Решение № 522 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110211747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 254332-011110 от 23.05.2025г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя П. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на П. са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата на

Б.

Д.

П. се твърди, че

Наказателното постановление е незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че в хода на проверката е било обсъждано, че управлява моторно превозно средство (МПС) без табели с регистрационен номер. П. твърди, че не знае полицейските служители да са извършвали други проверки и съответно претендира, че е наказан за нещо, което не е било предмет на проверката. Според жалбоподателя е следвало да бъде санкциониран по чл.175, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Поради това се приема, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което представлява основание за отмяна на процесното Наказателно постановление. Алтернативно се иска СРС да приеме, че случаят е маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят отрича да е извършвал до сега нарушения като процесното, както и „други сериозни нарушения“ на правилата за движение. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното НП.

По делото е депозирана молба с вх. № 367737/10.11.2025г., в която Б. П. (чрез адв. А.) 1 иска обжалваното Наказателно постановление да се отмени на някое от посочените в жалбата основания – или поради нарушение на материалния закон, или защото деянието е маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателя Б. П. не се явява лично и не изпраща представител.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав и не взема становище по съществото на спора.

По делото е депозирано писмено възражение с вх. № 368539/11.11.2025г. от гл. юрк.

М., в което се твърди, че жалбата е неоснователна и необоснована. Според процесуалния представител на въззиваемата страна НП е правилно и законосъобразна, поради което се иска неговото потвърждаване. Посочва се, че фактическата обстановка, описана в Наказателното постановление, е доказана от събраните по делото доказателства. Отрича се да са допуснати нарушения на процесуалните правила, респ. да е ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение е обвинено. Във възражението си гл. юрк. М. се позовава на чл.189, ал.2 от ЗДвП и заявява, че нарушението е безспорно и несъмнено доказано. Претендира се за съответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в АУАН и в НП. Твърди се, че Актът е съставен от овластено лице, а НП е издадено от оправомощено лице. Според гл. юрк. М. в случая са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като описаното деяние отразявало в пълнота признаците на състава на нарушението. Правилно била приложена и санкционната норма, като наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта за налагането му – да се предупреди и превъзпита нарушителят и останалите граждани. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 10.03.2025г. около 14:20 часа Б. П. управлявал мотоциклет *** с рама № ****** в гр. София по бул. „Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Сава Филаретов“ към ул.

„Бели Дунав“. Мотоциклетът бил спрян за проверка на бул. „Ломско шосе“ срещу № 148 от свидетеля Й. И. (полицейски инспектор в Отдел „Специализирани полицейски сили“ СДВР), тъй като превозното средство нямало поставени регистрационни табели. В хода на проверката се установило, че мотоциклетът не само, че няма поставени регистрационни табели, но и не е регистриран. Полицай Й. И. уведомил за случая оперативен дежурен център на СДВР и изчакал на място да пристигне екип на 02 РУ – СДВР, който да вземе отношение спрямо водача на мотоциклета.

На място се явил св. Д. И. (полицейски инспектор при 02 РУ – СДВР), който установил, че превозното средство, управлявано от Б. П. не е регистрирано по надлежния 2 ред и няма регистрационни табели, а водачът на мотоциклета не носи в себе си документи за същия. Пред св. Д. И. жалбоподателят П. казал, че е купил мотоциклета, но документите за него били в дома му и пояснил, че превозното средство е без регистрационни табели защото още не го е регистрирал. Поради това св. Д. И. (в присъствието на свидетеля Й. И. и на жалбоподателя) съставил срещу Б. Д. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1153607 от 10.03.2025г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. П. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата 10.03.2025г.

С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 02 РУ – СДВР, а от там на СРП, където била образувана пр. пр. № 18553/2025г. по описа на СРП. С Постановление на прокурор от СРП от 28.04.2025г. (изведено в деловодството на СРП на 29.04.2025г.) е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, прекратена била прокурорската преписка и материалите от нея били изпратени по компетентност на ОПП – СДВР.

На 23.05.2025г. Г. Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 25-4332-011110, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Б. Д. П. са наложени „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено и отнемане на 10 контролни точки.

Наказателното постановление е получено от П. на 18.07.2025г. и е обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 31.07.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Д. И. и Й. И. (дадени пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 11.11.2025г.), както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК – разписка за връчване на НП; Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 28.04.2025г.; справка – картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-3850 от 09.04.2024г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; писма от ОПП – СДВР с вх. № 356318/30.10.2025г. и с вх.

№ 356317/30.10.2025г. с приложени справки от централна база на АИС КАТ; писмо от СРП с вх. № 348250/24.10.2025г. (с приложени заверени ксерокопия на писмо с рег. № 4332р22536/27.03.2025г. до Началника на 02 РУ – СДВР, АУАН серия GA № 1153607 от 10.03.2025г., справка за нарушител/водач, Договор за покупко –продажба на МПС от 24.03.2025г., Протокол за доброволно предаване и Постановление на прокурор от СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 28.04.2025г.).

Намиращите се на лист 29-34, лист 36-37, лист 41, лист 42 и лист 46 от делото пред СРС, НО, 10 състав писмени документи представляват съпроводителни писма, разписки, заявления, молби, Докладни записки и писмени сведения, дадени в хода на прокурорската проверка. Поради това те нямат процесуалната стойност на писмени доказателства за настоящия процес и не следва да се анализират от съда. Освен това сведенията на лист 42 от 3 делото се явяват дадени не устно и непосредствено пред решаващия съдебен състав, а в писмен вид и то от лице, което в настоящото производство не е свидетел, а е жалбоподател.

Поради това тези сведения не представляват нито гласно, нито писмено доказателство.

Съдебният състав приема, че документите, приложени на лист 29-34 от делото пред СРС, НО, 10 състав са били изготвени в хода на проверката, протекла пред СРП, но не подлага тяхното съдържание на анализ, тъй като приема, че тези документи са били изготвени в хода на едно друго производство, различно от настоящото. Писмото от ОПП – СДВР до СРП на лист 46 от делото има уведомителен характер за издаването на процесното НП и съответно не представлява писмено доказателство, което следва да се подлага на анализ. По отношение на приложените на лист 36-37 и лист 41 от делото пред СРС, НО, 10 състав Докладни записки съдът счита, че съдържащата се в тях информация не може да бъде приобщена по реда на НПК, тъй като трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) приема, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ изброените по – горе документи.

Приложеният на лист 44 от делото документ не е на български език, който е официалният език за българския съд. Поради това и доколкото документът не е преведен, същият следва да остане извън доказателствената съвкупност и съответно да не се подлага на анализ.

При така направеното уточнение този съдебен състав счита, че останалите писмени и гласни доказателства, налични по делото и цитирани по-горе, се явяват годни и относими, поради което следва да се подложат на анализ.

Показанията на свидетелите Д. И. и Й. И. са информативни, еднопосочни, звучат житейски достоверно и логично. Те намират опора и в справките от централна база на АИС КАТ, приложени към писмата на ОПП – СДВР с вх. № 356318/30.10.2025г. и с вх. № 356317/30.10.2025г., както и в АУАН серия GA № 1153607 от 10.03.2025г. Двамата свидетели имат добре съхранен спомен за мястото на извършване на процесното нарушение, вида /вкл. и цвета/ на превозното средство, липсата на регистрационни табели и регистрация на мотоциклета, както и обясненията, които водачът е дал пред органите на МВР. Поради това СРС дава вяра изцяло на показанията на Д. И. и Й. И..

Писмата от ОПП-СДВР с вх. № 356318/30.10.2025г. и с вх. № 356317/30.10.2025г., както и приложените към тях справки от централна база на АИС КАТ са обективни, непредубедени и достоверни писмени доказателства. Поради това, а и защото те намират потвърждение в кредитираните по-горе гласни доказателства, съдът им се доверява и приема, че мотоциклет *** с рама № ****** не е бил регистриран.

Констатациите от АУАН серия GA № 1153607 от 10.03.2025г. намират опора в кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства и същевременно не се опровергават от нито едно друго, събрано по делото доказателство. Поради това и на основание чл.189, 4 ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН има доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.

Протоколът за доброволно предаване, предоставен от СРП с писмо вх. № 348250/24.10.2025г., е изготвен по предвидения в закона ред и се явява обективно доказателство. Поради това СРС го кредитира и съответно приема, че на 10.03.2025г. Б. П. е предал доброволно мотоциклет *** с рама № ******. От тук следва изводът, че действително към процесната дата - 10.03.2025г. въпросният мотоциклет е бил у жалбоподателя, което се явява потвърждение на кредитираните по-горе свидетелски показания и АУАН.

С писмо на СРП с вх. № 348250/24.10.2025г. по делото е представен Договор за покупко-продажба на МПС от 24.03.2025г. Доколкото този договор няма нотариална заверка, посочената в него дата не може да се установи със сигурност дали е достоверна. Освен това прехвърлянето на собствеността на мотоциклета по документи не е от естество да докаже или да опровергае релевантните за спора обстоятелства, а именно, че П. е управлявал мотоциклета на процесната дата и място без МПС-то да е регистрирано по надлежния ред.