Определение № 22724 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22724 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.ова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500259 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 414а, ал. 5, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Т. Т., подадена чрез адв. М. Л., срещу определение № 19926/14.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 49520/2023 г. на Софийски районен съд, с което е обезсилена изцяло издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излага възражение, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като заявителят е подал становище срещу подаденото от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК в тридневния срок по чл. 414а, ал. 4 от ГПК. Излага се и довод за неправилност на определението - поради липсата в него на мотиви за обезсилване в цялост на заповедта за изпълнение. Изтъква се, че в мотивната част на определението били изложени единствено аргументи относно разноските – че същите са недължими от длъжника, тъй като той не е станал повод за завеждане на делото. Жалбоподателят поддържа, че съдът не разполага с правомощие да обезсили заповедта дори и само в частта за разноските при положение, че вече е издал заповед срещу длъжника и по отношение на разноските, като с определението на СГС от 25.03.2024 г. единствено бил намален размера на адвокатското възнаграждение на заявителя. Иска се обжалваното определение да бъде обезсилено, а ако се счете същото за допустимо, да се отмени като неправилно.

Насрещната страна „Профи Кредит България” ЕООД с писмения си отговор оспорва частната жалба. Изтъква, че съдът правилно е обезсилил издадената заповед за изпълнение, тъй като претендираните със заявлението вземания са погасени и няма основание, на което да бъде издаден изпълнителен лист.

Въззивният съд, въз основа на материалите по делото, намира следното:

1

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от И. Т. Т., подадено чрез пълномощник адв. К.Б., срещу „Профи Кредит България” ЕООД, за парично вземане на заявителя в размер на сумата 132 лв., представляваща неоснователно заплатена сума за вноски по нищожни клаузи в договор за потребителски кредит „Стандарт” № 30039397133/13.09.2019 г., и сумата от 25 лв. – държавна такса. Със заявлението е поискано присъждане на пълномощника на заявителя на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Представено е пълномощно от заявителя, с което същият упълномощава адв. К.Б. да го представлява за подаване за заявление по чл. 410 от ГПК срещу „Профи Кредит България” ЕООД за сума, заплатена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № 30039397133/13.09.2019 г., както и договор за правна защита и съдействие с предмет безплатна правна помощ във връзка с изготвяне и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Профи Кредит България” ЕООД за сума, заплатена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № 30039397133/13.09.2019 г.

На 14.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на И. Т.

Т. срещу „Профи Кредит България” ЕООД за претендираната със заявлението сума от 132 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и са сумата 25 лв. – държавна такса, и в полза на адв. К.Б. - сумата 300 лв., представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а от ГПК с твърдение, че е изпълнил изцяло задължението си, към което е представил доказателство за извършен на 16.11.2023 г. превод чрез пощенски запис на сумата 160,56 лв. на заявителя И.

Т. Т.. Във възражението същият е заявил, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски.

В срока по чл. 414а, ал. 4 от ГПК заявителят е депозирал становище, с което е заявил, че длъжникът е изпълнил задължението си в пълен размер и заявителят е получил сумата, предмет на настоящото производство, както и платената държавна такса от 25 лв., но е оспорил възражението на длъжника, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски за адвокатско възнаграждение. В становището е посочено, че адвокатския хонорар не е заплатен на пълномощника на заявителя, и за него следва да се издаде изпълнителен лист.

Длъжникът „Профи Кредит България” ЕООД е подал частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение, по която е образувано ч.гр.д. № 2688/2024 г. на СГС и с определение № 4301/25.03.2024 г. въззивният съд е намалил размера на дължимото на пълномощника на заявителя адв. К.Б. възнаграждение от 300 лв. на 50 лв.

С обжалваното определение № 19926/14.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 49520/2023 г.

Софийският районен съд е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото. Приел е, че по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК заявителят няма право на разноски във връзка с издадената заповед за 2 изпълнение, тъй като няма доказателства ответната страна да е била извънсъдебно известена за претендираното срещу нея вземане за неоснователно обогатяване – със започнал да тече срок или с покана, като да не е заплатила доброволно задължението си, което да се счита за даване на повод за завеждане на делото.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

Разпоредбата на чл.414а, ал.1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението.

Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл.414а, ал.4, изр.1 ГПК. Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл.414а, ал.4, изр.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.414а, ал.2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Анализът на текстовете на чл.414а ГПК, както и систематичното място на разпоредбата, е основание да се приеме, че заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение в частта за разноските само, когато длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или изцяло задължението си и заявителят не е подал становище в срок. Когато е подадено становище от заявителя, с което е изразена позиция по разноските, заповедният съд може да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските при условията на чл.414а, ал.2 ГПК - само ако прецени, длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.

В настоящия случай длъжникът „Профи Кредит България” ЕООД е платил сумата 132 лв. по заповедта за изпълнение и сумата 25 лв. държавна такса, като плащането е извършено след връчване на заповедта. По подаденото от него възражение по реда на чл.414а, ал.1 ГПК заявителят е подал в срок становище, в което е посочил, че не оспорва това плащане, погасяващо задължението на длъжника по заповедта, но са му дължими разноските в заповедното производство, които длъжникът не е заплатил. При това положение законосъобразно районният съд е изследвал въпроса дали длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, доколкото във възръжението си по чл. 414а от ГПК същият е възразил, че не дължи разноски за производството. Въззивният съд не споделя съображенията на районния съд, въз основа на които е приел, че заявителят няма право на разноски. След като плащането е извършено от длъжника след връчване на заповедта за изпълнение, то разноските за производството са дължими, тъй като с поведението си длъжникът е станал причина за образуване на делото.

С оглед на горното неправилно заповедният съд е обезсилил издадената заповед за 3 изпълнение и в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38 от ЗА на пълномощника на заявителя. Обжалваното определение следва да бъде отменено в тази чу част и делото се върне на районния съд за издаване на изпълнителен лист за разноските – за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, дължимо на адв. К.Б., в размер на 50 лв. съобразно влязлото в сила определение № 4301/25.03.2024 г. по ч.гр. д. № 2688/2024 г. на СГС, с което е отменена издадената заповед за изпълнение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 50 лв.

В останалата му част, с която е обезсилена издадената заповед за изпълнение за сумата 132 лв., представляваща недължимо платени суми по недействителни клаузи в договор за потребителски кредит „Стандарт” № 30039397133/13.09.2019 г., и сумата 27 лв. за държавна такса, определението следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19926/14.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 49520/2023 г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на разноските – за дължимото на адв. К.И.Б. като пълномощник на заявителя И. Т. Т. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, и

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия – издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.10.2023 г. по ч.гр.д. № 49520/2023 г. на СРС в частта в частта за разноските – за дължимото на адвокат К.Б. адовкатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част, с която е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.10.2023 г. за сумата 132 лв., представляваща недължимо платени суми по недействителни клаузи в договор за потребителски кредит „Стандарт” № 30039397133/13.09.2019 г., и сумата 25 лв. държавна такса.

.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5