Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1209 от 30.10.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 699/2023
Вид
Разпореждане № 1209
Подписан
30.10.2023
В сила
30.10.2023
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1209 гр. Перник, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500699 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Съдът докладва делото, както следва:

С Решение № 8778.09.2023 г. по гражданско дело № 1894/2023 г. по описа на Районен съд – Перник община Перник е осъдена да заплати на Т. Ц. Й. от *** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 17.01.2013 г. около 10 часа – ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането

– 17.01.2023 г. до окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК община Перник е осъдена да заплати на адвокат В. К. сумата от 714.29 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, в съответствие с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Ц.

Й. е осъдена да заплати на община Перник сумата от 57.14 лв., представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК община Перник е осъдена да заплати по сметка на районен съд – Перник сумата от 200 лв. – държавна такса и сумата от 178.57 лв. – депозит за вещо лице.

Недоволен решението е останал ответника в първоинстанционното производство – община Перник. Подал е въззивна жалба срещу него, в частта, с която искът е уважен.

Жалбоподателят счита решението за неправилно.

Сочи, че съдът се е позовал на показания, дадени от свидетели, които са в родствена връзка с ищеца, като съществременно е оставил без уважение искането на ответника за допускане на гласни доказателства и по този начин е нарушил процесуалните правила.

1

Излага, че твърденията на ищеца за причинено му психическо разстройство са останали недоказани. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен без да са спазени правилата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията дадени с ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд. Намира същия за прекомерен и неъсответстващ на принципа за справедливост. Счита, че за определянето на справедливо обезщетение от значение са не само вида и характера на причиненото увреждане, но и социално-икономическите условия в страната. Сочи, че в случая пострадалото лице е с напълно възстановено здравословно състояние, лечението е преминало без усложнения и оздравителния период е продължил за период от три седмици.

Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Т. Ц. Й.. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения за правилност на първоинстанционното решение и справедливост на определеното обезщетение. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалвания съдебен акт.

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена от надлежно легитимирана лице – страна в първоинстанционното производство срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Спазен е срокът по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. от 10.40 ч., за когато да се призоват страните – въззивният жалбоподател по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК на посочения по делото електронен адрес, ответника – на посочения в отговора адрес.

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

Препис от разпореждането да се връчи на страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 2