Решение № 10236 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10236 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110108623 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И. Д. К. положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи сума в размер на 13 921,44 лв., представляваща изискуема главница по предоставен банков кредит по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 10.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумите, сума в размер на 2 475,24 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019 г. до 28.09.2020 г., и сума в размер на 162,40 лв., представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 51927/2020 г. по описа на СРС, 113 състав. Претендират се разноски.

Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че на 10.09.2008 г. е сключил в качеството си на кредитор Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с И. Д. К. в качеството му на кредитополучател. Размерът на уговорения кредит възлизал на стойност от 15 000 лв., като кредитният лимит се усвоявал чрез кредитна карта Visa Gold, а дължимите суми за револвиране се погасявали чрез разплащателна сметка № ... Ищецът посочва, че с ответника уговорили и заплащане на възнаградителна лихва, чийто размер възлизал на 14,95 % годишно съгласно т. II от Условията за издаване и обслужване на плащания по кредитни карти с револвиращ кредит, приложими към договора. Ответникът обаче не погасявал дължимите суми по револвиращия кредит за 5 поредни месеца, поради което и на основание чл. 42, ал. 2 и чл. 43 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложими към сключения между страните по делото договор, процесният кредит бил обявен за предсрочно изискуем, за което обстоятелство на длъжника И. Д. К. било връчено лично уведомление. Ищецът изяснява, че с оглед неизпълнението на задълженията си, ответникът е изпаднал в забава, за което му била начислена и наказателна лихва. Поради тези съображения, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че 1 ответникът И. Д. К. му дължи сума в размер на 13 921,44 лв., представляваща изискуема главница по предоставен банков кредит по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 10.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумите, сума в размер на 2 475,24 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019 г. до 28.09.2020 г., и сума в размер на 162,40 лв., представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 51927/2020 г. по описа на СРС, 113 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че процесният договор за кредит отговаря на законовите изисквания, залегнали в ЗПК /отм./, и по конкретно на разпоредбите на чл. 7, т. 6 – т. 12 вкл., както и на чл. 13 ЗПК /отм./. Счита, че с оглед липсата на падежна дата в договора, касаеща процесните вземания по кредита, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Оспорва размера на претендираната от ищеца главница, както и че процесният кредит му е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем с връчване на уведомление. Заявява, че до 20.08.2019 г. вкл. е заплащал дължимите суми по револвиращия кредит, в които плащания били включени и вземанията за лихви, по отношение на които ответникът прави възражение за прихващане, считайки ги за платени без правно основание.

Оспорва дължимостта на претендираната договорна лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по кредита.

Преди първото по делото открито съдебно заседание с нарочна молба от 20.09.2023 г. ищецът „БАНКА ДСК“ АД релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, с което ответникът прави възражение за прихващане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на иска:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД . Видно от приложеното ч. гр. д. 51927/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу И. Д. К.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността на иска:

За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта, по което кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът го е усвоил; падежната дата за заплащане на минималната сума за револвиране и размера на тази минимална сума; размера на непогасените от ответника вземания за главница и лихви; размерът и основанието на начислените такси; че е настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника; че е налице валидна клауза, уреждаща дължимостта на претендираната възнаградителна лихва, включително и нейният размер; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричните си задължения на уговорения падеж.

По отношение наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за 2 издаване на кредитна карта между страните, от приетите по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че на 10.09.2008 г. между „БАНКА ДСК“ АД и И. Д. К. е сключен Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, неразделна част от който са представените Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК. По силата на договора „БАНКА ДСК“ АД е отпуснала на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 15 000 лв., като за усвояването му на ответника е издадена кредитна карта тип „Visa Gold“. От приобщените по делото като писмено доказателство Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК се установява наличието на следните уговорени между страните параметри по сключения договор за издаване на кредитна карта: лихва по кредита – 14,95%; санкционираща лихва – +5%; срок за ползване на кредита – без краен срок за погасяване; срок на валидност на кредитната карта – 1 година; падежна дата – 20-о число на месеца; минимална сума за револвиране – 1,5%.

Съгласно чл. 8 от процесния договор същият се сключва за срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на кредитната карта, като след изтичането на срока на действие на договора, се издава нова кредитна карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период за срока на валидност на новата кредитна карта, в случай че някоя от страните не го прекрати по един от начините, посочени в Общите условия. На основание чл. 10 от Общите условия банката издава кредитната карта със срок на валидност, определен в Условията, като съгласно т. IV от тези Условия срокът на валидност на кредитната карта е една година. Съобразно чл. 69, ал. 1 от Общите условия в срока на договора картата се преиздава автоматично след изтичане срока на валидност. Видно от приетите по делото 2 бр. Декларации за предаване/връщане на банкова карта, на 05.02.2015 г. и на 18.01.2018 г. ответникът е декларирал, че е получил кредитна карта тип „ Visa Gold” с номер на картата, завършващ на 8909. Липсват данни, от които да се направи извод за наличието на изрично волеизявление за прекратяване на договора от страна на ответника, поради което съдът приема, че същият е автоматично подновяван във времето, вкл. и към настоящия момент.

Както се установи по-горе, налице са валидни облигационни правоотношения по договор за издаване на кредитна карта, сключен между ищеца „Банка ДСК“ АД и ответника И. Д. К., поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ответника възражения за недействителност на процесния договор. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция в чл. 4 ЗПК /отм., бр. 18 от 5.03.2010, но действащ към 10.09.2008 г./, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 5, ал. 2 ЗПК /отм./, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК /отм./ и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

Съгласно чл. 7 ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и следва да съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 7, т. 1 – т. 14 ЗПК. Разпоредбата на чл. 10 ЗПК конкретно постановява, че договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне; условията за ползване и връщане на кредита; годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. По силата на чл. 14 ЗПК /отм./, когато не са спазени изискванията на чл. 7, т. 4 – т. 14 и чл. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 13 ЗПК /отм./, според 3 която клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл.

10 ЗПК трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи.

Процесният договор за издаване на кредитна карта е изготвен на ясен и разбираем език, съдържа посочване на всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредитна карта, и на годишния лихвен процент (видно от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК, представляващи неразделна част от договора), както и на условията, при които тези разходи по кредита могат да бъдат променяни (съгласно Раздел XVII „Изменения и допълнения на договора“ от Общите условия). Процесният договор съдържа изрично посочване както на правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, така и на условията за неговото прекратяване (видно от Раздел IX „Обслужване на кредита“ и Раздел X I V „Срок на договора. Прекратяване. Срок на валидност на картата“ от Общите условия). Сключеният между страните договор недвусмислено посочва горната граница на кредита, както и условията за издължаването му, в т.ч. падежната дата, минималната сума на револвиране и срока за ползване на кредита. За пълнота, следва безспорно да се приеме, че така приложените от ищеца Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК са трудно видими и неособено четливи, но в процесния случай съдът на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ съобрази, че това обстоятелство не води до недействителност на договора. Следователно, процесният договор за издаване на кредитна карта съответства на императивните норми на чл. 7 и чл. 10 ЗПК /отм., бр. 18 от 5.03.2010/ и въз основа на него е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, което поражда съответните правни последици.