Решение № 308 от 04.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Стара Загора, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500472 по описа за 2023 година

Производството е на осн. чл.267, ал.1 и чл.218- 223 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивното производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 11591/05.05.2023г. от работодателя- ответник „М.М.-и.“- АД, гр.Р., *** против изцяло негативното за него осъдително Решение № 263/04.04.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 4729/2021г. по описа на РСгр.Ст.Загора, с което е бил осъден да заплати на 2 бр. наследници по закон/синове/ на починалия при трудова злополука на 18.08.2021г. негови работник П., Р. П. на 72 г. от с.Н., *** по 5 000 лв. частичен иск за претърпени неимуществени вреди в размер на общо по 120 000 лв. на всеки един от тях, и с паричното обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 112 лв. за разходи по погребението на ищеца Р. П. Р., ведно със законните лихви върху тях от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските им пред първата инстанция. Счита, че Решението било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, че PC неправилно бил установил фактическата обстановка, формирал бил неправилни правни изводи, в следствие на което бил постановил и неправилно решение, което било необосновано, немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни фактически и правни оплаквания със съответните свои защитни аргументи.

Основните му оплаквания са, че РС не бил отговорил на основаните спорни 1 въпроси по делото дали настъпилите травматични увреждания на наследодателя на ищците- въззиваеми, вследствие на трудовата злополука са довели до смъртта му, и кои са те конкретно. Моли да се отмени изцяло атакуваното Решение, и да се постанови ново въззивно такова, с което да се отхвърлят всички всички искови претенции против него, със законните последици. Претендира всички свои разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представителадвокат, както и писмената му защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 15484/14.06.2023г. от другата страна- двамата ищци/пълнолетните български граждани/ Р. П. Р. от гр.С.З. и В. П. Р. от с.Н., *** считат, че направените във въззивната жалба оплаквания били неоснователни и недоказани, че атакуваното първоинстанционно Решение било мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което молят да се отхвърли жалбата и да се потвърди изцяло атакуваното Решение, със законните последици. Според тях е била безспорно установено конкретното нараняване на наследодателя им и съответно това е била безспорната причина за настъпилата му смърт. Нямат свои ново доказателствени искания пред въззивния съд. Претендират разноските си пред въззивната инстанция съгласно представения общ списък по чл.80 от ГПК.. В този смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат. Не са представили по делото писмена защита в дадения им от съда 1- седмичен срок.

Трето лице- помагач ЗАД“А.Б.“- АД, гр.С. не е подал въззивна жалба и/или насрещна въззивна жалба, не се е явил процесуален представител, не е пладирал пред настоящата въззивна инстанция и не е представил писмена защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

Настоящият въззивен съд, като обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите на всяка една от страните и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

Производството по атакуваното Решение на РС- Ст.Загора е на осн. чл.267, ал.1 и чл.218- 223 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че оплакването на жалбоподателяработодател, че РС се е произнесъл в противоречие със събраните доказателства и при нарушение на процесуалните правила, са изцяло неоснователни и недоказани. Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, РС е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, заключенията на единичната и на тройната съдебномедицински експертизи, обсъдил ги е в тяхната съвкупност, приел е мотивирано кои от тях следва да бъдат кредитирани и кои не, и е достигнал до своя изцяло обоснован и доказан фактически и правен извод по делото.

2

При извършената въззивна проверка не се установи по никакъв начин да е нарушен принципа на доказателствената тежест за всяка страна по делото в процеса и значението на всяко едно от доказателствата в процеса.

В мотивите си РС е обсъдил всички събрани по делото пред него доказателства, които са относими към естеството на разглеждания правен спор- обсъдени са безспорно всички писмените доказателства, имащи пряко и непосредствено отношение към установяването на трудовата злополука от страна на компетентния орган/ ТП на НОИ- Ст.Загора/, които в огромната си част на медицинските документи при постъпването и лечението на пострадалия в различни лечебни заведения, обсъдени са били всички гласни доказателства/свидетелски показания/, като е извършена съпоставка както между самите тях, така и с останалите събрани по делото доказателства. В решението са отразени и констатациите и изводите на няколкото съдебни експертизи пред РС- една съдебно-техническата експертиза, единичната и тройната съдебномедицински експертизи, извършена е била съпоставка между изводите на двете съдебномедицински експертизи и разясненията на вещите лица, дадени в откритите съдебни заседания пред РС. Фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд са логични, последователни, основаващи се единствено и само на еднозначно установените факти и обстоятелства, а не на вероятните и евентуални хипотези и предположения на вещите лица, изготвили тройната СМЕ по делото.

Доводите на въззивника почиват единствено и само върху хипотетичните изводите на тройната СМЕ, в която вещите лица изрично са направили уточнение пред РС, че са затруднени във формулирането на категорични експертни изводи относно поставените към тях въпроси.

Основните оплаквания на жалбоподателя- работодател са свързани с приетите от РС непосредствени и основни причина за настъпилата смърт на работникапострадалия П., П.. В тази връзка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е мотивирал първоинстанционния си акт с безспорно установената и доказана пряка и непосредствената причина за смъртта, явяваща се наличието на малкомозъчно вклиняване, което притиска продълговатия мозък, в следствие на което е настъпило необратимо нарушение на дихателната и сърдечната дейност, довели до смъртта на пострадалия П.. Като основна причина за смъртта на работника е установената от вещите лица пневмония, която е довела до липса на достатъчно кислород в кръвта и оттам- до недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Същевременно РС правилно се е мотивирал, че тримата експерти, изготвили тройната СМЕ пред РС са били категорични пред него, че не могат да направят еднозначни изводи, понеже липсвали хистологични изследвания на тъканите на гръбначния мозък в областта на фрактурата, които според тях единствено можели да отговорят на въпросите кога и как е получена фрактурата на шийния прешлен и дали тя се явява единствената причина за настъпилата смърт на пострадалия. И трите вещи лица са категорични, че в конкретния случай аутопсията е била правилно извършена при спазване на 3 всички медицински изисквания и вземането на хистологичен материал по принцип в такава ситуация не е било задължително. Поради което при наличието на правилно извършена аутопсия и изготвен аутопсионен протокол, както и на многобройна медицинска документация, експертите от тройната СМЕ са ги анализират и са достигнали до един категоричен извод и една единствена работна за тях друга хипотеза. Още повече, че трите вещи лица не дават категоричен експертен отговор на въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и получените травматични увреждания, а от друга страна въпреки, че неоспорват по никакъв начин установеният механизъм на настъпване на трудовата злополука от 18.08.2021г., получените травматични увреждания, размиват заключенията си в търсене на основна и непосредствена причина за смъртта, като сочат в крайна сметка, че нямат категоричен и еднозначен отговор и на този въпрос. Неслучайно в заключението на 3- членната СМЕ е изрично прието, че непряката причина за смъртта е мозъчен оток поради малкомозъчно вклиняване и последващо притискане на мозъчния ствол. По отношение на въпроса за основната причина за смъртта на пострадалия, експертите изрично заявяват, че не могат да отговорят категорично на въпроса кое е основното (първоначалното) увреждане, което е довело до смъртта му.

Поради това и тези 3 бр. вещите лица с различни специалности разглеждат теоретично вероятните хипотези за увреждания или заболявания, които могат да доведат до дифузен мозъчен оток с повишено вътречерепно налягане, усложнено с малкомозъчно вклиняване с последващо притискане на жизнено важни центрове /дихателен и сърдечно-съдов/ в продълговатия мозък, в резултат на което и в заключението си, като вероятни причини са записани 3 напълно различни причини: 1) пневмония, довела до намален кислород в кръвта, 2) настъпване на подостра посттравматична възходяща миелопатия, ангажираща мозъчния ствол като късно усложнение на шийната травма и 3) разместване на костните фрагменти с последващо притискане на горни шийни гръбначномозъчни сегменти. Последицата от това е, че трите вещи лица приемат, че причината за смъртта е развитието на пневмония(въпреки неколкократните уговорки, че не са в състояние да дадат категорични отговори).

Във връзка с това въззивният съд счита, че правилно РС не е приел тази хипотеза на вещите лица, понеже при втория прием на пострадалия в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ на 21.08.2021г. са били установени запазена респираторна подвижност, ясен перкуторен тон, нормално везикуларно дишане, отразени в издадената Епикриза към ИЗ № 6572, което официално писмено доказателство е в пълно противоречие с изводите на тримата експерти, че при този прием пневмонията вече е била налична. Поради което преценката на РС е била съобразена и с обстоятелството, че от трите посочени от вещите лица вероятни увреждания и заболявания, които могат да доведат до дифузен мозъчен оток, две са свързани с получената от пострадалия шийна травма и 4 само една е за заболяване, което дори не е установено и описано в медицинската документация за пострадалия по делото. Наред с това, въпреки че посочват, че при наличните първоначални данни (възраст на пациента - 72 г., падане от високо, загуба на съзнание, обърканост) е следвало да бъде проверено за наличие на шийна травма и предвид премахването от лекуващите лекари на шийната яка, е било напълно възможно да се получи разместване на костните фрагменти, неясно защо експертите необосновано приемат, че не е възможно това да е причината за смъртта на пострадалия П..

Предвид което ОС- Ст.Загора счита, че правилно РС не е кредитирал изводите на тези 3 бр. вещи лица, че не е налице причинно-следствена връзка между счупването на втори шиен прешлен и настъпилата смърт 10 дни след инцидента, тъй като те не са били подкрепени с останалите доказателства по делото- протокола за аутопсия, единичната СМЕ и медицинските документи, не съответства и на разпита на свидетелите, относно симптоматиката и оплакванията на пострадалия работник П. след инцидента.

Правилно РС е преценил, че няма принципни и генерални различия между експертите относно възникналата трудова злополука, че не е налице различие и в механизмът на получаване на травмите, че няма различие от описаният механизъм от НОИ в декларацията за трудова злополука, ВЛ са посочили и еднозначно мястото на директната травма на тялото /главата/ и травмиращата повърхност. Възприели са падането от височина на работникът, повече от височината на тялото, възприели са, че вероятно работникът е паднал в безсъзнание и от такава височина е възможно да се получи фрактура на втори шиен прешлен, с разкъсване на предната надлъжна връзка. Установили са безспорно, че липсва медицински документ, в който да е извършено изследване на шията, клинично и образнодиагностично и същото да е отбелязано в листа от лекуващият лекар във вид на декурзос. Липсват образни изследвания на главовия мозък които да насочват за мозъчна контузия и друг вид увреда на главовия мозък, четирикратно е търсена консултация с неврохирург и невролог при хоспитализацията. И в резултат на това изобщо не са били установени данни при обследването на белия дроб за бронхопневмония при пострадалия П.. Поради което е било изключено да бъде изписан пациент от клиниката за разгърната, неизлекувана бронхопневмония. Още повече, че никъде в диагностиката на пострадалия П., извършена в отделенията не е отбелязана диагноза бронхопневмония.