е обявено, че при непредявяване на иск заповедта ще бъде обезсилена в тази част. Иска се връщане на делото на РС Г.Д. да се произнесе по подадената молба за изпълнителни листове и да приложи чл.416 ГПК, съобразно окончателното определение по в.ч.гр.д.№ 610/2026г. на ОС Благоевград, да се укаже на РС да издаде електронни изпълнителни листа по издадената заповед за изпълнение за законна лихва и разноски срещу тримата солидарни длъжници, а при евентуалност срещу невъзразилите длъжници. При евентуалност, ако съдът намери жалбата за преждевременна спрямо молбата по чл.405 ГПК, да върне делото за незабавно изрично поразнасяне по молбата, като евентуалният отказ се администрира по реса на чл.407 ГПК.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, на самостоятелно обжалване пред въззивния съд подлежат само два вида определения (респ. разпореждания): тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото 2

(чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и тези, за които обжалването е изрично предвидено в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК).

Атакуваното разпореждане на РС Г.Д., в частта, с която на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК са дадени указания за предявяване на установителен иск за законната лихва и за разноските, не попада в нито една от двете хипотези.

Това разпореждане по своето правно естество представлява акт по движение на делото (аналогичен на оставянето на искова молба без движение по чл. 129 от ГПК). То не прегражда пътя на търсената защита, а напротив – дава възможност на заявителя да я реализира чрез предявяване на съответния иск в общия исков процес. Преграждащ характер би имало едва последващото съдебно постановление – определението за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист (чл. 415, ал. 5 от ГПК), което би било прието, в случай че дадените указания не бъдат изпълнени в срок. Именно този последващ съдебен акт ще подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, тъй като само той има характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото в тази част.

Разпорежданията, с които съдът оставя без движение молби/жалби и дава указания за отстраняване на нередовности (вкл. указания за предявяване на иск или внасяне на държавна такса), не подлежат на самостоятелно обжалване /Определение № 60310/02.08.2021г. по ч.т.д.№ 803/2021г. на ВКС, ТК, 2 отдел./ . Евентуалните пороци или неправилност на дадените указания могат да бъдат изтъкнати от страната единствено пред самия първоинстанционен съд с молба за преразглеждане /по реда на чл.253 ГПК/ или впоследствие – като оплакване в частната жалба срещу акта за прекратяване или обезсилване, ако такъв бъде постановен в резултат на неизпълнение на указанията.

Законосъобразността на последните не подлежат на допустима самостоятелна проверка, а едва при обжалване на последващ акт, ако такъв се постанови, с който се прилагат последиците от неизпълнението.

Ето защо частната жалба срещу разпореждане на заповедния съд, с който на заявителя се дават указания по чл.415 ГПК и се предупреждава за последиците от неизпълнението им, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Делото следва да се върне на РС Г.Д. с указание да се произнесе по постъпилата от заявителя молба за издаване на изпълнителен лист за 3 законната лихва и разноските. Съдът дължи да разгледа и разреши всяка подадена до него молба с искане за защита и съдействие на лични и неимуществени права /чл.2 ГПК/.Въззивният съд разполага с правомощие да укаже да РС да се произнесе по това искане, но не и как да се произнесе по него. Горестоящият съд не може да дава указания по прилагането на материалния закон извън строго предвидените в ГПК случаи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, т.е. указания по прилагане на закона /материален и/или процесуален/ се дължат от въззивния съд само при отмяна на обжалван съдебен акт, но не и когато няма съдебен акт, който да бъде предмет на допустим съдебен контрол за законосъобразност. В тази връзка в настоящата хипотеза въззивният съд не разполага и с компетентност сам да издаде изпълнителен лист или да разпорежда на заповедния да издаде такива.

Изпълнителни листа се издават само от съответния първоинстанционен съд при наличието на годно изпълнително основание /съдебно или несъдебно/, а по заповедните производства единствено компетентен да издава изпълнителни листа е само заповедния съд. Това може да стане само при изричното сезиране от заявителя. Едва актът, с който се уважава или отхвърля молбата с искане за издаване на изпълнителен лист – подлежи на обжалване – арг. чл.407, ал.1 ГПК.

По изложените съображения, частната жалба се явява недопустима изцяло и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред настоящия съд въззивно производство – прекратено.

Делото следва да се върне на първоинстанцинния съд с указание да се произнесе по всички постъпили от заявителя молби, вкл. и по искането за издаване на изпълнителен лист, както и да продължи следващите се съдопроизводствени действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА частната жалба от „ПСИТ С.“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.

С.З., район „Л.“, ул. „И.“ № 8, ет. 4, ап. 5, представлявано от управителя Ю.И.А., чрез адв. К. Л., със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Г.С.“ № 42, ет. 6, оф.

11, срещу Разпореждане № 2074/26.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 4

305/2026 г. по описа на Районен съд – Г.Д., в частта, с която на заявителя са дадени указания по чл.415 ГПК и са указани последиците от неизпълнението им.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1231/2026г. по описа на ОС Благоевград.

ВРЪЩА делото на РС Г.Д. за произнасяне по молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист за законната лихва и разноските, както и за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5