Определение № 1860 от 28.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1860 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501990 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ“ ЕООД, ЕИК 160074586; против определение № 6378/05,06,2023 г., постановено по гр. д.

№ 3270/2023 г. на РС Пловдив, с което производството по делото е прекратено поради местна неподсъдност и делото е изпратено на компетентния съд – РС София.

Ответникът по частната жалба не заявява становище.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение кат онезаконосъобразно и да върне делото за разглеждане от РС Пловдив, тъй като местно компетентния съд следва да бъде определен по правилото на чл. 115 ал. 2 от ГПК.

Ответникът по частната жалба ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 040638060; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаванена обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е изпълнена процедурата по чл. 275 и чл. 276 от ГПК за нейното администриране.

С обжалваното определение образуваното пред РС Пловдив производство е прекратено поради местна неподсъдност и делото е изпратено на компетентния 1 съд – РС София. За да постанови този резултат , районният съд е приел за основателно предявеното от ответника възражение за местна неподсъдност; приел е, че компетентният съд следва да се определи по правилото на чл. 105 от ГПК – по постоянен адрес или местоседалище на ответника, и е приел, че компетентен да разгледа исковата молба е РС София, доколкото седалището на ответника е в гр. София.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Пред РС – Пловдив е предявен иск от търговско дружество, извършващо превозваческа дейност, против застраховател. Претендира се заплащане на регресно вземане за заплатено от превозвача на увредено лице обезщетение за имуществени щети, изразяващи се в повреда на стоки по време на превоза им – застрахователно събитие, покрито от сключен между страните по делото (с полица 10100201500000001/08,04,2020 г.) Договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе, съгласно Конмвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари от 1956 г.“.

Разпоредбата на чл. 115 от ГПК, видно от заглавието й, урежда подсъдността на исковете за непозволено увреждане, като в ал. 2 същата действително предвижда, че исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се предявяват по седалището на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Разпоредбата има за цел улесняването на пострадалото от непозволено увреждане лице да може да избере да предяви иска си по мястото, където живее трайно, по мястото, където временно се намира, или по местоизвършването на деянието/настъпването на застрахователното събитие.

В случая обаче предявеният иск не е за вреди от непозволено увреждане, а за заплащане на обезщетение по сключен между страните договор за застраховка, основание за заплащането на което е настъпването на предвидения в договора риск. Ето защо по така предявения иск не може да намери приложение предвидената в чл. 115, ал. 2 от ГПК особена местна подсъдност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика (Определение № 87/21,02,2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019г., I т. о.), в която се приема, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по всички искове по КЗ, а само по тези, чиито правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а ищец е увреденото лице, каквото качество няма страната по застрахователен договор, претендираща заплащане на обезщетение при настъпило застрахователно 2 събитие.

Доколкото в случая ищецът е търговско дружество, което няма качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и чл. 113 от ГПК, то е приложима общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК, предвиждаща, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда по тяхното седалище. Ответното дружество е със седалище в гр. София, поради което възражението му, направено с отговора на исковата молба, за местна неподсъдност на делото на РС Пловдив, е основателно.

Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6378/05,06,2023 г., постановено по гр. д.

№ 3270/2023 г. на РС Пловдив, с което производството по делото е прекратено поради местна неподсъдност и делото е изпратено на РС София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3