Решение № 5211 от 21.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5211 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330105321 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана срещу „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86, и с искове с правно основание в чл. 19 ал. 5 , чл. 21 от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.

Твърди се ,че на 13.04.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит „Гет Кеш" № ***, по силата на който на ищеца били предоставени в собственост заемни средства в размер на 200.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41,00 %, но без посочване на размера на годишен процент на разходите – единствено било заявено , че лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита - т.4.1. Договорено било също така, кредитополучателя да представи обезпечение на кредитора си - поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 217.36 лв. със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. Поръчителите трябвало задължително да бъдат две физически лица, като всеки един от тях трябвало да има нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или 1 финансови институции или ако имат-кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен". В случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, било договорено да плати на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение и размерът на дължимата неустойка е изрично посочен в погасителния план към договора, като неустойката се начислява и заплаща заедно със съответната погасителна вноска; според представения погасителен план дължимата от кредитополучателя неустойка е във фиксиран размер - 100.48 лв.

Б. усвоил изцяло главницата по договора .

Изложени са обаче доводи , че клаузата , предвиждаща заплащането на неустойка при непредставено обезпечение е недължима, тъй като съставлява сума за усвояване и управление на кредита, каквато кредиторът нямал право да събира; че тази следвало да бъде включена при формиране на ГПР, който при включването щял да надвиши законоустановената горна граница. Клаузата била и неравноправна , тъй като не била индивидуално договорена; договореното плащане на неустойка противоречало на добрите нрави , тъй като тази неустойка излязла извън присъщите й функции.

С оглед казаното , иска се от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожност на клаузата на чл.6.6 от договора , която предвижда заплащане на неустойка, и да се присъдят разноските по спора , а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответника оспорва исковете като неоснователни , отрича пороци на договора или някоя от клаузите му. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Кумулативно съединени в защита на един интерес искове с правно основание в чл. 26 от ЗЗД , чл. 19 ал. 4 и чл. 21 от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 4 от делото. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, ДВ, бр.

104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.- договорът е сключен на дата 23.10.2018г.

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г.) , в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което, 2

„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). В тази връзка съдът следва да отбележи , че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на разходите съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран позитивноправно и затова съдът не споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от 41% на годишна база съставлява противоречие с добрите нрави.

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.

Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.

Недействителна е обаче - нищожна – клаузата на чл. 6.6 от договора, която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт.

С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази 3 неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Клаузата е нищожна и поради заобикаляне на закона, в частност императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, доколкото при включването на размера на неустойката в годишния процент на разходите, той ще надхвърли значително посочения там праг.

Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 400 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86, че в отношенията с ищеца М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е нищожна клаузата на чл 6.6 от договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ между страните номер ***/13.04.2022г., на основанието по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Осъжда Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86, да заплати на М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, 50 лева разноски по делото.

Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86, да заплати на *** , личен номер **********, адрес на дейност ***, сума от 400 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4