Определение № 506 от 29.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 433/2024
- Вид
- Определение № 506
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 17.12.2024
- Състав
- ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 70, ал.1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506 гр. **, 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20244300200433 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от К. Н. С., с която моли да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Сочи, че е социално и емоционално зрял и комуникативен и с добър самоконтрол, трудово ангажиран и работи, като отговаря за почистването на уличките и градинките намиращи се в района на ЗО „Атлант“ гр. Троян. Готов да продължи да живее сред свободните и да спазва закона. Осъзнал вината си и съжалява за извършеното деяние.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – ИРД Д.С., в съдебно заседание изразява становище, че с оглед изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора – Ловеч, молбата на К. С., следва да бъде оставена без уважение, тъй като с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – Окръжен прокурор В.
В. в съдебно заседание изразява становище, че молбата на К. С., следва да бъде оставена без уважение, тъй като същият не е дал с поведението си доказателства за своето поправяне.
Осъденият К. Н. С. в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважена молбата му, като заявява, че си е закупил часовник по някакъв начин от друг лишен от свобода, тъй като му бил необходим, но не е знаел, че това е нарушение.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището 1 на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
В момента лишеният от свобода С. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Присъда № 8/12.08.2021 г. по НОХД № 156/2021 г. на РС Тетевен в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, влязло в законна сила на 04.01.2022 г. Към днешна дата 29.10.2024 г. е изтърпял 2 години 6 месеца и 5 дни, от предварителен арест 1 ден, фактически изтърпял 2 години 6 месеца и 6 дни, от работа 2 месеца и 27 дни, всичко 2 години 9 месеца и 3 дни и има остатък към днешна дата 29.10.2024 година в размер на 2 месеца и 27 дни.
От доказателствата по делото е видно, че при изготвената първоначална оценка е отчетен среден риск от рецидив 47 точки. Лишеният от свобода не е променил отношението към извършените нарушения, не е дал до момента доказателства за позитивна промяна. С. е показал, че няма правилна преценка за поведението и действията си. Планираните корекционни дейности до момента не са дали резултат. Наблюдава се повърхностно и формално преценяване на наличието на проблеми и адекватни начини за решаването им.
До момента не е полагал усилия да дефиринцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаван. Мотивацията за промяна е формална.
Видно от доклада по делото, изготвен от ИСДВР М.М., лишеният от свобода С., е наказван няколко пъти, не е награждаван. Заема средна позиция в затворническата общност, като при определени обстоятелства се опитва да я насочва съобразно своите интереси. В общуването с останалите осъдени, се опитва да създава впечатление, че страни от конфликти, интриги и нерегламентирани отношения и действия.
Видно от доклада, приложен по делото, от началото на престоя си му е дадена възможност да работи, но е спрян поради несправяне. Следват още две извеждания на работа във фирма „Еврокварт“ но е подал декларация за отказ от работа. В края на месец юли 2023 година отново му е дадена възможност да се труди като доброволен неплатен труд – почистване на района. Цялостното поведение на лишения от свобода К. С. показва, че не е осъзнал причините и факторите, довели го в затвора. Планираните корекционни дейности приема, но формално. Не показва желание за промяна в личностно – поведенчески план. Не полага усилия да деференцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията за промяна на този етап е ниска и носи декларативен характер. Предвид показаното поведение, формално полаганите усилия за изпълняване на плана на присъдата, 2 извършените дисциплинарни нарушения, за които е наказан, поставя под съмнение перспективите относно бъдещото му развитие и социално поведение. За периода на престоя си в ЗОЗТ „Атлант“ С. не показва трайна мотивация за преосмисляне на поведението и безпроблемно до изтърпяване на наложеното наказание. Предвид това до момента режимът му не е променен от Строг на Общ, тъй като липсват основания за замяна.
Видно от доказателствата по делото, лишеният от свобода К. С. е наказван 3 пъти със Заповед № 53/12.04.2022 г., със Заповед № 154/20.10.2022 г. и със Заповед № 194/29.12.2022 година. Заповед № Л-15/06.01.2023 г.
Предвид гореизложеното, становището на Началника на Затвора – Ловеч е, че корекционното въздействие все още не е постигнало търсения ефект, както и че в корекционен аспект не се наблюдават значими резултати.
Проблемните зони и рискът от рецидив и вреди остават без промяна.
Мотивацията за промяна е неустойчива.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от К. С., становището на Началника на затвора и доклада за лишения от свобода, както и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от приложената към делото справка л. 24 от делото, към настоящия момент С. е изтърпял фактически 2 години 6 месеца и 6 дни от наложеното му наказание с Присъда № 8/12.08.2021 г. по НОХД № 156/2021 г.
РС – Тетевен в размер на 3 години лишаване от свобода. Налице е предвид на това едно от изискванията на чл. 70, ал.1, т. 1 от НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от ½ от наложеното му наказание.
Втората предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване е осъденото лице да е дало достатъчно доказателства за своето поправяне. Тези доказателства са свързани с неговото добро поведение – брой награди и липса на наказания, а в конкретния случай лишения от свобода С. е наказван три пъти за кратък период от време със Заповед № 53/12.04.2022 г., със Заповед № 154/20.10.2022 г. и със Заповед № 194/29.12.2022 година, както и Заповед Л-15/06.01.2023 г., тоест към настоящия момент осъдения С. се смята за наказан с оглед разпоредбата чл.109, ал. 2 от ЗИНС в която законодателя е предвидил, че когато лишения от свобода е наказван за нарушения, извършено в срока ал. 1 той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок, след изтърпяване на последното наказание и който в настоящия казус не е изтекъл. Нещо повече осъдения С. не е и награждаван след извършване на посоченото
3 дисциплинарно нарушение. Колкото до направеното от него възражение в хода на съдебните прения, че не е знаел, че закупуването на часовник е нарушение съдът приема, като негова защитна реакция, тъй като за същото такова нарушение осъдения С. е наказван и преди това с две отделни заповеди за наказание.
Съдът констатира от горепосочената, съвкупно преценена доказателствена маса, че липсват не само убедителни, а и каквито и да е доказателства за поправяне на осъденото лице, още по-малко в степента, обуславяща възможност за условно предсрочно освобождаване. Видно от доказателствата по делото, режимът на лишения от свобода С. не е променен и към момента е Строг, въпреки немалкото време на пребиваване в затвора.
Съдът съобразява изложеното в доклада, изготвен от ИСДВР М.М., която сочи, че цялостното поведение на С. показва, че не е осъзнал причините и факторите, довели го в затвора, планираните корекционни дейности същият приема, но формално, както и че не показва желание за промяна в личностноповеденчески план, въпреки немалкото време на пребиваване в затвора. /л.1315 от делото/.
Не без значение е обстоятелството, че стойността на риска от рецидив, която е в средния диапазон 47 точки и тези стойности се запазват в три последователни години. Всичко горепосочено сочи, че осъденото лице не се повлиява съществено от предприетата спрямо него корекционна работа, както и предоставената му възможност за полагане на труд, поради което и не са настъпили желаните от законодателя, чрез наложеното му наказание, поправяне и превъзпитание. Нещо повече категорично ИСДВР М. сочи, че риска от рецидив е в средния диапазон 47 т. и зоните с най-големи потребности – криминално минало, нагласи- склонност с лекота да пренебрегва норми с цел бързо и лесно материално облагодетелстване, управление на финанси и доходи където се констатира, че осъдения няма умение за разпределение на бюджета си, системно злоупотребява с алкохол, както и липса на умения за мислене, при които осъдения С. прилага незряла стратегия за решаване на проблемите, късно осъзнава последствията от тях, като е налична и липса на самоконтрол, са налични и към настоящия момент./л.15/.
Съдът приема, с оглед гореизложеното, имайки предвид събраните по делото доказателства, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Настоящата инстанция приема, с оглед на подробно посочените по-горе писмени доказателства, че молбата за условно предсрочно освобождаване на 4
К. С. е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Н. С. роден на **** г. в гр. **, общ. **, с постоянен адрес гр. ***** общ. **, ул. „******, и настоящ адрес: гр. ****, общ. *****, ул. „**** с ЕГН: **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от наказанието от 2 месеца и 27 дни към 29.10.2024 г. от наложеното му наказание Присъда № 8/12.08.2021 г. по НОХД № 156/2021 г. на РС - Тетевен в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, влязло в законна сила на 04.01.2022 г.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5