Решение № 1260 от 26.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106278 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, вр. чл.124 от ГПК.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от К.

В., роден на *** г., гражданин на Р. ф., с настоящ адрес в ц. Л***, срещу „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК 200847143, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, представляван от управителя А. С. Л., с която е предявен положителен установителен иск за съществуването на трудово правоотношение между страните.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2023 г. сключил трудов договор с търговско дружество с наименование „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК 200847143, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, на длъжността „************“, с код по НКПД 20112324, с място на работа: ****.

Твърди, че изпълнявал трудовите си функции съвестно и отдадено и от началото на изпълнението нямал налагани дисципЛ.рни наказания. В последните два месеца бил уведомен, че дружеството имало затруднения и ще бъде в частичен или цялостен престой. От м. юли 2023 г. работодателят му прекъснал изплащането на трудовите му възнаграждения, като през месец август 2023 г. установил след извършена справка, че трудовото му правоотношение било прекратено на 03.07.2025 г., а като основание за неговото прекратяване било вписано „чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие“. Твърди, че никога не бил давал взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, нито му е било изпращано писмено предложение в тази връзка. Не му било връчвано и предизвестие при 1 прекратяване на трудовия договор.

В допълнителна, уточнителна молба, заявява, че предявява положителен установителен иск, с който цели установяване наличие на трудово правоотношение между страните.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че между К. В., роден на *** г., гражданин на Р. ф., с настоящ адрес в ц. Л***, срещу „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК 200847143, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, представляван от управителя А. С. Л., е налице валидно трудово правоотношение, породено от сключения между тях трудов договор от 10.10.2023 г. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че ищецът не доказал настъпване на фактическия състав, пораждащ право на трудово възнаграждение, а именно реално постъпване на работа и фактическо полагане на труд. Не оспорва, че между страните бил сключен трудов договор, като твърди, че след издаване на разрешение за пребиваване и работа, ищецът не постъпил реално на работа, не се явявал в офиса на работодателя и не започнал изпълнение на трудови функции. За целия период на формалното съществуване на трудово правоотношение не били възлагани конкретни задачи, не били изпълнявани трудови функции, не били представяни отчети, обслужвани клиенти, като ищецът не участвал в работния процес на дружеството.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис от трудов договор №* г., сключен на 10.10.2023 г. между К. В., роден на *** г., гражданин на Р. ф., с настоящ адрес в ц. Л*** и „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК 200847143, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, представляван от управителя А. С. Л.. Ищецът бил назначен на длъжност „************“. Било уговорено брутно месечно възнаграждение на работника в размер на 3000 лв., платимо между първо и пето число на текущия месец.

В договорът било уговорено задължение на работника/служителя да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на Виза/Разрешително за работа и екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни по него.

Представена е и длъжностна характеристика към посочения трудов договор.

Представено е актуално състояние от НАП по отношение на трудовите записи на К. В. с ЛНЧ/СЛ. Номер ************, от 28.08.2025 г. Видно от същата е регистриран трудов договор, сключен между него и 2

„ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД, като за дата на сключването му и дата на начало на изпълнението му е посочена – 17.12.2024 г. Видно от справката, трудовото правоотношение е отбелязано като прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от 03.07.2025 г.

По делото е прието копие от образуваната преписка, образувана по жалба на ищеца против ответното дружество. Към преписката е представена Заповед №1/09.07.2025 г., видно от която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено по взаимно съгласие трудовото правоотношение на К. В. при ответното дружество „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД /л.94 от делото/.

Към преписката е приложено удостоверение за регистрация към НАП на лицето К. В., видно от което същият получава такава на 19.12.2024 г. /л.97 от делото/.

Към преписката е приложен и електронен трудов запис за сключването, изменението и прекратяването на трудов договор за възникване, промяна и прекратяване на трудово правоотношение /л.98 от делото/, видно от което за дата на начало на изпълнение на трудовия договор или на възникване на служебното правоотношение е отбелязана 16.12.2024 г. Като дата на сключване на трудовия договор или на издаване на акта за назначаване е отбелязана 18.12.2024 г.

Проверката от Дирекция „Инспекция на труда“, гр. Бургас е приключена, предвид невъзможността за извършване на проверка на ответното дружество. Видно от приложен отговор от Дирекция „Инспекция на труда“, гр. Варна, ответното дружество не стопанисва обекти на територията на област Варна, поради което и няма как да бъде извършена проверка на дружеството.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл. 124 ГПК. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е да докаже установи обстоятелствата въз основа на който е възникнало твърдяното трудово правоотношение, което да е безсрочно и трудовият договор да е валиден, а ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си, вкл. прекратяване на трудовото правоотношение.

От представените по делото доказателства се установява сключване на трудов договор между ищеца и ответното дружество, вследствие на което между страните е възникнало трудово правоотношение. Спорен по делото е въпросът дали работникът /ищецът/ се е явил и е постъпил на работа.

Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В ал.3 е установено, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, 3 освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

Съдебната практика приема, че е налице разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя. Началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Когато не е уговорено нищо относно началото на изпълнението на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл. 63, ал. 3, изр. 1 КТ. Страните могат да уговорят срок, в който след сключването на трудовия договор работникът или служителя ще постъпи на работа, като посочат точно датата на постъпване или определят времето, след което работникът или служителят ще постъпи на работа. Така уговорен този срок е задължителен за тях. Ако работникът или служителят не спази срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателят до изтичането на срока.

Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. Удостоверяване на началото на изпълнението е от значение, тъй като от този момент за работника или служителя възникват важни права, като правото на трудово възнаграждение, признаване на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на работника и служителя /Така Решение № 156 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2011 г., III г. о., ГК/.

От това следва, че датата на постъпване на работника/служителя на работа следва да бъде установена единствено с писмени доказателства, доколкото законът изрично изисква установяване на това обстоятелство с писмени доказателства, тоест налице е форма на доказване по смисъла на чл.164, ал.1, т.3, предл.първо от ГПК. По тази причина и по делото са недопустими свидетелски показания за установяване на това обстоятелство.

Въпреки това, съдът намира, че постъпването на работа на работника/служителя може да се удостовери с всякакви писмени доказателства, а не само с удостоверяване чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване на датата на постъпването върху трудовия договор.

Това е така, доколкото допускането на установяване само с посочените доказателствени средства би лишило работника/служителя от възможността реално да установи датата на постъпване на работа при недобросъвестно или неточно изпълнение на задължението на работодателя да състави нарочен писмен документ, удостоверяващ постъпването на работа /какъвто се явява например акта за встъпване в длъжност/.

Законът не съдържа изискване постъпването на работа да се удостоверява с посочените по – горе документи, поради което и това обстоятелство може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, вкл. и с такива, които не са съставени нарочно за доказване на удостоверените с 4 документа факти

/тоест случайни документи/.

Действително доказателствената стойност на тези документи е по – малка от нарочните документи, съставени с цел именно удостоверяване на конкретен факт или обстоятелство, но следва да се има предвид, че доказването може на общо основание да се извърши и с такива документи, които да бъдат ценени заедно с всички, приети по делото писмени и други доказателства. Не случайно в трудовото законодателство е въведено и изискване за вписване на редица обстоятелства относно трудовото правоотношение на работника или служителя от страна на работодателя в електронния му трудов запис. Така например в чл.62, ал.3 от КТ е предвидено задължение на работодателя в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта.

Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.