Решение № 201 от 15.04.2019, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 201 гр.Плевен, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1139 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, секция II,

*** и съдебен адрес ***, оф.1, чрез пълномощника им адв. И.Н. ***, пл.***, представлявана от Кмета на общината, с правно основание чл.1 и сл. от ЗОДОВ.

Сочи се в исковата молба, че на

23.10.2018 г. на ответната община е било изпратено решението на АС – Плевен, постановено по АД № 586/2018 г., за да бъдат изпълнени указанията на съда във връзка с издаването на административен акт, заповед на кмета на общината за задължаване на собствениците в етажна собственост да извършат неотложен ремонт на обща част от сградата, представляваща вертикалната мръсна канализация. Със същото решение е отменен мълчаливият отказ на кмета на Община – Плевен да издаде исканата заповед. Твърди се, че и понастоящем, един месец след получаване на решението на съда кметът на общината не е издал въпросната заповед. Налице е нов мълчалив отказ за издаване на административния акт, който съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК е нищожен административен акт.

Сочи се, че във връзка с отменения мълчалив отказ на кмета на общината и на новия такъв отказ ищците са претърпели имуществени вреди, които възлизат на 10 000 (десет хиляди) лева. Тези вреди се изразяват в разликата между стойността на жилището на ищците, която то има в момента, при наличието на проблема, свързан с вертикалната мръсна канализация и съществуващия теч, който е просмукал стените на апартамента, увредил е плочата над собствения им апартамент и влошава условията за ползване на имота, като създава опасност от зарази и от възникване на токов удар в електрическата инсталация на входа, и стойността на жилището им, която би имало то, ако не е налице този проблем. Съгласно решението на административния съд кметът на ответната община е бил длъжен да издаде въпросната заповед за задължаване на собствениците на обекти в етажната собственост на ул. ***, секция ІІ, вх. Б да извършат ремонта на вертикалната мръсна канализация. С бездействието си той е причинил пряко и непосредствено въпросните имуществени вреди. Ако е извършен ремонтът, стойността на имота на ищците е щяла да бъде по-голяма.

Предвид гореизложеното претендират съдът да осъди Община – Плевен, представлявана от кмета на общината да им заплати сумата 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконния мълчалив отказ на кмета на общината, отменен с решение на АС – Плевен и продължаващ и в момента, да издаде заповед за задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. *** да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация, както и да осъди общината да им заплати разноските по водене на делото.

Молят съдът да обяви нищожността на новия мълчалив отказ на кмета на Община – Плевен да издаде въпросната заповед, формиран след 23.11.2018 г.

С Разпореждане от 7.12.2018 год. съдът е указал на ищците : да внесат по сметка на Административен съд-Плевен 20 лева(х10 лева за всеки) за жалбата против мълчаливия отказ за произнасяне и 20 лева(х10 лева за всеки) по иска за обезщетение за вреди; да уточнят претендираните вреди в размер на 10000 (десет хиляди) лева от настоящия обжалван мълчалив отказ на кмета на общината ли произтичат или от отменен предходен мълчалив отказ, като го индивидуализират по № и дата на заявлението, по което е постановен.

В изпълнение на съдебно разпореждане ищците са внесли дължимите държавни такси по сметка на съда и са уточнили, че претендираните вреди произтичат от два мълчаливи отказа на кмета на Община – Плевен, постановени по едно и също заявление. Първият отказ е от 17.05.2018 г., а вторият е от 23.11.2018 г.

Първият отказ е отменен от Административен съд – Плевен с решение, изпратено на общината на 23.10.2018 г., а вторият, който следва да се счита настъпил след датата 23.11.2018 г., според ищците е нищожен административен акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Тъй като и двата отказа са идентични и касаят едно и също заявление за издаване на заповед по чл. 39 ЗУЕС считат, че вредата произтича и от двата отказа. Всеки един от двата отказа по отделно е в пряка причинна връзка с твърдяната вреда, води самостоятелно до нейното настъпване и е достатъчно основание на предявената претенция. Заявлението, по което са постановени двата отказа е с вх. № 94Д-2052-1/20.09.2017 г. и е входирано в деловодството на Община – Плевен.

Настоящият състав на съда е счел, че претенцията по двата иска следва да се раздели и да се разглежда в две отделни съдебни производства, още повече, че претенцията за обезщетение за вреди от втория по ред във времето мълчалив отказ за произнасяне от 23.11.2018 год. се релевира във връзка с претенция за нищожност на този мълчалив отказ.

С Определение №1725/20.12.2018 год. съдът е постановил, че по настоящото дело предмет на разглеждане е искът за обезщетение за вреди, причинени на ищците от община Плевен, от незаконния мълчалив отказ на кмета на общината от 17.05.2018 год., постановен по заявление вх. № 94Д-2052-1/20.09.2017 г. и отменен с решение на АС – Плевен по адм.дело №586/2018 год., изразяващ се в отказ на кмета на общината да издаде заповед за задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. *** да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация. Посочена е цена на иска в допълнителна уточнителна молба с вх.№5164/27.12.2018 год. в размер на 10000 (десет хиляди) лева.

В останалата част, исковата молба за обезщетение за вреди, причинени на ищците от община Плевен, от нищожен мълчалив отказ на кмета на общината от 23.11.2018 год., постановен въз основа на влязлото вече в сила съдебно решение по адм.дело №5862018 год. и изразяващ се в отказ на кмета на общината да издаде заповед за задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. *** да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация, е докладвано на Председателя на Административен съд-Плевен за образуване на ново исково производство и определяне на нов съдия-докладчик.

В съдебно заседание по настоящото дело ищците се представляват от адв.Н. с пълномощно на л.2 от делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания, представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Моли съда да уважи предявения иск за обезщетение за вреди, изразяващи се в разликата в пазарната стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на вертикалната мръсна канализация (77290,00-73140,00). Претендира направените по делото разноски.

Ответникът- община Плевен е представил по делото писмен отговор с вх.№283/17.01.2019 год. чрез юрисконсулт С., в който са развити подробни съображения за неоснователност на иска. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт К.с пълномощно на л.58, която оспорва исковата молба и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. За община Плевен са представени и писмени бележки от упълномощен с надлежно пълномощно на л.31 от делото юрисконсулт С., който счита предявеният иск за недопустим, тъй като същият следва ад се предяви по реда на чл.82 от ЗЗД-невъзможност за реализиране на доходи и печалби., алтернативно счита същият за неоснователен. Излага подробни съображения за липса на настъпили вреди вследствие неиздаване на административен акт от кмета на община Плевен и за липса на причинна връзка между настъпилите вреди и резултата. Моли съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на исковата претенция и претендира да бъде отхвърлена.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело административно дело №586/2018 год. се установява, че пред кмета на община Плевен е започнало административно производство, по подадена молба с вх.№ТСУиС-94Д-205 от 20.09.2017 г. от Д.Б. и П.Б., с която са поискали издаването на заповед по чл.49 ал.4 от ЗУЕС, с която кметът на общината да задължи собствениците на обекти в етажната собственост да ремонтират вертикалната мръсна канализация.

Към молбата е приложен нотариален акт за собственост на апартамент ***, находящ се в гр.Плевен, *** и пълномощно, по силата на което Н.К.Г да представлява жалбоподателите пред административния орган. Приложени са и доказателства, че е правен опит за свикване на Общо събрание на собствениците на апартаменти в етажната собственост, за което са приложени покана и два броя протоколи, от които става ясно, че е изпратена покана за Общото събрание, същата е залепена на входната врата на вход Б и в обявения ден и час се е явила единствено Н.Г. – пълномощник на жалбоподателите, в качеството им на собственици на апартамент 1.

Въз основа на подадената от жалбоподателите молба е постановено писмо № ТСУиС-94Д-2052-1 от 19.10.2017 г. от зам.кмета на община Плевен, с което е оставена без уважение молбата с вх.№ТСУиС-94Д-205 от 20.09.2017 г. Това писмо е обжалвано от настоящите жалбоподатели пред Административен съд – Плевен, където е образувано административно дело №961 по описа на съда за 2017 година. С решение № 167 от 22 март 2018 г. по това дело съдът е прогласил нищожността на отказа за издаване на заповед по чл.49 ал.9 от ЗУЕС на зам.кмета на община Плевен, обективиран в писмо изх.№ ТСУиС-94Д-2052-1 от 19.10.2017 г. и е изпратил административната преписка по компетентност за произнасяне на кмета на община Плевен. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила на 6.04.2018 г. С писмо изх.№ 547 от 16 април 2018 г. заверен препис от влязлото в сила решение на съда е изпратено в Община Плевен, където е получено на 17 април 2018 г.

След получаване на преписката в общината, заместник кметът е изпратил до Н.Г. като пълномощник на двамата жалбоподатели, писмо с изх.№ ТСУ-94Д-2052-1 от 08.05.2018 г., с което им е указано, че за изясняване на фактите на място и придвижване на преписката по компетентност е необходимо на 18.05.2018 г. от 10,30 часа да осигурят достъп до апартаменти 1, 3, 5 и 7 в жилищен блок на ул.*** в гр.Плевен за извършване на оглед от представители на общинската администрация. В самото писмо под адресатите е изписано „със задължение да осведоми всички заинтересовани“. Писмото е изпратено с обратна разписка и видно от документи на л.19 се е върнало в общината с отметка „непотърсена пратка“.

На 28 май 2018 г. зам.кметът е изпратил до Н.Г., като пълномощник на двамата жалбоподатели, до П.Х., А. И. и С.Н. и до Г.Г.– собственици на апартаменти ***, писмо с изх.№ ТСУ 94Д-2052-1, че за изясняване на фактите на място и за придвижване на преписката е необходимо на 6.06.2018 г. от 10,30 часа да осигурят достъп до апартаменти 1, 3, 5 и 7, както и до избените помещения в жилищен блок на ул.*** в гр.Плевен. Писмото до Г.Г. се е върнало с отбелязване, че е починал – л.21. Писмото до А. И. и С.Н. се е върнало с отбелязване „непотърсена пратка“ – л.22. Писмото до П.Х. е получено на 31.05.2018 г. от Д.Х€ – л.23, а писмото до жалбоподателите е получено от пълномощника им Н.Г. на 04.06.2018 г. – л.24.

На 6.06.2018 г. представители на общинската администрация са извършили оглед на жилищния блок на ул. *** в гр.Плевен, за което е съставен протокол на л.25 от делото. Описано е в протокола, че в деня на проверката, въпреки надлежното уведомяване на собствениците на апартамент 1, 3, 5 и 7, достъп е бил осигурен само до ап.1, собственост на Д.Б. и до ап.5, собственост на П.Х. и Д.Х.. От проверката е установено, че в мокрото помещение на апартамент 1 има петна от течове, които са следствие от компрометираната и остаряла канализационна система, по-конкретно от вертикалните клонове; в апартамент 5 не са установени вреди, в банята е сухо и няма следи от течове; подгугушена мазилка и петна от теч са налични по стените в стълбището на блока, като такива не са налични по стената на последния жилищен етаж. Направен е извод в протокола, че без да се извърши цялостен и обстоен оглед на етажната собственост, в това число в апартаменти 3 и 7 и на вертикалните клонове в прилежащите избени помещения, кметът на общината не може да приложи разпоредбата на чл.49 ал.4 от ЗУЕС.