Решение № 2481 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 340/2023
- Вид
- Решение № 2481
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- член 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 187, ал. 1, т. 5,7,8 и 10 · Кодекс на труда
- член 187, ал. 1, т. 5,7,8 и 10 · Кодекс на труда
- член 187, ал. 1, т. 5,7,8 и 10 · Кодекс на труда
- член 187, ал. 1, т. 5,7,8 и 10 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- член 189 · Кодекс на труда
- член 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- член 190, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- член 190, ал.1, т. 7 · Кодекс на труда
- член 193 · Кодекс на труда
- член 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- член 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2481 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330100340 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Т. Е. К., ЕГН ********** с адрес : гр. П., ул. „******“ № ******, срещу УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ гр. П*****, бул.„ ******, представляван от П. М. , искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *******. на изпълняващия ******на УХТ, с която му е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 18.11.2022 г. и като такова да се отмени, както и да се възстанови ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „организатор-ръководител сектор, сектор „********“. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ, гр. П., на длъжност „********“, сектор „*******“, като със заповед № ******* г. му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, а със заповед № ****** трудовото му правоотношение е прекратено. Счита заповедите за неправилни и незаконосъобразни и моли същите да бъдат отменени. Твърди, че заповед № ******* г., не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 195 от Кодекса на труда. За планираната екскурзия ищецът сочи, да е разбрал от доклад, внесен от синдикатите в деловодството, като счита, че ако е бил уведомен за това преди внасянето на доклада, най-вероятно е щяло д а бдат подбрани други дати за извършване на пътуването, поради насъбраните часове за път на *******. Твърди, че е уведомил за деня на екскурзията колегата му К., който нямал 1 възражения, но по-късно ден преди датата на обявената екскурзия и след съгласуването на заповед № **********г. същият отказал да извърши превоза.
Ищецът твърди, че посоченото в заповедта твърдение за системност на нарушенията на трудовата дисциплина било невярно, тъй като никога не бил извършвал нарушения на трудовата дисциплина, както и не бил наказван за каквито и да било нарушения една година назад във времето.
От ответника е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на исковете. Излага се, че оспорените заповеди са издадени от ректора на УХТ, който е оправомощен по закон да налага дисциплинарно наказание. Освен това заповедта за налагане на дисц. уволнение била мотивирана, в същата се съдържали описание на нарушенията, кога са извършени и от кого, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага дисц. уволнение. Заповедта за уволнение била връчена на ищеца при отказ, като дисц. наказание било наложено в срока по член 194, ал. 1 КТ. С очи, че работодателят бил изпълнил вменените му по член 193 от КТ задължения, а така също при налагане на наказанието били съобразени критериите на член 189, ал. 1 от КТ.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № *************., по силата на което ищецът е заемал длъжността „************ с код по НКП ********и че същото е било прекратено със Заповед № *******г., и че със заповед № *******. на ищеца е наложено наказание дисц. уволнение за нарушение на трудовата дисциплина по член 187, ал. 1, т. 5,7,8 и 10 от КТ.
От приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност
/л. 16/ , е видно, че основна функция на длъжността е
********************* за работата в университета и техническата годност на МПС в автотранспорта. Произтичащите от длъжностна характеристика основни задължения са: да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на МТС и автотранспорт в съответствие с действащите нормативни актове и закони; да координира дейността на звеното със складовото стопанство; да контролира и осигурява техническата пригодност и безопасната експлоатация на МПС и правилното отчитане на транспортните разходи; да преценява необходимостта от извършване на разходи, тяхната целесъобразност и инициира заявки за поемане на задължение, и извършване на разходи, свързани с осъществяване на пряката дейност на ръководеното от него структурно звено и да създава вътрешни правила, касаещи безопасната и технически отговорна експлоатация на МПС.
2
Видно от приложените по делото писмени доказателства /л. 26/ на 21.10.2022 г. на ищеца е връчено писмо-искане за даване на писмени обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина със следните въпроси: Защо и поради какви причини не е предприел необходимото за организиране дейността в ръководения от Вас сектор, с което е осуетил провеждането на планираната екскурзия за преподаватели и служители на УХТ? Поради какви причини, след като на 12.10.2022 г. е одобрил списъците на преподавателите и служителите на УХТ - П. за екскурзията, с което е потвърдил пътуването, не е предприел необходимото за обезпечаване провеждането на мероприятието? Да обясни защо, след като ******* Т. И. го е информирала за необходимите действия, които да предприем е за осъществява на екскурзията, се е отнесъл с пренебрежение и е отговорил, че не може да разговаря с ****** в момента, а пом.-****** е в отпуск? Как и по какъв начин е инициирал разговор с ***** във връзка с организацията на мероприятието? Представил ли е доклад до ****** на УХТ, в който определя лице от поверения му сектор за водач на ведомствен автобус на УХТ за посочените по-горе дати? В случай, че не е, посочи причините поради които не е? Да представи пътни листове на длъжностните лица, на които е възложено управлението на служебните автомобили и автобус.
От приложени по делото писмени обяснения от ищеца от 24.10.2022 г. /л. 28- 30/, се установява, че ищецът бил разбрал за насроченото пътуване от доклад, внесен от синдикатите в деловодството, като не бил уведомен предварително нито той, нито някой от шофьорите дали са свободни в събота и неделя за екскурзията и дали имат възможност на осъществят това пътуване в почивните дни. Въпреки това ищецът одобрил списъците и уведомил колегата си К., титуляр на автобус *****, като в средата на текущата седмица К. и ******* И.обсъждали маршрута за предстоящата екскурзия, поради което счита, че не не е извършвал действия по осуетяване на екскурзията. Едва на 14.10.2022г. ден петък, К. отказал да изпълни пътуването, като този негов отказ станал по телефона в присъствието на ****И. Аргументите на****** били, че предходната седмица е работил 7 дни без почивка. Освен това от края на м. август заедно с другия *******работили без почивка в празничните дни във връзка с учебната практика и пътуването в Г. на танцовия ансамбъл 42 дни. В обясненията си ищецът излага, че често не е спазван графика на работа и почивките на ш******е, съобразно Европейския регламент, като в тази връзка ищецът бил направил запитване до *****на УХС с вх. №********г. във връзка с воденето на писмената документация касаеща работата на ****** на служебни автомобили, на което запитване все още не му бил даден отговор. Коментира се, че с този проблем бил запознат и ***** В.. Ищецът е посочил, че не е подходил с пренебрежение към задълженията си, като даже се обърнал към другия *****, който също отказал да поеме ангажимент. Сочи, че няма практика да се представя доклад до ректора на УХТ в който да се определя водач на автобуса, като ****** се определя в деловодството на УХТ чрез посочване на лицето, което ще поеме превоза. По отношение на представяне на пътните листове се посочва, че не е уточнено за кой период се отнасят и че същите са в отдел ФСО, откъдето могат да бъдат взети и представени.
3
Н а 18.11.2022 г. на ищеца са връчени Заповед № ****** г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и заповед № *******г., с която ТПО се прекратява. В заповедта са изложени следните фактически обстоятелства, свързани с извършените нарушения: че на 14.10.2022г. ищецът е съгласувал заповед № *******г. за служебно пътуване с цел провеждане на общоуниверситетско мероприятие на дати 15 и 16 октомври 2022г. с титуляр водач В. К., въпреки, че е знаел, че ****** е работил без почивки в празнични дни; че ищецът е подписвал отчетите и пътните листове на К. в нарушение на Европейския регламент; че ищецът не е уведомил писмено ******* за надвишените часове за ***** и че е проявил несериозно отношение към организираното пътуване, не предприемайки разговор с ***** за обсъждане на варианти за обезпечаване на мероприятието. При разпита на св. К., се установява, че е знаел за доклада за служебното пътуване преди да бъде спуснат, както и че бил казал на ищеца още тогава, че не може да поеме този курс, поради натрупаните часове. Това било потвърдено и в петък, денят преди служебното пътуване пред ищеца и пред *****Т.И..
От представена докладна записка, изготвена от ****** Т.И. до ******на УХТ се установява, че на 11.10.2022г. в деловодството на университета е оставен списък на преподаватели и служители на УХТ, които ще пътуват със служебен автобус ***** по маршрут: с. ***************** за одобрение от *******на сектор „********“ – ***** Т. К., както и че в същия ден е проведен разговор с ***** К. за уточняване на маршрута, от който разговор станало ясно, че няма да работи в почивни дни, тъй като не е договорено доп. възнаграждение за изв. труд и не му е осигурено необходимото време за почивка. На следващия ден - 12.10.2022г. били получени одобрените списъци от ***** К., с което същият потвърждавал осъществяването на пътуването. На 14.10.2022г. бил потърсен ****** за уточняване на последни детайли относно пътуването, като се установило, че за ****** няма определено доп. възнаграждение за изв. труд. Тогава ****** се свързала с ******* за уреждане на въпроса с възнаграждението, но тя й била отговорила, че такова възнаграждение тя ще изплати след заповед на ******** по искане на прекия ръководител. К. бил информиран за това, но отказал да разговаря с ****** и с *******, който тогава бил в отпуск. Отново се свързала с ******, който и обяснил, че пътуването не може да бъде осъществено поради надвишаване на максимално допустимия пробег за месеца и липсата на необходимото време за почивка, което би довело до евентуални санкции. така се стигнало до отмяна на екскурзията и отказване на резервации в хотела, ресторантите и предвидените посещения в музеите.
Представени са и докладни записки за неизпълнение на заявки с вх. № *******и с вх. № *******., за които не са наложени наказания.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна 4 следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ е за упражняване на потестативното право на работника да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Кодексът по труда съдържа изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на ******, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока.
На следващо място съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на работодателя: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението. В случая въз основа на материалите по делото съдът намира, че формално са удовлетворени изисквания н а член 193 КТ за искане на обяснения от служителя но само по отношение на описаните нарушения свързани със служебното пътуване, като изрично обяснения за неизпълнението на заявки по посочените две докладни не са искани. За така твърдените други нарушения ответникът е представил докладни от лицата И. и А. В., като не се представят доказателства за тези нарушения да са били искани обяснения от ищеца, респ. дали същият е бил уведомен за тези нарушения и доклади. Освен това лицата, изготвили тези доклади не са разпитани като свидетели пред съда, като с оглед извършеното оспорване от ищеца на тези доклади - представляващи частни удостоверителни документи, съдът намира, че такива нарушения не са установяват, поради което не са налице твърдените в заповедта за уволнение системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на член 190, ал. 1, т. 3 КТ.