Определение № 24623 от 07.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3507/2026
- Вид
- Определение № 24623
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24623 гр. София, 07.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110103507 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т=======“ ЕАД срещу Х. П. Н., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1899,20 лева (971,05 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2025 г. до изплащане на вземането, 423,21 лева (216,38 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.11.2025 г., сумата от 41,94 лева (21,44 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 12,15 лева (6,215 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.12.2022 г. до 18.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1629/2025 г. по описа на РС-Карнобат.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, бл. 42, ет. 1, инсталация № 4000288587, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Бруната“ ООД (сега „......“ ООД). Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендират се разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК се оспорва длъжникът-ответник да е потребител на топлинна енергия за посочения имот и е направено възражение за изтекла погасителна 1 давност за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. П. Н., чрез адв. Н. К. оспорва предявените искове. Оспорва между страните да е било налице облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, респективно ответникът да е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството си на собственик или на ползвател на процесния имот и да е обвързан от общите условия на „Т=======“ ЕАД. Изтъква, че липсват доказателства ответникът да е приемал наследство. Оспорва доставката на топлинна енергия в сочения от ищеца обем, както и извършването на услугата за дялово й разпределение. Позовава се на отмяна на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., поради което счита исковите претенции за неоснователни и недоказани. Счита се, че претенцията е недоказана и по размер. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за метрологична годност на измервателните уреди. Оспорва се дължимостта и на претендираната мораторна лихва с аргумент, че не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ОУ за публикуване на фактурите по делото, респективно ответникът да е изпаднал в забава.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение.
Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т=======“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
По исканията на страните:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „......“ ООД (правоприемник на „Бруната“ ООД) като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
2
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, доколкото е необходимо за изясняване на спора, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода /в случай че такива са налице/.
Съдът намира, че допускането на съдебно-счетоводна експертиза не се явява необходимо, поради което това доказателствено искане на ищеца следва да се остави без уважение.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по чл.190 ГПК да представи намиращи се у него документи следва да бъде оставено без уважение, доколкото за част от тях съдът е задължил третото лице помагач, а в останалата си част са предмет на изследване от СТЕ.
Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 10 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „......“ ООД като трето лице-помагач на страната на „Т=======“ ЕАД,
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 9:30 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 1629/2025 г. по описа на РС-Карнобат.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „......“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице вещо лице Б. С. В.-Т..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице-помагач, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и че следва да посочи поотделно какви количества топлинна енергия са потребени за сградна инсталация, отопление и БГВ, респективно стойността на тези количества, като съобрази изравнителните сметки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца по чл.
190 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от особената книга на съда за вписано приемане или отказ от страна на Х. П. Н., ЕГН **********, от наследството на А.Н., ЕГН **********.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2, в случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба с приложенията, а на третото лице помагач – и преписи от исковата молба и от отговора на исковата молба с приложенията.