Решение № 104 от 03.07.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Панагюрище, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235230100575 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр.чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Ц. Г. Г., като съдлъжник по Договор за кредит Експресо от 09.11.2012г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и М.Д.Г., дължи на Банка ДСК АД /универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД/ сумата от 5 950.51 лева главница, ведно със законна лихва от 29.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за периода 20.11.2020 г. - 27.03.2023 г. вкл. в размер на 1 002.26 лева, разсрочена лихва 403.45 лева за периода от 20.05.2020 г. - 20.10.2020 г. вкл., 1068.86 лева лихва за забава за периода 20.11.2020 - 27.03.2023г. вкл., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 125/30.03.2023г. по ч. гр. д. 213/2023г. на РС-Панагюрище и изпълнителен лист от 30.03.2023г.

Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за кредит Експресо от 09.11.2012г. г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД-кредитодател, чийто универсален правоприемник е, и М.Д.Г.-кредитополучател, на М.Д.Г. е предоставен банков кредит в размер на 50 000 лева, със срок за издължаване 120 месеца на равни месечни анюитетни вноски, в размер на 647,54 лв. всяка, при номинален лихвен процент в размер на 8,9%, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 2,95% на година и ГПР от 10,64%. При сключване на договора приложимият към него БЛПSGEB за лева бил в размер на 5,95%.

По договора ответницата била съдлъжник и съгл. чл. 17, ал. 1 от Част II от Договора се задължавала да отговаря солидарно с длъжника за всички негови задължения, произтичащи от договора за кредит за същото, за което се 1 е задължил и кредитополучателя и в същия обем.

Излага, че според чл. 17, ал. 3 от част II от Договора, Банката може да иска изпълнение директно от сьдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част, веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение. Съдлъжникът бил запознат и се съгласил с всички клаузи на договора. Подписал и предоставения към него погасителен план.

Поддържа, че на 03.06.2020г. между „Банка ДСК" АД, в качеството й на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД от една страна и М.Д.Г. и Ц. Г. Г., от друга, било подписано Допълнително споразумение, с което бил договорен гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца. Срокът на гратисния период се прилагал от 20.05.2020г. По този начин срокът за погасяване на кредита бил удължен с шест месеца, като крайната падежна дата за окончателно издължаване на кредита станала 20.05.2023г. В допълнителното споразумение се предвиждало, че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 6,60%, формиран при условията на сключения Договор за кредит. Всички останали клаузи на Договор за кредит от 09.11.2012г. били непроменени. Подписан бил нов погасителен план към допълнителното споразумение. По него ответницата продължавала да отговаря солидарно по отношение на кредитора за вземанията по договора за кредит.

Поради настъпила изискуемост на 29 броя месечни падежирали вноски за лихва и/или главница към 27.03.2023 г. за периода 20.11.2020г.-20.03.2023г., в размер на 239,75 лв. всяка, на 30.03.2023г. „Банка ДСК" АД се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. Г. Г. по ч.гр.д.

№ 215/2023 г. за сумите 5 950.51 лева главница, ведно със законна лихва от 29.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва за периода 20.11.2020 г, - 27.03.2023 г. вкл. в размер на 1 002.26 лева; разсрочена лихва в размер на 403.45 лева за периода от 20.05.2020 г. - 20.10.2020 г. вкл.; лихва за забава 1068.86 лева за периода 20.11.2020 - 27.03.2023г. вкл.

Въз основа на издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 352/2023 г. по описа на ЧСИ Д.С. peг.

№ 908 на КЧСИ.

Срещу заповедта за незабавно изпълнение ответницата подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането.

С оглед на така очерталата се обстановка, иска, на основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата, като съдлъжник по Договор за кредит Експресо от 09.11.2012г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и М.Д.Г., дължи на ищеца сумата от 5 950.51 лева, ведно със законна лихва от 29,03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за периода: 20.11.2020 г. - 27.03.2023 г. вкл. в размер на 1 002.26 лева, разсрочена лихва 403.45 лева за периода от 20.05.2020 г. 2 20.10.2020 г. вкл., лихва за забава за периода 20.11.2020 - 27.03.2023г. вкл. в размер на 1068.86 лева, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 125/30.03.2023г. по ч. гр. д. 213/2023г. на РСПанагюрище и изпълнителен лист от 30.03.2023г.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. Г. Г. оспорва допустимостта и основателността на исковете.

Не оспорва, че е съдлъжник по Договор за кредит Експресо от 09.11.2012г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, чийто универсален правоприемник е ищецът и М.Д.Г., който е починал и на когото ответницата, като преживяла съпруга е наследник.

Оспорва допустимостта на иска с доводи, че като наследник на кредитополучателя М.Д.Г. на 11.11.2020г. е предявила иск против застрахователя „Групама Животозастраховане“ АД за осъждането му да заплати на „Банка ДСК“, в изпълнение на Договор за застраховка „Живот“, обективиран в Сертификат за застраховка на ЗК „Сожелайф“АД и общи условия към него в полза на трето лице, сключена с М.Д.Г., сумата от 17 226.26лв., представляваща главница по неизплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 2056.75лв., представляваща лихви по договор за кредит „Експресо“, съгласно погасителен план към договора, считано от 20.06.2020г. до датата на заплащането им, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

С Решение № 260028/06.06.2022г., допълнено с Решение № 260007/03.07.2023г. по гр. д. № 696/2020г. по описа на PC Панагюрище, предявените искове били уважени и Групама Животозастраховане“ АД бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ сума в размер на 17 226.26лв., представляваща остатък от главница по договора за потребителски кредит и сумата от 2 056лв.- лихви за периода от 20.06.2020г. до 20.11.2022г., ведно с лихви и разноски. На това основание, счита че вземането е погасено. Ето защо намира предявения иск за недопустим. Счита, че постановеното решение има преюдициално значение относно настоящия спор, тъй като щом застрахователят е осъден да заплати на кредитора всички задължения по договора за кредит, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Оспорва основателността на иска, тъй като остатъкът от сумите по договора за кредит следвало да бъде заплатен от застрахователното дружество на ищцовата страна по силата на сключения договор „Защита живот“ в полза на „Сосиете женерал Експресбанк“ АД. Настоява за отхвърляне на иска.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск, както и за преюдициалност на производството по предявения от наследниците кредитополучателя иск против застрахователя за заплащане на задълженията по договора за кредит.

Отговорността на застрахователя пред кредитора за непогасената част от 3 задължението по договора за кредит, не освобождава длъжника или съдлъжника от отговорност. Кредиторът има право да насочи претенцията си към тях, дори когато наследниците на длъжника са упражнили правото да предявят иск срещу застрахователя за заплащане в полза на кредитора на задълженията по договора за кредит, в производството по което банката участва на страната на ищците. Отговорността на застрахователя и на длъжника, респ. неговите наследници, произтича от различни правни основания-договора за кредит и чл. 382, ал. 3 КЗ. Кодекса на застраховането не предвижда, че правото на иск срещу длъжника е обусловено от изхода на спора между наследниците му и застрахователя или че се упражняват в някаква поредност. Освен това, задължението на застрахователя има вторичен характер. Той никога не може да дължи повече от длъжника по договора за кредит, но размерът на отговорността може да е различна. Независимо, че правото на иск на наследниците срещу застрахователя и правото на иск на кредитора срещу длъжника имат единен правопораждащ факт-задължението по договора за кредит, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същи момент-с извършеното плащане. Затова с упражняване на правото на наследниците да поискат плащане от застрахователя по застраховка за обезпечение на кредит, не се погасява правото на кредитодателя срещу длъжника/съдлъжника и обратно, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител, характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. От изложеното следва, че по действащото ни право законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща кредитора при успешно приключило производство по чл. 382, ал. 3 КЗ да предяви иск срещу длъжника/съдлъжника и той ще е допустим, предвид различния му предмет, правно основание и различен ответник. Правният интерес на ищеца в този случай ще е обусловен както от липсата на реално извършено от застрахователя плащане на сумата по кредита към датата на предявяване на пряката искова претенция срещу длъжника/съдлъжника, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск той се презюмира само въз основа на твърдението в исковата молба за неудовлетворено притезание срещу конкретен ответник. Затова, всяко едно от тези права следва да се счита за погасено само след окончателно удовлетворяване на правоимащия, което настъпва с реалното плащане пълния размер на претенцията, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на предявен срещу иск, но не и с уважаването на който и да е от двата иска- по чл. 240 ЗЗД и чл. 382, ал. 3 КЗ.

Искът срещу длъжникът е допустим, дори и застрахователното обезщетение да е платено, тъй като погасяването на материалното субективно 4 право няма погасителен ефект по отношение на публичното субективно право на иск. Надлежното му упражняване не е обусловено от материалноправни предпоставки.

Истинността на твърдението на ищеца за притежавано изискуемо притезание, срещу конкретния ответник, което е останало неудовлетворено от последния, е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост, именно поради презюмиран при всеки осъдителен иск интерес със самото му заявяване, щом законът го допуска. Следователно и при пълното удовлетворяване на кредитора чрез извършено застрахователя плащане на сумите по кредита, исковата претенция срещу длъжника/съдлъжника не е недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Извършеното плащане в пълен размер има за правна последица погасяване на вземането, а то неоснователност на предявената претенция, но тази преценка следва да бъде извършена в хода на делото и да получи разрешение с постановяване на съдебното решение по спора. Същото разрешение следва да бъде възприето и когато се касае до извършено частично плащане от застрахователя, тъй като кредитора всякога има интерес да претендира разликата до пълния размер на вземането, като преценката за основателност на исковата претенция е конкретна - с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица.