Решение № 2287 от 21.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2287 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330112094 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

Искове на „ Кредитна агенция България „ ООД, ЕИК 202328446, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза “ № 6Б ет. 4 офис 11, против Д.

Л. Д., ЕГН **********, от с.***********************************, с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86, чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Според изложеното в исковата молба, между страните имало договор за потребителски кредит № *****************г.

По силата на договора, Д. получила в заем 5000 лева, които следвало да върне заедно с възнаграждение на кредитора в размер на 36 % годишно (или 1800 лева ) и годишен процент на разходите по кредита от 42.5759 %. Договорено било също така, при забава да се плаща обезщетение за тази забава в размер на 48 % годишно. Кредиторът приел плащане на общо 12 месечни вноски, като първите единадесет от тях били в размер от 150 лева и включвали само 1/12 част от дължимото кредиторово възнаграждение; дванадесетата вноска била в размер от 5150 лева и включвала остатъка от възнаграждението и цялата лихва.

Длъжникът платил само 200 лева от дължимите суми, след което преустановил плащанията и изпаднал в забава.

1

Останали неплатени следните суми: 5000 лева от главницата, 1600 лева възнаградителна лихва за периода на договора (от 28.08.2019г. До 29.08.2020г.), и 2500 лева договорна лихва за забава за периода от 29.08.2020г. до 01.03.2021г. За тези суми, както и за законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по частното гражданско дело № 4492 по описа на ПРС за 2021г. Съдът издал заповед за плащане за главницата до размер на 4800 лева, като приел, че договора е недействителен и приспаднал от нея от нея платените вече 200 лева. По същата причина , недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, съдът отказал да издаде заповед за плащане на лихвите и останалите дължими суми по договора.

Длъжникът възразил в срок против заповедта; не бил получавал суми от ищеца.

Затова ищецът иска от съда да се установи заповяданото за плащане вземане за главница ( 4800 лева ) със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК, да се осъди да заплати на ищеца останалите дължими по договора суми и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът не се ангажира с участие в исковия процес.

Водят се искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 , 86, 240 от Закона за задълженията и договорите, чл. 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит.

Установителния иск е допустим, като има идентичност на заповяданото плащане с това, предмет на исковата молба; спазени са и сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК. В осъдителната си част, исковете са също допустими, самодостатъчно е твърдението на ищеца за наличие на неудовлетворено негово притезание .

По същество, съдът съобрази следното:

Копие от договора за потребителски кредит е представено на л. 4 от делото.

Договорено е между страните, че Д. следва да получи в заем сума от 5000 лева , която да й бъде платена в брой „след подписването на договора“. По делото отсъства какъвто и да било документ, от който това предаване да личи – кредиторът не е представил напр. разписка от Д., че е получила парите , каквато тя следва да издаде по силата на чл. 77 от ЗЗД, или платежно нареждане до друго лице да изпълни от негово име. В самия договор също отсъства договорка с характер на разписка за получаването на заемната сума . Договорът за заем обаче е реален , съществуването му се предпоставя от предаването на заемента сума , и след като този факт не бе доказан по смисъла на чл. 153 от ГПК, съдът следва да отхвърли исковете .

Оттделно от изложеното, съдът на основание чл. 7 ал. 3 от ГПК следва да каже , че е неравноправна клаузата , която предвижда договорено обезщетение за забавата в размер на 48 % годишно; като се има предвид , че размера на договореното надхвърля 2 почти пет пъти размера на законната лихва , тази клауза предвижда необосновано високо обезщетение за забава на длъжника да плати главницата или договорната лихва , по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 от Закона за защита на потребителите. Следователно , е нищожна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и съдът следва само на това основание да отхвърли иска за обезщетение за забавата.

Съответно, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноските по тях остават за сметка на ищеца.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „ Кредитна агенция България „ ООД, ЕИК 202328446, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза “ № 6Б ет. 4 офис 11, да се установи по отношение на Д. Л. Д., ЕГН **********, от с. **************************, съществуването на вземане по договор за кредит № **********************г , за които е издадена заповед за изпълнение № 2634 по частното гражданско дело № 4492 по описа на ПРС за 2021г. : 4800 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Отхвърля исковете на „Кредитна агенция България „ ООД, ЕИК 202328446, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза “ № 6Б ет. 4 офис 11, да се осъди Д. Л. Д., ЕГН **********, от с.**************************, да заплати на ищеца следните суми по договор за кредит № ************************г.: 200 лева главница по договора , 1600 лева договорна лихва за периода на договора (29.08.2019г – 28.08.2020г. ) и 1250 лева лихва за забава за 29.08.2020г. до 01.03.2021г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3