Решение № 1040 от 23.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ **** гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № ****363010**** по описа за **** година

Производство по иск с правно основание по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, вр. с чл.189 от ЗЗД, вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от С. З. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.В, ул.“Ф“ № 36, ет.2, ап.3, чрез адв. Д Й от АК-В, със съдебен адрес гр.В, бул.“**********“ № 16А, ет.1, ап.7 срещу В. Н. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“О“ № 14, ет.4.

В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. бил сключен нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС между ищцата – купувач и ответника - продавач с предмет л.а.“****“, модел „*****“ с рег. № Н **** КК, рама **************** и двигател **************, черен на цвят. Продажната цена по договора била в размер на 6 500 лв., а действително уговорената между страните цена била 21 000 лв. - предадена на продавача от ищцата в деня на изповядване на сделката. На **/**/****г. ищцата предприела действия по регистрацията на автомобила в КАТ – В, но в хода на процедурата станало ясно, че автомобилът е обявен на **/**/****г. за издирване в ШИС и Интерпол. Автомобилът бил предаден доброволно от ищцата на органите на полицията, за връщане на собственика му в Белгия. Оказало се, че автомобилът е лизингов, като договорът бил сключен с белгийска фирма, а Б. Х. от гр.Р направил първата регистрация в България и продал автомобила на ответника.

Ищцата счита, че лизингополучателят не е собственик на автомобила, за да прехвърли такива права на продавача - ответник. Горното обосновавало правния й интерес от водене на производството, като иска осъждането на ответника да й заплати сума в размер на 6500 лв., представляващ частичен иск от сумата 21 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се 1 разноски, включително и адвокатски хонорар определен от съда на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, който в писмения си отговор оспорва основателността на иска. В него се твърди, че автомобилът бил с първоначална регистрация извършена на **/**/****г. на името на Б. Т.

Х., което представлявало действие на компетентен орган, удостоверяващ законосъобразното регистриране на МПС-то, като не било известно обстоятелството, че автомобилът е обявен за издирване. След прехвърлянето собствеността на лекият автомобил върху него, автомобилът бил регистриран в сектор КАТ – Ш и бил издаден регистрационен талон на името на ответника. При подписване на договора между него и ищцата, била извършена проверка от нотариуса в масивите на КАТ за наложени ограничения, тежести или други обстоятелства, правещи невъзможно прехвърлянето. Ответникът счита, че ищцата не е извършила своевременно регистрацията на автомобила в КАТ – В, което било установено от датата на договора и датата на доброволното предаване. Ищцата уведомила ответника за изземването на автомобила едва на **/**/****г., чрез получаването на нотариалната покана, че счита договора за развален и искала връщането на 21 000 лв. Ответникът отговорил на поканата, искайки документи, но вместо това, получил препис от искова молба. Ответникът от своя страна изпратил покана на неговия праводател с искане за представяне на документи, като до момента няма отговор. От всичко изложено се установявало, че ответникът е добросъвестен продавач. Ответникът заявява, че е получил реално сума само от 6500 лв.

С писмения отговор е направено искане за привличане на страната на ответника на трети лица – помагачи – Б. Т. Х. с ЕГН ********** и ОД на МВР – Р, като съдът уважил искането и същите са конституирани в това им качество с Определение № *** от **/**/****г.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв. Д Й от АК - В, като се поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения и представената писмена защита се моли за уважаването на иска, като изцяло основателен.

В съдебното заседание за ответника се явява преупълномощения адв. С К от ШАК, която счита иска за неоснователен и поддържа писмения отговор. В писменото становище се излагат доводите на ответника за неговата недоказаност.

Третото лице – помагач на страната на ответника Б. Т. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не депозира писмено становище по иска и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание за третото лице - помагач на страната на ответника ОД на МВР – Р, не се явява представител, като се депозират писмени доказателства от тяхна страна.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Процесния автомобил марка „****“, модел „*****“, рама № **************** бил регистриран в Република България неколкократно, като първата му регистрация в КАТ, видно от представена справка по история на превозното средство (лист 94 от делото) била извършена в Сектор „Пътна полиция“ – Р на **/**/****г. на името на Б. Т. Х., като автомобилът бил с рег. № РР****ВР.

С Договор за покупко - продажба на МПС от **/**/****г. с рег. № **** на Нотариус М А, процесния автомобил бил прехвърлен в собственост от Б. Т. Х. на ответника В. Н. Г..

Последваща регистрация на името на ответника била извършена в Сектор „Пътна полиция“ – Ш на **/**/****г. и автомобилът бил с променен рег. № Н****КК.

Между ищцата и ответника не се спори по делото, а и видно от Договор за покупкопродажба на МПС от **/**/****г. се установява, че помежду им възникнали облигационни правоотношения по силата на договора, с който продавача В. Н. Г. прехвърлил на купувача С. З. Д. собствеността върху лек автомобил с описание: марка „****“, модел „*****“, с рег.

№ Н **** КК, рама № ****************, двигател Н5FF408D*****, цвят – черен за сумата от 6500 лв.

От приложената по делото преписка № ****/****г. на Районна прокуратура – В (находяща се на лист 142-166 от делото) се установява, че автомобилът бил обявен за международно издирване с Шенген идентификатор № ВЕ **************** от **/**/****г., като при явяването на ищцата на пункта за регистрация в КАТ В на **/**/****г. за промяна на номера, автомобилът бил предаден доброволно от нея на органите и иззет на съхранение на паркинг за репатрирани автомобили на ОД на МВР В. В хода на проверката било установено, че законния собственик на автомобила в Белгия е ********************** SA/PSA ****** с ЕИК ВЕ ***********. Видно от Заповед № 439з – 116 от **/**/****г. на Началника на III-то Районно управление ОД на МВР – В автомобилът бил върнат на собственика, чрез предаването на упълномощено от фирмата лице, поради снемането му от издирване.

Ищцата изпратила покана на ответника да върне сума от 21000 лв. поради развалянето на договора (лист 6 от делото), като в отговора на ответника се твърдяла добросъвестност по сделката.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. А Р Р – близък на ищцата и свид. Б М Б – приятел на ответника.

Свид. Р споделя, че е близък приятел на ищцата, който съдействал за закупуването на процесния автомобил и присъствал при огледа на автомобила през месец март ****г., като автомобила бил докаран от другия свидетел. Разговаряли за цената и ответника бил категоричен, че цената от 21 000 лв. е справедлива, като отказал привеждането на сумата по банков път, а те оставили капаро от 400 лв. и обявата била свалена от сайта и ищцата трябвало да заплати 20 600 лв. При сделката също присъствал, като сумата от 20 600 лв. била предадена в нотариалната кантора и преброена с машина. Таксите по прехвърлянето били за сметка на продавача. Цената изписана в договора била в размер на 6500 лв. При 3 регистрацията на автомобила и обработката на документите станало ясно, че автомобилът бил обявен за издирване от белгийските власти и ищцата предала ключовете от автомобила и автомобила бил закаран от тях в служебен паркинг на полицията и смъкнали багажа си от колата. Ищцата се обадила по телефона на ответника, който й казал, че бил добросъвестен продавач. Свидетелят споделя, че при продажбата ответникът обяснявал, че сам докарал автомобилът от Белгия за съпругата си, която не харесала цвета и се наложило да го продава.

В последствие се изяснило, че автомобилът бил купен от предходен собственик – някой си Б. от Р и това станало ясно от превода на документите намерени от тях в колата.

Свид. Б разяснява, че е приятел на ответника и са бивши колеги. Разказва, че бил помолен от ответника да докара автомобила от гаража си, където бил на съхранение до продажбата. Присъствал на тестването на автомобила, но не знаел подробности около сделката. Едва след продажбата попитал на каква цена е продаден автомобилът и разбрал, че е около 6000 лв.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите, съобразявайки приятелските им отношения със всяка от страните, с изключение на разпита на свид. Р по отношение на цената по договора от 21 000 лв., като основанията за некредитирането им от съда ще бъдат изложени по съществото на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По основателността на иска: Твърденията на ищцата по делото са, че договорът между нея и ответникът е развален, поради неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху вещта, тъй като принадлежи на трето за процеса лице, по искане на което е бил лекия автомобил и предаден в хода на административна процедура.

Следователно се твърди, че договорът е развален поради евикцията на купувача. Съгласно чл.188 от ЗЗД продавачът отговаря при евикция на купувачът щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувачът, като не се прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение на задължението на продавачът да прехвърли правото на собственост, поради права на трето лице над вещта, независимо дали са реализирани или предстоят да бъдат реализирани.

По въпроса относно прилагането на чл.189 от ЗЗД при необходима установеност на правата на трети лица противопоставими на купувача за реализиране на отговорността при евикция при договори за покупко-продажба на МПС, обявени за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС) и Интерпол, иззети и доброволно предадени от добросъвестния купувач е постановена съдебна практика. В Решение № ***** от **/**/****г. на ВКС по гр.д. № 3652/2021г., III г.о. се приема, че когато вещта принадлежи на трето лице, купувачът следва да реализира правата си по чл.189 от ЗЗД, като не е необходимо да е бил вече отстранен или осъден да върне вещта. Необходимо е единствено правата на третите лица да са доказано противоставими на купувача, без да е необходимо задължително да бъдат установени по съдебен ред. Актовете на полицейското сътрудничество и правата на действителния собственик на автомобила, който е незаконно 4 отнет, присвоен или е бил изгубен са противопоставими и на продавача, като се приема, че неточно е изпълнил задължението си да прехвърли вещта. Решението на ВКС се позовава на разясненията дадени в Решение по к.д. № 16/2016г. на Конституционния съд на Република България, в което се излага, че засвидетелстваните от компетентните органи обстоятелства по идентификацията и регистрацията на МПС, доколкото последната е обоснована на собствеността им, следва да се приемат за достоверни по отношение установяването правата на трето лице, като предпоставка за разваляне на договора от добросъвестен купувач на издирваното и иззето превозно средство. В настоящия случай безспорно се доказа, че процесният автомобил е обявен за международно издирване от белгийските власти в ШИС на **/**/****г., като за негов собственик се посочва трето лице - ********************** SA/PSA ******. Същевременно Договора за продажба на МПС между ищцата и ответника е сключен на **/**/****г., а автомобилът е иззет от ищцата – купувач чрез доброволното му предаване с протокол от **/**/****г. Поради това съдът приема, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на продавача. Неизпълнението не може да се осъществи по причина, че вещта (процесния лек автомобил) принадлежи на трето лице. Незнанието на ответника, че съответната вещ е била неправомерно придобита от неговия праводател е без значение за отговорността му, поради което възраженията му в тази връзка не се възприемат от съда. Неизпълнението дава право на купувача да развали договора и да иска връщане на заплатената цена, поради отпадането на основанието за задържането й. В този смисъл са Решение № 261 от 09.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 390/2012, II г.о., Решение № 254 от 06.04.2020г. на ВКС по гр.д.№1403/2019г., IV г.о. и други. Съдът приема, че ищцата е упражнила валидно правото си за разваляне по чл.87 от ЗЗД с изявлението отправено до ответника, което е приложено и към исковата молба и е достигнало до ответника веднъж с връчването на поканата за доброволно изпълнение и повторно – чрез връчването на препис от исковата молба.