Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 18.10.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 414/2023
Вид
Решение № 190
Подписан
18.10.2023
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. гр.Несебър, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно наказателно дело № 20232150200414 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. К. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. „Т.“ №**, вх.*, ет.*, ап. **, подадена чрез адв. З. Н. от БАК, срещу Наказателно постановление № 23-0304-000382 от 07.06.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал. 3, пр.2 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление. Твърди се, че в издадения акт за установяване на административно нарушение, посоченият като единен граждански номер не отговаря на единния граждански номер на жалбоподателя. Това нарушение и погрешното изписване на ЕГН на нарушителя съставлявало явен недостатък, който не може да бъде отстранен чрез тълкуване или в процедурата по обжалване на наказателното постановление. Налице било противоречие с разпоредбата на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и неизпълнение на наказващият орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Също така се сочи, че в посоченият АУАН не е отразено в какво качество са посочените свидетели по акта, дали се касае за очевидец или за свидетел по акта в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. За единия от свидетелите – С. Д. били посочени и двете хипотези, а същите са дадени в условията на алтернативност. С това било 1 допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, с което съществено било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Излага доводи, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази алинея се съдържат две деяния, като административният орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не давало възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение. По този начин били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя. В НП наказващият орган е посочил само санкционната норма, но не и нарушената норма.

Оспорват се констатациите, че жалбоподателят е извършил деянието при изложената в НП и АУАН фактическа обстановка. Не били налице предпоставките по чл.5, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочва, че не му е връчен екземпляр от талона за медицинско изследване, както и че не бил придружен от полицейски служители, поради което било невъзможно да даде кръвна проба.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Г., редовно призован, не се явява, за него се явява процесуалния му представител. Поддържат се изложените в жалбата доводи и аргументи, като се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

За въззиваемата страна - Началник сектор в ОД на МВР, РУ Несебър, редовно призована, не се явява представител.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 486671 от 27.05.2023 г. е съставен за това, че на същата дата, около 09: 30 ч., в гр. Несебър на *** срещу сладкарница „Захаро“ посока хотел „Мариета Палас“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № Р 6455 КН, негова собственост, като при проверката същият отказал да бъде тестван с техническо средство „Дръг тест 5000“, № ARJJ 0041 за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, както и да даде кръв и урина за анализ. Издаден бил талон за медицинско изследване № 103207. С това си деяние жалбоподателят бил нарушил нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно и издал наказателното постановление с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя 2 административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МВП за срок от 24 месеца.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН не е посочено в какво качество били свидетелите по акта. Принципът регламентиран от чл.40 от ЗАНН в тези случаи е, че АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. По отношение на броя на свидетелите това означава, че може да е както един, така и например трима свидетели, в зависимост от това колко свидетели е имало в момента на извършване на нарушението, респ. в момента на установяването му. В конкретния случай, съгласно посоченото в АУАН, нарушението е извършено и констатирано в 09:30ч. Към този момент на мястото на нарушението се е намирало наказаното лице, както и двамата служители на МВР, които са посочени като свидетели по акта. Те са спрели за проверка жалбоподателя, което се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел – актосъставителя З. Д..

Изключението от това правило, регламентирано в ал.3 на чл. 40 урежда хипотезата, при която няма свидетели, както на извършването, така и на установяването на нарушението. Само в тези случаи законът изисква АУАН да се състави в присъствието на други двама свидетели, които удостоверяват единствено съставянето на АУАН. Целта на законодателя е по този начин да се обезпечи законосъобразността на производството, като се ограничи възможността на лице със съответните правомощия да злоупотреби с тях и да инициира такова производство, без да са налице основания.

Именно за това законът в този частен случай изисква свидетелите да са двама /Така Решение № 985 от 18.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 544/2018 г./. Процесният случай не е такъв. Както беше посочено по-горе свидетелите, чиито данни са описани в акта, са присъствали, както на 3 извършване на нарушението, така и на неговото установяване, т.е. при хипотезата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, датата и мястото на извършването му, както и съответната правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно постановление, наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност деяние, за което следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, както и конкретно е ангажиран размер, в този смисъл са изпълнени правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че в АУАН е извършена поправка в ЕГН-то на нарушителя, но то съвпада с посоченото в наказателното постановление, като същото е коректно, с оглед посочването му и от жалбоподателя. Не съществува пречка от такава корекция, извършена в присъствието на жалбоподателя, доколкото останалата част от данните му са коректни, като актът за установяване на административно нарушение му е връчен лично на посочената дата и час, което обстоятелство не се оспорва от него, като жалбоподателят изрично е посочил, че няма възражения срещу същия. С връчването на АУАН на жалбоподателя след съставянето му, както и с коректното отразяване на личните му данни не би могло да са нарушени по какъвто и да е начин неговите процесуални права, а правото му на защита е гарантирано в пълен обем.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е едновременно сакционна и предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от същата норма, тя предвижда две алтернативни предложения, които са отказ от извършване на проверка с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Поради това не следва да бъдат споделени и възраженията, че в наказателното постановление административнонаказващият орган не е посочил нарушената норма, а единствено санкционната – тази на чл.174, ал.3 от ЗДвП По отношение на твърдението за това, че в АУАН не било посочено точно кое деяние от посочените в чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушено, съдът намира това възражение за неоснователно. Следва да се посочи, че съгласно 4 разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството . В ал.2 на същия член е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай в АУАН действително цифрово не е изписано предложение второ, но нарушението безспорно се установява от описанието му и обстоятелствата, при които същото е извършено. В този смисъл жалбоподателят е бил в състояние да разбере повдигнатото му обвинение, като не е нарушено правото му на защита.

Също така, както вече се посочи, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Обратно на твърдението в жалбата, в посочената разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение /Така Решение № 985 от 18.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 544/2018 г., Решение № 582 от 2.06.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 27/2023 г. и др./. Дали проверката за наличието на наркотични вещества ще се извърши посредством техническо средство или чрез анализ на кръвна проба, не определя броят на визираните нарушения.