Решение № 5980 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5980 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100510696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9235 от 20.05.2025 г., постановено по гр. дело № 45667/2023 г. по описа на СРС, 70-ти състав, ГО, са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против Т. К. Н., С. И. Н. и В. И. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е прието за установено, че Т. К.

Н. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 517,87 лева главница за топлоенергия, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, 143,19 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г., 5,56 /пет лв. и 56 стотинки/ лева цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и 1,50 мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

6123/2023г. на СРС, 70 състав, а С. И. Н. и В. И. Н. дължат на ищеца сумата от по 129,47 /сто двадесет и девет лв. и 47 стотинки/ лева главница топлоенергия ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, 35,80 /тридесет и пет лв. и 80 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г., 1,39 /един лв. и 39 стотинки/ лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и 0,38 /38 стотинки/ мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6123/2023г. на СРС, 70 състав.

1

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищцовото дружество в съотношение 4/6 за първия ответник и по 1/6 за втория и третия ответник от сумата 75,00 лв., разноски в заповедното производство, както и от сумата от 1125,00 лв., разноски в исковото заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените главни и акцесорни искове са били уважени, е постъпила въззивна жалба от всички ответници, чрез пълномощника им – адв. Е.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са установили размера на погасените по давност вземания на ищеца, сочейки че изрично са посочили, че вземанията за главница са изцяло погасени, а по аргумент от чл. 119 ЗЗД са погасени и вземанията за лихва. Поддържа, че размера на погасените по давност задължения се установява и от изслушаните по делото заключения на вещите лица по допуснатите СТЕ и ССчЕ. По изложените съображения молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск.

Р.П., в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия Елвеко” ООД, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По отношение на единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и 2 предметния обхват на въззивната проверка, следва да се отбележи следното с отговора на исковата молба ответниците своевременно са направили възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. В конкретния случай теченето на погасителната давност се прекъсва не с предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (02.02.2023 г.) – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК - „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”). Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК съдържа фикция, посредством която правните последици от настъпването на определен юридически факт се прилагат към случай, в който такъв факт със сигурност не е настъпил. Този законодателен подход се използва с оглед запазването или създаването на социална справедливост, когато е оправдано (според законодателя) определени правни последици да настъпват в случаи, в които правопораждащите ги юридически факти не са настъпили. Такъв е случаят с чл. 422, ал. 1 ГПК. Моментът на подаване на исковата молба е известен, безспорно е, че той следва момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Но законодателят е преценил, че за дата на подаване на исковата молба ще се счита датата на подаване на заявлението, макар да е очевидно, че двете дати не съвпадат. Разпоредбата цели да предзапази интересите на кредитора от изтичането на погасителната давност за вземането му. Чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдържат общата уредба на погасителната давност. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД: „Давността се прекъсва: с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната”, съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД: „Давност не тече: докато трае съдебният процес относно вземането.” Законодателят е преценил, че е социално оправдано, ако заявлението е подадено преди погасителната давност да изтече, то да следва правилата за прекъсване и спиране на давността да се приложат към този момент, тъй като към момента на предявяване на иска давността може да е вече изтекла.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е съобразил задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 02.02.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва преди 02.02.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая ищецът е претендирал вземания за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа от него в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно в настоящия случай е налице изтекла погасителна давност за месечните задължения за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2019 г., тъй като то е 3 станало изискуемо на 15.01.2020 г., т. е. преди подаване на заявлението та 02.02.2020 г.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че общото задължение на ответниците за процесния период след приспадане на сумата за връщане от изравнителните сметки възлиза на 877,51 лв., а размера на погасените по давност вземания на ищеца за есеците май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2019 г. възлиза на 984,12 лв.

Изложеното налага извод, че предявените главни искове са неоснователни като погасени по давност, а с оглед разпоредбата на чл. 119 ЗЗД неоснователни се явяват и предявените акцесорни искове.

Тъй като правноте изводи на двете съдебни инстанции са различни, то обжалванато решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от жалбаподателите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 334,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, както и общо на всички въззивници сумата от 396,00 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 38,35 евро, представляващи разноски за държавна такса.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 9235 от 20.05.2025 г., постановено по гр. дело № 45667/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София” ЕАД против Т. К. Н., С. И. Н. и В. И. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.

150, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. К. Н., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 517,87 лева, представляваща главница за топлоенергия през периода за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, сумата от 143,19 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г., сумата от 5,56 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,50 мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6123/2023г. на СРС, 70 състав, а С.

И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН **********, че дължат на ищеца сумата от по 4

129,47лева главница топлоенергия, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, сумата от 35,80 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г., сумата от 1,39 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 0,38 мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6123/2023г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати в полза на Т. К. Н., ЕГН **********, С. И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.