Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2214 от 27.08.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1730/2025
Вид
Определение № 2214
Подписан
27.08.2025
В сила
27.08.2025
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 136 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 483 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 489, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 492, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 492, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 493, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 493, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2214 гр. София, 27.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501730 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463 и сл. ГПК.

С решение №1664/19.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 691/2025 г. по описа на СГС, са оставени без уважение жалбите на Р. А. Д. и Р. К. П., срещу разпределение, извършено с протокол от 19.12.2024 г. на ЧСИ С. Х., peг. № *** по изп. дело № 20248630402502.

Недоволни от решението са Р. А. Д.–Ц. и Р. К. П.. В жалбите си те твърдят, че решението на въззивната инстанция е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържат, че публичната продан на процесния имот е започнала от сумата 494 000 лв., поради което първоначалното вземане на К. К. в размер на 75 229,70 лв. следва да бъде намалено с 49 400 лв., т.е. да остане в размер на 25 829,70 лв., доколкото в случая са приложими изречение второ и изречение трето на чл. 493, т. 1 ГПК, предвиждащи намаляване на вземането с размера на внесния задатък за участие в публична продан, цената по която не е внесена в определения от закона срок.

Според жалбоподателите съдебният изпълнител е следвало да преразпредели сумата от 49 400 лева между останалите съделители съобразно техните идеални части – за Р. Д. – Ц. – ½ ид.ч. или 24 700 лева, за Р. П. – ¼ ид.ч. или 12 350 лева и за Х. К. – 1/8 ид.ч. или 6175 лева, при което вземанията на съделителите биха били: Р. Д. – Ц. – 325 514.96 лв.; Р. П. – 162 743.66 лв.; Х.

1

К. – 81 385.20 лв.; К. К. – 25 829.70 лв. Поради изложеното твърдят, че при проведената втора публична продан Р. Д.–Ц. е следвало в едноседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата 293 885.04 лв., а не определените от ЧСИ 318 585.04 лв. Искат отмяна на решението на СГС и извършеното от ЧСИ разпределение.

Останалите участници в изпълнителния процес, в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, не са взели становище по жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима - изхожда от страна, имаща право и интерес да обжалва и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна поради следното:

Изпълнително дело № 20248630402502 е образувано по молба на Р. А.

Д. - Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2024 г. от СРС по гр. д. № 85077/2017 г., с който е изнесен на публична продан неподеляем делбен имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Подгумер, ул. *** № 5А, район „Нови Искър“ с площ от 746 кв. м, при съседи: недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор 570 11.5535.98, недвижим имот с идентификатор *** и недвижим имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 82 кв. м., като получената при проданта сума следва да се разпредели при следните квоти: Р. А. Д. - 1/2 идеални части; М. В. Б. – П. – ¼ идеални части и Р. К. П. – ¼ идеални части.

Като присъединен взискател по делото участва Столична община, ПАМДТ отдел Нови Искър.

С протокол от 01.10.2024 г. по изпълнителното дело и в изпълнение на решение от 22.09.2024 г. на СГС, постановено по в. гр. д. № 309/2024 г., са конституирани на мястото на съделителя М. В. Б.-П., частните правоприемници К. Д. К. и Х. М. К., при квоти по 1/8 ид. ч.

С протокол от 12.11.2024г. за купувач на имота е определен К. К., при цена 619 400 лв. и след извършен на основание чл. 492, ал.1 ГПК жребий между наддавачите К. К. и Р. Д., като е посочено, че на основание чл. 492, ал. 3 ГПК купувачът е задължен в двуседмичен срок от влизаве в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните 2 части от вземанията на другите съделители- взискатели.

Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за предявяване на разпределението до всички съделители-взискатели, както и до Столична община, включително и до К. К., който го е получил на 21.11.2024 г.

За купувач е обявен наддавачът К. К., като с протокол за разпределение от 22.11.2024 г. съдебният изпълнител е определил в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението същият да внесе по банковата сметка на ЧСИ сумата от 544 170.30 лв.

С протокола за разпределение от 22.11.2024 г., влязло в сила на 29.11.2024 г., са определени вземанията за разноски в изпълнителното производство, както следва:

– общо в размер на 1 736.78 лева (разпределени между съделителитевзискатели съобразно техните квоти – в размер на 868.38 лв. за Р. Д.- Ц., в размер на 434.20 лева за Р. П., в размер на 217.10 лв. за К. К. и в размер на 217.10 лева за Х. К.);

- пропорционални такси по т.20 от ТТЗЧСИ в размер на 960 лева и по т. 24 от ТТРЗЧСИ в размер на 14 865.60 лева ( таксите по т.20 и т.24 от ТТРЗЧСИ са за сметка н асъделителите съобразно техните квоти: в размер на 7 912.80 лв. за Р. Д. – Ц., в размер на 3 956.40 лв. за Р. П., и по 1 978.20 лв. за К. К. и Х. К..) вземанията на присъединените взискатели – Столична община, ПАМДТ Нови Искър от Р. Д. – Ц. и Р. П. в размер на по 12 лева с ДДС и вземанията на съделителите както следва – на Р. Д. – Ц. в размер на 300 877.31 лева, на Р. П. – 150 432.66 лева, на Х. К. и на К. К. в размер на по 75 229.70 лева.

От вземанията на всички съделители са приспаднати задълженията за разноски в изпълнителното производство, а по отношение на Р. Д. – Ц. и Р. П. и вземанията на Столична община, ПАМДТ отдел Нови Искър.

С оглед на изложеното и на основание чл. 460 ГПК и чл.136 ЗЗД ЧСИ Х. е извършила разпределение, като купувачът – съделител К. Д. К. е бил длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на Разпределението от 22.11.2024г., да внесе по банкова сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 544 170.30лв., която представлява дължимата за процесния имот цена, намалена 3 със собственото му вземане, в размер на 75 229.70 лева (която сума представлява: от припадащите се 1/8 идеални части за К. или 77 425 лв. е приспаднато задължението му за разноски в изпълнителното производство в размер на 2 195.30 лв.).

В срока по чл. 492, ал. 3 ГПК обявеният за купувач на гореописания недвижим имот наддавач и съделител К. не е внесъл дължимата за процесния имот цена, намалена със собственото му вземане. С оглед на горното с протокол от 16.12.2024 г., на основание чл. 493, т.2 от ГПК, за купувач на имота, при цена 619 400 лева, е обявен наддавачът-съделител Р. А. Д. – Ц..

С разпределението от 16.12.2024 г. Р. А. Д. – Ц., на основание чл. 495 ГПК, е била задължена да внесе по сметка на ЧСИ-то сумата от 318 585.04 лв., като е посочено, че задължението и е прихванато с вземането , съобразно припадащата й се част от цената, след приспадане на разноските по изпълнението и публични вземания на държавата, при спазване на привилегиите по чл. 136 ГПК.

С обжалвания акт СОС е приел, че санкцията на чл. 493, т.1 ГПК не е приложима в случая по отношение на взискателя – съсобственик, обявен за купувач при провеждане на публична продан, като способ за ликвидиране на съсобствеността и като не я е съобразил при определяне на дяловете на съделителите, при изготвяне на предварителното разпределение, съдебният изпълнител е действал законосъобразно. Според проверявашия съд не се касаело за невнасяне в срок на предложена цена, тъй като за първи път разпределение по делото се извършва от съдебния изпълнител с обжалваното разпределение, поради което и не намира приложение разпоредбата на чл.

493, т.1 ГПК.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно по следните съображения:

Същественият въпрос по делото от значение за законосъобразността на атакуваното разпределение е дали при невнасяне на предложена от съделител цена в срока по чл. 495 ГПК е приложима разпоредбата на чл. 493, т. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 493, т.1 ГПК предвижда, че при невнасяне от наддавача на предложената цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК внесеният задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък.

4

Практическото значение на внасянето на задатък е кръгът на участващите в търга да бъде ограничен до онези лица, които заявяват действителен интерес и имат финансова възможност да наддават с оглед неблагоприятната последица от невнасянето на неговата пълна цена. По своята характеристика цитираната пазпоредба е превантивно-санкционна и установява размера на отговорността на лицето, неизпълнило въпросното задължение, доколкото от това неизпълнение би могло да настъпи разместване на имуществени блага без правно основание. Затова процесуалният закон поставя в еднакво правно положение наддавача, който е взискател и наддавача, който е трето лице за изпълнителното производство.

Съображенията на настоящия състав за приложимост на това правило по отношение на невнеслия цената наддвач, който е участвал в проданта, в качеството си на съделител в производство по чл. 341 и сл. ГПК, са следните:

Принципно положение е, че процедурата по извършване на публична продан на недвижим имот е уредена в чл. 483 и сл. ГПК като способ за принудително изпълнение, чиято цел е удовлетворяване на парично вземане на взискателя/ взискателите срещу длъжника. Публичната продан на имот по силата на постановен на основание чл. 348 ГПК съдебен акт се извършва съобразно същите правила, но няколко произтичащи от крайната й цел особености съществено я отличават от същинското изпълнително производство. Преди всичко изпълнителният лист, въз основа на който се образува производството, не съдържа осъдителен диспозитив (тъй като липсва субективно притезателно право), а изпълнява ролята на заповед, която задължава изпълнителния орган да приведе в изпълнение решението по конститутивния иск като извърши публичната продан. В цитираната разпоредба не е предвидено изключение, по силата на което направо да се започне изпълнение на решението. (Определение № 58 от 14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 45/2011 г. на ВКС, ІІ гр. о.). В конкретната хипотеза публичната продан е способ за ликвидиране на съсобствеността върху неподеляем недвижим имот между лицата, по отношение на които е допусната делбата правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата.

От гледна точка на същинското изпълнително производство страните5 съделители са едновременно взискатели и длъжници, което предпоставя някои особености в процедурата. Всеки от тях може да участва заедно с останалите желаещи да закупят изнесения на публична продан недвижим имот (чл. 348, ал. 1, пр. 2 ГПК), като поради качеството му на взискател няма задължение да внася задатък, ако стойността на вземането му, която се съизмерва с дела на участието в съсобствената вещ, е по-голяма от 10 % от началната тръжна цена - чл. 489, ал.1 от ГПК. Такъв е и настоящия случай. Съделителят взискател К. не е внесъл задатък. Не са внесли задатъци и останалите съделители.

С оглед особеностите на публичната продан на неподеляем недвижим имот след приключила съдебна делба, намаляването на вземането на съделител с един задатък в хипотезата на чл. 493, т.1 ГПК отговаря на целта на закона. Законът ясно определя отговорността, произтичаща от качеството на взискател в производството, за невнасянето в установения срок на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите съделители - той следва да загуби сума в размера на един задатък, разноските по предстояща нова продан (сумите за изготвяне на следващото разпределение и уведомяването на останалите съделители), а освен това и да ги обезщети за вреди, в случай, че такива бъдат доказани по общия ред (чл.

495, пр. 2 ГПК).

Съобразно разясненията в т. 1 от ТР 2/22.11.2022 г. по ТД № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Тъй като бжалваното решение, с което разпределението е потвърдено, е неправилно, то следва да бъде отменено, а делото за де върне на ЧСИ С. Х. за ново разпределение, тъй като настоящият състав не може да определи точно размерите на дължимете за разноски суми.