Решение № 270 от 07.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110203357 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „***– ***“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП №838676-F832294 от 16.07.2025 г., издадено от *** *** ***„***“, ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.125, ал.5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв (255.65 €).

Въззивинкът не оспорва фактическите констатации по АУАН и НП. Твърди, че наказващият орган неправилно е санкционирал съответното нарушение, тъй като същото представлява „маловажен случай“ съобразно чл.28 ЗАНН и моли оспореното НП да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.06.2025 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП, било установено, че въззивното дружество не е представило в законоустановения срок до 16.06.2025 г. справка-декларация по ДДС за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г., при което до въззивника била изпратена с пощенска пратка Покана изх.№55-03-8085-148 от 24.06.2025 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН във връзка с неподадена в срок декларация по ЗДДС за отчетен период м. май 2025 г. На 26.05.2025 г. въззивникът представил пред ТД НАП Варна изискуемата декларация за м. май 2024 г.

На 01.07.2025 г., в присъствие на надлежно упълномощен от въззивника лице, спрямо „***– ***“ ООД бил съставен АУАН № F832294, в който било посочено, че проверка от 24.06.2025 г. е установила неизпълнение на задължението за подаване в 1 законоустановения срок до 16.06.2025 г. на справка-декларация по ДДС за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г., както и че съответна декларация била подадена на 26.06.2025 г., с което на 17.06.2025 г. е извършил нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.

На 03.07.2025 г. въззивникът депозирал писмено възражение срещу съставения му АУАН, с което изтъкнал, че нарушението е първо за въззивника и същото е отстранено още преди съставяне на АУАН, посочил, както и че дължимия ДДС за съответния период е платен в срок на 11.06.2025 г., при което отправил искане, нарушението да бъде счетено за маловажен случай.

Въпреки отправеното възражение, на 22.08.2023 г. било издадено оспореното НП, с което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възприети и възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание „глоба“ в размер 500.00 лв за неизпълнение на административно задължение по чл.125, ал.5 ЗДДС. В наказателното постановление било изтъкнато, че посоченото с възражението смекчаващо обстоятелство не обуславя извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи по процесната административнонаказателна преписка – НП №838676-F832294 от 16.07.2025 г., пълномощно от „***-***“ ООД, АУАН серия AN №F832294 от 01.07.2025 г., покана изх. №55-03-8085-148 от 24.06.2025 г., заповед №З-ЦУ-3075 от 03.06.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** *** ***"***" при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №1149 от 29.08.2020 г. на ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е ясно индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 16.06.2025 г., въззивникът не е изпълнил вмененото му задължение за представяне на справка-декларация по ДДС за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката, с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 17.07.2021 г., е осъществил съответното нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.

Въпреки това, предвид факта, че нарушението е отстранено от въззивника още в десетия ден (26.06.2025 г.) след изтичане установения срок (16.06.2025 г.) и дори преди същото да е било надлежно удостоверено (01.07.2025 г.) от контролния орган с АУАН, както и с оглед обстоятелствата, че въззивникът всъщност в изискуемия срок е платил декларирания с несъществено забавяне ДДС, при което фискът не е бил ощетен, а също и 2 поради факта, че към датата на процесното нарушение въззивникът не е бил санкциониран за предходно нарушение от същия вид, съдът намира за приложим института маловажен случай, доколкото, съобразно изтъкнатите констатации, степента на обществена опасност на конкретното нарушение се явява по-ниска спрямо обикновените случаи от същия вид.

При така изтъкнатите аргументи, съдът намира, че съобразно чл.63, ал.4, вр. чл.28, ал.1 ЗАНН, процесното НП следва да бъде отменено като се предупреди въззивника, че при последващо извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение на въззивника ще бъде наложено административно нарушение.

При този изход на спора, предявената от въззивника претенция чл.63д, ал.1 ЗАНН за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Но с оглед възражението по чл.63д, ал.2, изр.1 ЗАНН от въззиваемата страна за прекомерност на претендираните разноски – 400.00 лв, чиято стойност съответства на установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно критериите по §1а, ал.2, т.2, вр. т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. и предвид несъществения вид и обем, както на проверяваните документи и книжа, така и на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература, а също и минималното необходимо време за проучване на стандартния и елементарен от фактическа и правна страна случай и за изготвяне на процесната жалба при подготовка на делото в досъдебната фаза, както и поради факта, че въззивното производство е приключено в едно съдебно заседание с представяне на писмено становище от повереника на въззивника, а и предвид регламентирания коригиращ коефициент за тежест 0.6 на съответния вид административно наказателно дело съобразно Приложение 1 към приетите от ВСС Правила за оценка на натовареността на съдиите, съдът намира, че е налице основание за присъждане на разноски в редуциран с 1/4 размер от на платеното възнаграждение за адвокат до сумата 300.00 лв (153.39 €).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №838676-F832294 от 16.07.2025 г., издадено от *** *** ***„***“, ТД НАП Варна, с което, за нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, на „***– ***“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 500.00 лв, поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА „***– ***“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. §1, т.6 ЗАНН.

ОСЪЖДА ТД НАП Варна ДА ЗАПЛАТИ на „*** – ***“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 153.39 € (сто петдесет и три евро, 39 цента), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2, изр.1 и изр.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3