Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3973 от 03.04.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 200/2026
Вид
Решение № 3973
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Любомира Несторова, Владимир Вълчев, Петър Касабов

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42, т.4, пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5, пр.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3973

Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Членове:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА канд № 20267180700200 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт М., против Решение № 1500 от 19.12.2025г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 2420 по описа на същия съд за 2025г., с което е отменено Наказателно постановление № 25-1030-001532 от 25.03.2025г. на Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с което на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на В. К. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.39, са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на материални и процесуалния закон. Претендира се отмяната на съдебното решение на Районен съд Пловдив, респективно потвърждаване на Наказателно постановление № 25-1030-001532 от 25.03.2025г. на Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив и юрисконсултско възнаграждение.Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – В. К. М., чрез адвокат Т., оспорва жалбата. Претендира отхвърляне на същата, потвърждаване на решението на ПРС и разноските по делото.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Пловдивският административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Районен съд – Пловдив е установил следната фактическа обстановка: На 02.03.2025 г., в 08:35 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], В. К. М. като водач на товарен автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], България, при обстоятелства: [населено място], [улица], посока от север – юг, на кръстовището с [улица], управлява товарен автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ, с рег. № [рег. номер] на П. 2000 ЕООД и извършва следното нарушение: Управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Пробата, взета от водача, измерена в издишания от същия въздух с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № ARNA 0177, отчита 0,72 промила на хиляда. Проба номер 6523 в 08:39 часа. Издаден е талон за медицинско изследване №283460 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност № А104400. Водачът мирише на алкохол. По връчения талон №283460 водачът е дал кръвна проба и в ПХЕ №597/05.03.2025 г. е отразен резултат от 0,57 g/L на алкохол /етанол/ в кръвта, с което е извършил следното: 1. повторно управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 до 1.2 на хиляда включително. С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 02.03.2025 г., съставен от И. В. П. – мл.автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив.

Районният съд е приел обстоятелствата, при които се твърди да е осъществен съставът на изследваното нарушение, за безспорно установени от събрания доказателствен материал.

За да отмени Наказателното постановление е прието от районния съд, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН липсват изложени обстоятелства, както относно концентрацията на алкохол в кръвта, която е установена за действителна такава, в резултат на химическите изследвания, но и обстоятелства свързани с повторността на деянието, които за първи път се излагат в НП. Посочва още, че в атакуваното НП инкриминираните фактически положения са изложени в непълнота, тъй като макар да са посочени двете различни стойности, съответно установени чрез техническото средство, а именно 0,72 промила и в резултат на изследване на първоначалната кръвна проба, а именно 0,57 на хиляда, то в обстоятелствената част на НП липсва пълно отразяване на последно установената в резултат на химическото изследване на контролната проба наличие на алкохол в кръвта, а именно 0,56 на хиляда. ПРС е приел, че са нарушени изискванията на чл.42, т.4, пр.2 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, пр.4 от ЗАНН.

Касационният съд намира изводите на ПРС за неправилни и незаконосъобразни, поради следните съображения:

АУАН №3748218 е съставен на 02.03.2025г. и в него е отразен резултатът от извършена качествена проба на водача с Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № ARNA 0177, който отчита 0,72 промила на хиляда. Пробата с №6523 е взета в 08:39 часа. Изрично е отбелязано, че е издаден талон за медицинско изследване №283460. АУАН е подписан без възражения.

На 02.03.2025г., в 9:10 часа, В. К. М. с подписа си е удостоверил, че е му е връчен талон за изследване. С докладна записка с рег. № 1030р-4807/04.03.3035г. е изискано извършването на химическа експертиза. За същата е съставен Протокол №597 от 05.03.2025г., в който е отразено, че в изследваната кръвна проба, взета от лицето В. К. М. се установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0,57g/L.

Ясно е, че резултатите от химическата експертиза не се отразяват в АУАН, който е с дата 02.03.2025г. Тези резултати коректно са отразени в Наказателното постановление. Административнонаказващият орган правилно е установил, че нарушението е извършено в условията на повторност, което е отразено в НП. Следва изрично да се отбележи, че пропуските при съставяне на АУАН могат да бъдат отстранени в унисон с изискването на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Колкото до отразяването на резултатите от контролната проба, те са с дата следваща датата на издаване на НП. Наличието на алкохол в кръвта от 0,56 на хиляда е установено при извършено изследване на дата 15.04.2025г.у т.е. след издаване на НП.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, а наложените наказания са съответни както по вид, така и по размер на установеното противоправно поведение на дееца, доколкото по делото са събрани и категорични доказателства за наличие хипотезата на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, а именно: че нарушението е извършено при условията на повторност, т. е. в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на друго НП (Наказателно постановление № 24-1030-003759/28.05.2024г.,с което М. е санкциониран за идентично деяние, поради което АНО правилно е определил размера на санкцията в хипотеза на повторност, съгласно чл. 174, ал. 2 от ЗДвП / в действащата редакция към момента на издаване на НП/. Съдържащото се в НП фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

При този изход на спора се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер, съобразно действащата редакция на Наредбата за заплащане на правната помощ и ниската фактическа и правна сложност на спора, в размер на 66,47 евро за производството пред касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд -Пловдив

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1500/19.12.2025г., постановено по АНД № 2420/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1030-001532 от 25.03.2025г. на Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с което на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на В. К. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.39, са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Председател:

Членове: