Протокол № 19 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Пазарджик, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500664 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:51 часа се явиха:

Жалбоподателите М. М. М. и А. М. М. не се явяват, редовно призовани.

За тях се явява адв. П. Хрисчев – редовно упълномощен.

Ответниците М. М. Е. и Ф. Р. Е. не се явяват, редовно призовани. За тях се адв. Ч. Ч. - редовно упълномощен отпреди.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова при условията на чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл. 294 във връзка с чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград по гр.д.№ 1255 по описа на съда за 2019 година е отхвърлен предявения от М. М. М., с ЕГН ********** и А.

М. М. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. К., общ. В., ул. "С." №*, против М. М.ов Е., с ЕГН ********** и Ф.Р.Е., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. К., общ. В., ул. "С." №*3, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 840 кв.м., образуващо Урегулиран поземлен имот – УПИ І-348, в квартал 14 по плана на с. К., общ. В., при граници на парцела: от запад и изток-улици; от север - улица и УПИ ХХШ-348 и от юг УПИ ІІІ-41,40 и УПИ И-общ.

1

Осъдени са М. М. М., с ЕГН ********** и А. М. М. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. К., общ. В., ул. "С." №*, да заплатят на М.

М.ов Е., с ЕГН ********** и Ф.Р.Е., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. К., общ. В., ул. "С." №*3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 750 лв., представляваща разноски в производството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач Община В..

В срок така постановеното решение е обжалвано от М. М. и А.М.К..

Молят решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният от тях иск – уважен.

Считат, че Районният съд не възприел правилно фактическата и правна обстановка по делото.

Ответниците носели изцяло доказателствената тежест, за да установят на какво основание са придобили собствеността върху имота.

В исковата молба и уточненията към нея ищците подържали, че ответниците не са придобили действителни права върху процесния имот, защото техният праводател – РПК ”Чепинска долина” В. не е бил титуляр на вещното право на собственост, съответно ответниците не са могли да придобият права по сделката, каквито праводателят им не е притежавал.

РПК "Ч.Д." - В., се легитимирала като собственик с Нот. акт № 31/29.01.2009 г., съставен в производство чрез извършване на обстоятелствена проверка.

Този акт бил издаден в производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК, но тъй като имота бил общинска собственост, то акта бил в нарушение на §1, /1/от ЗС от 2006 г.

РПК не е могла да придобие права въз основа на давностно владение.

Ищците закупили от РПК "Ч.Д."’ В., целият втори търговски етаж на сграда , построена в имота със застроена площ от 198 кв.м.

Към момента на сделката от 2001 г. продавачът РПК "Ч.Д." В. се легитимирала като собственик само на този втори жилищен етаж от цялата двуетажна търговска сграда с Нот. акт по обстоятелствена проверка № 6/1998 г. на В.ския нотариус Г.Ш..

В нотариалния акт било описано ,че сградата е построена в парцел I-ви, отреден за общинския имот 18-ти в кв. 14-ти по плана на с. К., представляващ терен по чл. 2, т. 3 от ЗОС.

Законодателят в чл. 2, т. 3 от ЗОС посочил, че общинска собственост са тези имоти, чиято собственост е възстановена на общините при условия и по ред, определени със закон. В конкретният случай, по силата на ЗДС от 1996 г. държавните имоти, които са в регулацията на населените места, по силата на чл. 2, т. 3 от ЗОС, автоматично ставали общинска собственост.

Вещото лице Б.Г. установило, че единственият кадастрален и регулационен план на с. К. е одобрен със Заповед № 664/17.10.1961 г. По този 2 план е бил отреден държавен парцел I- С. в кв. 14 с урегулирана площ от 1140 кв.м. Този първи план на с. К. от 1961 г. е заварил вече построената върху част от терена, отреден за този парцел I двуетажна масивна сграда на основно застрояване с обща застроена площ от 197.65 кв.м.

От скицата на имота по този план, приложена към заключението на експерта било видно, че планът от 1961 г. е заварил на северозападната част от парцел I попълнен имот с пл. № 10, в който вече е била построена и попълнена двуетажната масивна сграда с площ от 197.65 кв.м.

От разясненията на вещото лице по първото му заключение се установявало, че планът съдържа грешка в пл.номер на имота, посочен като „10-ти”. Видно от допълнителното му заключение, касаело се за очевидна фактическа грешка, тъй като тази номерация /пл.номер 10/ се отнася за друг имот, в друг квартал, в периферията на с. К., представляващ ливада на Светлин Алеков, нямащ нищо общо с терена/строителното петно/, върху който е построена двуетажната сграда, който следва да е пл.номер 18. Тази грешка била без значение, с оглед изяснените по делото обстоятелства.

Никъде в действащия план на с. К. от 1961 г. не били посочени остатъци от имот пл. № 18 в кв. 14-ти, които да са извън строителното петно на двуетажната търговска сграда. Имотните граници, очертани с черна линия са на имот 12-ти, който е включен в границите на парцел I-ви С., заедно с имоти 11-ти и 17-ти, попадащи в границите на парцел I-ви С., отбелязани с червени линии, които не съвпадат нито с границите на имот 12-ти, отбелязани с черно, нито в границите на имот 18-ти, съвпадащи с границите на строителното петно, върху което е било реализирано строителството на двуетажната търговска сграда, на чиито втори етаж ние-ищците, сме собственици от 2001 г.

Не било спорно по делото, че около двуетажната търговска сграда никога не е имало материализирани огради - нито върху границите, отбелязани с черен цвят около сградата, нито върху регулационните граници, отбелязани с червен цвят, в които граници попадат имоти 11-ти и 17-ти, които имоти винаги са били слети и са се ползвали като общо обществено пространство, заедно със северно разположеният площад и улицата с о.т. 2532, с която тези два имота граничат от изток.

Планът от 1961 г. бил предвидил парцел за местната селска кооперация „С.”. Теренът бил държавна собственост до момента на обнародването на ЗДС и ЗОС от 1996 г., когато по силата на чл. 2, т. 3 от ЗОС тази собственост се трансформирала в общинска.

Това било съобразено към 1998 г., когато в нотариалното производство чрез извършване на обстоятелствена проверка, В.ският нотариус Г.Ш. е снабдил РПК "Ч.Д." с Нот. акт № 6/1998 г. само за втория етаж от сградата, но не и за земята на парцел I-ви.

Съгласно действащите към 1998 г. правни норми, законно построените сгради преди 1991 г. в чужд имот, вкл. и държавен, са отделно притежание, заедно с правото им на строеж, независимо дали такова е било учредено по 3 надлежния ред към момента на построяване на сградата.

В този смисъл било и становището на представителя на Община В., трето лице – помагач на страната на ищците.

Общината също подържала, че двуетажната сграда е станала собственост на нейния строител, защото е построена преди 1991 г.

Без значение било, че имота не актуван като общинска собственост, тъй като акта за общинска собственост има само декларативно действие.

Общината също подържала, че за този няма реституционни претенции.

Всички задрасквания, заличавания с лепенка и нови записвания в полза на праводателя на ответниците РПК "Ч.Д." - В. били правени на основание Заповед № 498 от 07.05.2009 г., за която твърдят, че не е влязла в сила, тъй като не е връчена. Подписът на М.К. бил подправен, а на втората ищца А.К., въобще не била съобщавана.

Издадения Акт за непълноти и грешки, в който сградата, от която ищците притежават целия втори етаж, неправилно била попълнена като две отделни сгради, построени при сключено застрояване „на калкан”, което неправилно попълване е довело до изкуствено разделяне на общинския УПИ и заличаване с нов номер 348-ми, който няма нищо общо е имоти 11-ти, 17-ти и 14-ти, данните за общинската собственост на преобразувания парцел 1-За С..

Ответниците не представили Нот. акт № 6/1998 г. на В.ския нотариус, защото не било в техен интерес.

Обстоятелството, че прилежащият парцел е бил общинска собственост и към 2001г. изрично било посочено в Нот. акт № 46/2001 г., с който ищците закупили от РПК "Ч.Д." целият втори етаж от двуетажната сграда.

От представеното Удостоверение от фирменото отделение на Окръжен съд Пазарджик било видно, че РПК "Ч.Д." е присъединила към себе си описаните в това Удостоверение кооперации, между които такива в бившите села Р. и С., а така също в селата Ч., Г. и С.П., посочени с конкретните им фирмени наименования, но не и кооперация „С.“ - с. К..

Не било установено правоприемство между кооперацията, за която планът е отредил процесния парцел I-ви За С. и РПК "Ч.Д.".

РПК "Ч.Д." за пръв път се е записала като собственик само за втория етаж от търговската сграда на основание нотариален акт за обстоятелствена проверка от 1998 г., като в Разписният лист е зачеркнато, че притежава дворно място.

Отбелязванията в разписната книга, които все още личат, въпреки подлепванията и задраскванията, напълно кореспондирали с информацията на Кмета на Общината, че за имота няма реституционни претенции.

При преценка на всички тези доказателства, съдът следвало да достигне до извода, че имота е бил общинска собственост, поради което не би могъл да се придобие на основание придобива давност, изтекла към 2009 г.

4

Неправилно съдът приел, че имотът е бил собственост на праводателя на ответниците на основание приключило отчуждително производство.