Определение № 35136 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35136 гр. С., 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110118147 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба с вх. № 196264/18.06.2026 г. на ищцата И. Б. Б. за изменение на Решение № 10803/03.06.2026 г. в частта за разноските, като вместо присъдената сума от 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, се претендира присъждане на пълния размер на доказано заплатеното възнаграждение от 511,29 евро. В молбата се сочи, че при постановяване на решението съдът неправилно е приел за основателно възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи се, че в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност единствено в случай че претендираното адвокатско възнаграждение надхвърля размера по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, докато заплатеното от ищцата възнаграждение е под този размер. Излагат се и доводи относно фактическата и правната сложност на делото и обема на осъществената от процесуалния представител защита.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна не изразява становище по молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

С Решение № 10803/03.06.2026 г. съдът е уважил изцяло предявения от И. Б. Б. срещу „С.В“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 5428,27 евро, с левова равностойност 10 616,77 лв., представляваща начислена цена за ВиК услуги за периода от 03.05.2012 г. до 27.03.2022 г. При произнасянето по разноските съдът е приел, че ищцата е доказала заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, но е намерил за основателно възражението на ответника за прекомерност и с оглед приетата ниска фактическа и правна сложност на делото и положения адвокатски труд е определил като подлежащ на възстановяване размер от 100 евро.

1

При повторна преценка на въпроса за разноските и с оглед доводите в молбата по чл. 248 ГПК съдът намира, че решението в тази част следва да бъде изменено.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя възможност на съда, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, когато заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Следователно упражняването на правомощието на съда за намаляване на подлежащото на възстановяване адвокатско възнаграждение е обусловено от надлежно заявено от насрещната страна искане, като съдът следва да съобрази съдържанието и пределите на направеното процесуално изявление.

В случая както с отговора на исковата молба, така и с нарочна молба от 12.05.2026 г., ответникът изрично е заявил възражение за прекомерност при условие че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение надхвърля минималния размер, определен съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението следователно не е заявено безусловно спрямо всеки размер на претендирано адвокатско възнаграждение, а е обвързано от ответника с наличието на конкретна предпоставка – надвишаване на минималния праг по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

В този смисъл съдът констатира, че посочената предпоставка не е налице. Цената на предявения отрицателен установителен иск е 10 616,77 лв., като при този материален интерес размерът на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от приложимата редакция на Наредба № 1, възлиза на 1355,51 лв. Същевременно от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., равностойни на 511,29 евро, т.е. в размер, по-нисък от размера, определен съобразно посочената разпоредба на Наредба № 1.

Следователно не се е осъществило условието, с което ответникът е обвързал възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК. При така формулираното процесуално изявление съдът не е разполагал с надлежно заявено искане за намаляване като прекомерно на адвокатското възнаграждение в действително претендирания от ищцата размер от 1000 лв.

Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК не се извършва служебно, а предполага искане на насрещната страна. Поради това съдът не може да разшири служебно обхвата на направеното възражение и да намали адвокатското възнаграждение при хипотеза, която страната не е включила в заявеното от нея искане.

С оглед горното, съдът намира, че Решение № 10803/03.06.2026 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като вместо присъдената сума от 100 евро на ищцата бъде присъден пълният размер на доказано заплатеното адвокатско възнаграждение от 511,29 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Решение №

10803/03.06.2026 г. по гражданско дело № 18147/2025 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „С.В“ АД , с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“, Б.П ****** да заплати на И.

Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „************ сумата от 511,29 евро – разноски за производството, вместо присъдената с решението сума от 100 евро.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3