Решение № 168 от 04.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Велико Търново, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500026 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 386 от 09.07.2024 г. по гр.д. № 453/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е осъден П. Д. Х. да отстъпи собствеността и предаде владението върху товарен автомобил марка Фолксваген Транспортер, с ДК № ВТ49**** и лек автомобил Пежо 306, с ДК № ВТ14**** на „Сириус ПБ“ ООД. С решението е осъден П. Д. Х. да заплати на „Сириус ПБ“ ООД сумата от 8121 лв., представляваща обезщетение за лишаването на „Сириус ПБ“ ООД от ползване на товарен автомобил Фолксваген Транспортер, с ДК № ВТ49**** за периода от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до претендирания размер от 56850 лв. и за периода от 15.06.2018 г. до 12.07.2021 г. е отхвърлен, като неоснователен. С решението е осъден П. Д. Х. да заплати на „Сириус ПБ“ ООД сумата от 6083,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване на „Сириус ПБ“ ООД от ползване на лек автомобил Пежо 306, с ДК № ВТ14**** за периода от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.06.2023 г.

1 до окончателното изплащане, като искът за разликата до претендирания размер от 13150 лв. и за периода от 15.06.2018 г. до 12.07.2021 г. е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

С Определение № 1255/02.10.2024 г. по гр.д. № 453/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение молбата на П. Х. Д. за изменение на Решение № 386 от 09.07.2024 г. в частта му относно присъдените разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Д. Х., в частта, в която е уважен предявеният от „Сириус ПБ“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС и Х. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението върху посочените автомобили, както и в частта, в която е уважен искът за неоснователно обогатяване за сумата 8121 лв., представляваща обезщетение за лишаването на „Сириус ПБ“ ООД от ползване на т.а.

Фолксваген за периода от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г., ведно със законна лихва върху тази сума, както и в частта, в която Х. е осъден да заплати на дружеството сумата от 6083,50 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на л.а. Пежо за периода от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по неоспорени от насрещната страна в производството обстоятелства, както и по такива, по които не е надлежно и изрично разпределена доказателствена тежест с доклада по делото и които са довели до формирането на неправилен извод при постановяване на решението. Основанието за упражняване на фактическа власт от страна на Х. върху двата автомобила е доказано в производството, както за периода, в който той е бил управител и съдружник в дружеството, така и след изключването му, въз основа на валидно упражнено право на задържане до изплащането на заплатените за поддръжка на автомобилите суми. В първоинстанционното производство е проведено пълно и главно доказване на размера и основанието на претендираните от Х. вземания, с които се прави право на задържане и възражение за прихващане, а именно – по делото се установяват заплатените с лични средства суми за поддръжка и ремонти на процесните автомобили, независимо от непълнотата на доклада по тези възражения. В нито един момент от първоинстанционното производство „Сириус ПБ“ ООД не е възразило на твърдението на Х., че претендираните разходи са заплащани с 2 негови лични средства. С оглед на това, се оспорва изводът на съда за недоказаност на плащането от страна на П. Х. с негови лични средства.

Коментират се събраните доказателства относно извършваните разходи.

Оспорва се изводът на съда относно избраният метод на изчисление на обезщетението, като се счита за неправилен избраният метод на пазарните аналози. Изложени са доводи, че единственият адекватен метод за определяне на справедлива пазарна цена е методът на разходите. Допуснато е процесуално нарушение, като е присъдена по-голяма стойност за автомобил Пежо от поисканата от ищеца – размерът на търсения месечен наем е 220 лв., а при уважаването на иска в общ размер от 6083,50 лв. за периода от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г. се получава месечно обезщетение 264,50 лв., което е по-високо от поискания размер. Не са анализирани в съвкупност всички доказателства, като от свидетелските показания е видно, че Х. не е управлявал автомобилите след 2021 г., което не е съобразено от съда. Надлежно упражненото и доказано право на задържане води до необходимост от отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, заведен от ищеца, или уважаването му под условие, че му бъдат заплатени извършените разходи. Неоснователна е претенцията на ищеца за обезщетение, считано от 11.03.2022 г., когато е прекратена регистрацията на лекия автомобил, като от уведомление от 24.11.2022 г. е видно, че е прекратена регистрацията и на товарния автомобил. С оглед на това използването им е невъзможно, а задържането им е единствено във връзка с упражненото право на задържане от страна на Х.. Неправилно съдът не е взел становище по отношение на направеното възражение за прихващане със суми, които Х. е заплатил за поддръжката на автомобилите. Заплащането на тези суми и техния размер е безспорно установен от заключенията на двете вещи лица. Исковете по чл. 59 ЗЗД са неоснователни и по причина, че до момента срещу П. Х. не е предявен иск по чл. 145 ТЗ за имуществена отговорност за причинените на дружеството вреди.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, в условията на евентуалност, в случай, че предявеният от ищеца ревандикационен иск бъде уважен, моли предаването на владението на двата автомобила да бъде поставено под условие, че ищецът заплати посочените суми, предвид на упражнено право на задържане, до заплащане на всички разходи по тях, както и се уважи направеното 3 възражение за прихващане, в условията на евентуалност, в случай, че се потвърди решението относно осъдителните искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, то да бъдат намалени присъдените суми.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Сириус ПБ“ ООД е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „Сириус ПБ“ ООД, като то се обжалва в отхвърлителните части. По делото е доказано фактическото държане от страна на ответника за целия процесен период на двата автомобила. Товарният автомобил от 2018 г. до изключването на П. Х. като съдружник е изминал 53173 км, като няма никакви отчети и искания за признаване на разход от страна на Х. за зарежданото гориво.

Автомобилите са обслужвали само личните интереси на Х., което се установява от пътните листи на товарния автомобил. Сочи се, че ответната страна не е извършила пълно и главно доказване на твърдението си, че автомобилите са ползвани в интерес на „Сириус ПБ“ ООД, а не за лични нужди на П. Х.. С оглед на това, неправилно съдът не е присъдил обезщетение за периода от 2018 г. до 2021 г. Счита, че с избрания метод на сравнителните неконтролирани цени според Наредба № 9/14.08.2006 г. най – точно и обективно се определя наемната цена. С този метод се отразяват сключените сделки в свободни условия на пазара и се изключва административното определяне на наема.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваните части и вместо него се постанови ново, с което се уважат предявените искове изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. Д. Х. е депозирала отговор, с която заема становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до 4 неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Въззивният съд констатира, че съдебното решение се явява частично недопустимо по отношение на присъдената сума за заплащане на обезщетение за лек автомобил Пежо, в размер на 6083,50 лв., за периода от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г. По отношение на този автомобил е поискано наемоподобно обезщетение, изчислено на база 220 лв. месечно, а съдът е признал обезщетение за по-малък период, но при месечна база от 264,50 лв., което е извън рамките на поисканото. За период от 12.07.2021 г. до 12.06.2023 г. /23 месеца/ поисканият размер на обезщетението би възлизал на 5060 лв., поради което решението над този размер, ведно със законната лихва върху него, до признатата сума от 6083,50 лв. се явява произнесено извън рамките на заявеното, последица от което е обезсилването му.

В останалите обжалвани части решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба, предявена от „Сириус ПБ“ ООД против П. Д. Х. за заплащане на сумата от 70000 лв. за периода 15.06.2018 г. до датата на исковата молба – 12.06.2023 г., ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение за ползваните от ответника автомобили, подробно посочени, за лични цели, включително и за конкурентна дейност. Предявен е още иск ищецът да бъде признат за собственик на автомобилите и бъде осъден ответника да предаде владението им. Изложени са обстоятелства, че дружеството е собственик на товарен автомобил и лек автомобил, индивидуализирани с регистрационните си номера, като от 2016 г. ответникът е отклонил тези автомобили и е започнал да ги ползва за свои лични цели, възползвайки се от позицията си на управител и съдружник в дружеството. Автомобилите са ползвани за осъществяване на конкурентна дейност, осъществявана от дружеството на съпругата на ответника, както и са предоставяни на трети лица. До момента той отказва да ги върне, въпреки отправените нотариални покани. На 12.07.2021 г. П. Х. е изключен от дружеството като съдружник и освободен като управител, без да бъде освободен от отговорност. Обезщетението за отклонените и ползвани лично от П. Х. е изчислено на база среден месечен 5 наем от 1000 лв. за двата автомобила. С уточняваща молба се конкретизират претенциите, както следва: за товарен автомобил Фолксваген Транспортер, с ДК № ВТ49**** се претендира сумата от 56850 лв., или 950 лв. месечно, а за л.а. Пежо, с рег. № ВТ14**** се претендира сумата от 13150 лв., или по 220 лв. на месец.

С отговора на исковата молба се оспорват твърденията за отклоняване на процесните автомобили с цел използване за осъществяване на конкурентна дейност; автомобилите са ползвани от ответника в качеството му на съдружник и управител на дружеството за осъществяване дейността на дружеството и служебните му ангажименти; сочи се, че всички разходи за запазване, поддръжката и ремонти на въпросните автомобили за посочения период, както и всички данъци и такси, задължителни застраховки за тях, са били заплащани единствено с лични средства на ответника, като тяхната обща стойност възлиза на 6274,49 лв. /1606 лв. за т.а. Фолксваген и 4668,49 лв. за л.а. Пежо/; в тази връзка за ответника е възникнало право на задържане по смисъла на чл. 91 ЗЗД, надлежно упражнено с отговора на изпратената му нотариална покана от дата 23.05.2022 г.; направено е и процесуално възражение за право на задържане, поради което за периода на задържането не се дължи обезщетение и поради което предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен, евентуално бъде уважен под условие, че ищецът заплати посочените суми; оспорват се претендираните суми като месечен наем, като нереално завишени, несъответни на пазарните условия и цени, както и на състоянието на превозните средства; сочи се, че по отношение на МПС, рег. № ВТ14**** е прекратена регистрацията, което се установява от уведомление от 11.03.2022 г. на МВР, което е самостоятелно основание за недължимост на претенцията за обезщетение, считано от 11.03.2022 г. до датата на исковата молба; направено е възражение за прихващане в условията на евентуалност, ако се приеме предявеният осъдителен иск за основателен, с вземането на ответника за запазване, поддръжка и ремонти на процесните автомобили, възлизащо в общ размер на 6274,49 лв.; направено е възражение за изтекла погасителна давност.