Определение № 17454 от 10.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17454 гр. София, 10.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110102817 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Менпауър България“ ООД, ЕИК 175110216 срещу „Zvezdar Turizem in Soritve“ D.O.O. („Звездар туристически дейности и услуги“ дружество с ограничена отговорност с ЕИК SI72384425, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 800 евро, представляваща неизплатено задължение по Фактура № 00000026414/20.12.2024 г. за изпълнена услуга по подбор и представяне на кандидат в лицето на Виктор Димитров за длъжността „мениджър ключови клиенти“, въз основа на сключения между страните Договор № 3622/17.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1 728 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на задължението, дължима по силата на чл. 6, ал. 3 от Договор № 3622 от 17.09.2024 г. и изчислена на база 1 % от главницата за периода от 28.12.2024 г. – 22.12.2025 г.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил доказателствени искания, както следва.

Първо – претендира се допускане до изслушване на СТЕ, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца въпроси. Това искане е допустимо и относимо, но същото не се явява необходимо, доколкото ответникът не оспорва обстоятелството досежно съществуващата между страните имейл кореспонденция, която се твърди от ищеца, както и факта на издаване и получаване (не и на приемане) 1 на процесната фактура.

Второ – отправя се искане за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, от чиито показания да се установят изложените в исковата молба факти и обстоятелства, включително възлагането и механизма на изпълнение на посредническите услуги по подбор на персонал в рамките на общата процедура по осигуряване на временна заетост, както и успешното селектиране на лицето Виктор Димитров за позицията „мениджър ключови клиенти“. Това искане също следва да бъде удовлетворено, но само частично с оглед нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК. Вторият свидетел ще се допусне, ако призованият не установи спорния факт.

Ответникът „Звездар“ Д.О.О, ЕИК SI72384425 е подал отговор чрез адв. И. в срока по чл. 131 ГПК.

Ответната страна е представила писмени доказателства, които следва да бъдат приобщени към доказателствената маса по делото.

Ответникът претендира да се задължи ищецът да представи по делото в оригинал процесните документи - Договор № 3622 от 17.09.2024 г. и Търговска оферта № 1000009778 от 10.09.2024 г. На основание чл. 183, ал. 1 ГПК ищецът следва да се задължи да представи в оригинал посочените документи в указания от съда срок, като при неизпълнение представените преписи ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.

С оглед въведените от страните твърдения, респ. възражения, съдът намира за необходимо да назначи служебно ССчЕ, която да даде отговор на поставените въпроси от съда, както следва:

1 . „Осчетоводена ли е от ответника Фактура № 00000026414/20.12.2024 г.?

Ако да – на коя дата е осчетоводена, по кои счетоводни сметки и въз основа на какви счетоводни документи?“

2. „Включена ли е Фактура № 00000026414/20.12.2024 г. в дневника за покупки и/или в справка-декларация по ЗДДС на ответното дружество? Ако да – за кой данъчен период?“

3. „Ползван ли е данъчен кредит по Фактура № 00000026414/20.12.2024 г.? Ако да – в какъв размер и за кой данъчен период?“

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.

146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Предявени са от „Менпауър България“ ООД, ЕИК 175110216 срещу „Zvezdar Turizem in Soritve“ D.O.O. („Звездар“ Д.О.О.), ЕИК SI72384425 обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 800 евро, представляваща неизплатено задължение по Фактура № 00000026414/20.12.2024 г. за изпълнена услуга по подбор и представяне на кандидат в лицето на Виктор Димитров за длъжността „мениджър ключови клиенти“, въз основа на сключения между страните Договор № 3622/17.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1 728 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на задължението, дължима по силата на чл. 6, ал. 3 от Договор № 3622 от 17.09.2024 г. и изчислена на база 1 % от главницата за периода от 28.12.2024 г. – 22.12.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че е сключил с ответника Договор № 3622 на 17.09.2024 г., по силата на който ищецът се задължава, в качеството си на предприятие, осигуряващо временна работа, да изпрати назначени от самия него на срочни трудови договори работници, на ответника. Твърди, че ищецът е извършвал селекцията на служители по индивидуална заявка на ответника, и при договорено между страните възнаграждение. Въвежда, че за подбор на подходящ кандидат, страните са се договорили ответникът да заплати еднократна такса в размер на 1.6 пъти уговореното брутно трудово възнаграждение, както и 12% от месечните разходи за служителя като комисионна за администрирането на временния служител. Сочи, че е предложил кандидати за търсената от ответникавъзложител позиция „мениджър ключови клиенти“, като за позицията е била одобрена кандидатурата на един от кандидатите – Виктор Димитров. На следващо място посочва, че между страните е било постигнато съгласие лицето да не бъде ангажиран на срочен трудов договор по реда на Кодекса на труда, а чрез индивидуално споразумение директно с „Zvezdar Turizem in Storitve“ D.O.O по словенското право, под компетентността на словенските съдилища. За извършената услуга по селекцията, ищецът твърди, че е била съставена и изпратена до ответника Фактура №0000026414/20.12.2024 г. на обща стойност 4800,00€, със срок за плащане на 27.12.2024 г. Но въпреки многократните покани, изпратени до ответника, и до момента 3 нямало плащане. Ето защо ответното дружество дължи и уговорена в договора неустойка за забава в размер от 0,1% от неизплатеното задължение за всеки ден забава, като сочи че общата стойност на неустойката възлиза на 1728,00€, съгласно клаузата на чл. 6, ал. 3 от Договора, сключен между страните. Моли съда да уважи така предявените главен и акцесорен иск, като му присъди и сторените разноски.

Ответникът „Звездар“ Д.О.О, ЕИК SI72384425 е подал отговор в указания нему срок, като счита, че предявените против него искове са неоснователни – по основание и размер. На първо място се оспорва авторството на процесните Договор и Фактура, като се твърди, че подписът и печатът на „Zvezdar Turizem in Storitve“ D.O.O са били механично пренесени или копирани от друг документ с цел да се предаде вид на сключен договор по текстове, по които не е било постигнато окончателно съгласие.

Афишира, че не е сключван договор за директен подбор на служител. Не оспорва фактът, че страните са кореспондирали по електронна поща, но категорично се противопоставя на твърдението, че в кореспонденцията си, страните са се съгласили на изменение на договора в частта му за назначаване на служител на трудов договор в ответното, вместо в ищцовото дружество. Твърди се, че не е имало уговорка, според която вместо трудов договор по Кодекса на труда, лицето да сключи индивидуално споразумение с „Zvezdar Turizem in Storitve“ D.O.O. Релевира, че ищецът неоснователно претендира плащане за „успешен подбор“ на кандидат, въз основа на Договор № 3622, като не представя доказателства за финализирането на избора от ответника. Твърди, че не е сключен необходимия според чл. 107р, ал. 4 КТ трудов договор, който по дефиниция е централният елемент на услугата за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа. Сочи, че ищецът се позовава на оферта, чиято крайна цел не е била реализирана и като така няма основание за заплащане на таксата от 1.6 брутни работни заплати, особено предвид обстоятелството, че не е налице договор по чл. 107р, ал. 4 от КТ, в който брутната заплата да е била определена. Съществено е и, че кандидатурата на Виктор Димитров не е одобрена, поради липса на квалификации на кандидата. Представеното по делото споразумение между „Zvezdar Turizem in Storitve“ D.O.O и „Димитров Дистрибюшън“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Виктор Димитров, няма обвързващо действие за страните, тъй като не е било подписано от тях и споразумението касае юридическо лице, което е отделен правен субект от собственика на капитала – физическото лице Виктор Димитров. Отделно, търговско споразумение не е в обхвата на договора между страните по делото – единствен предмет е било намирането на физическо лице с необходимите квалификации, което да работи на трудов договор при ищеца и да бъде предоставено за работа на ответника срещу такса за управление. Доколкото последното не е било реализирано, то на практика окончателен контракт между страните няма, като съществуващата преди това оферта не може да преодолее този 4 извод. С оглед изложените аргументи, счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед становището на ответника, заявено в отговора му по чл. 131 от ГПК, и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти и обстоятелства: между страните е имало разменена кореспонденция във връзка с отправена от страна на ищеца оферта за сключване на окончателен контракт; че ищецът е издал процесната фактура, както и, че я е изпратил до ответника, но той не я е приел.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на описаните във фактурите услуги, по силата на което изпълнил задълженията си за предоставяне на услугата, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена, което не било заплатено.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били валидно обвързани от Договор № 3622 на 17.09.2024 г., в чието съдържание фигурира клауза за начисляване на неустойка при забавено плащане на дължимо възнаграждение, както и размера на неустойката.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.

6. По доказателствата:

5

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.