Определение № 3502 от 21.04.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 755/2026
- Вид
- Определение № 3502
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- Атанаска Атанасова
Други актове по делото
- Определение № 3006 от 03.04.2026 · Атанаска Атанасова
- Разпореждане № 3630 от 27.04.2026 · Атанаска Атанасова
- Решение № 5579 от 23.06.2026 · Атанаска Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3502
Бургас, 21.04.2026 г.
Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
АТАНАСКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанаска Атанасова административно дело № 755/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от П. Н. К. с [ЕГН], представляван от пълномощника адв. Л. М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4635-000036 от 19.03.2026 г., издадена от С. А. О., полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Постъпила е молба от пълномощника на жалбоподателя К., с искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. В нея са развити подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и се сочи, че „заповедта за ППАМ представлява и несъразмерно засягане - по-голямо от целта, за която актът се издава“. Твърди се, че изпълнението на Заповедта ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, както и че са налице нови обстоятелства, като в тази връзка е отбелязано, че професията която жалбоподателят упражнява, изисква мобилност същият може да загуби работата си.
Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:
С оспорената заповед е наложена на жалбоподателя П. Н. К. принудителна административна мярка- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, поради управление на нерегистрирано превозно средство. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з- гг“ от ЗДвП и по силата на чл. 172, ал. 6 от същия закон жалбата не спира изпълнението и, в отклонение от общия принцип, установен в нормата на чл. 166 от АПК, но допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото критериите за спиране не са очертани в специалния ЗДвП), а именно: ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, чийто характер е противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на посочените предпоставки. Според настоящия съдебен състав в случая те не са налице. Наведените с молбата твърдения не сочат вероятно настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване при евентуална отмяна на заповедта вреда, която да е противопоставима на презумираните от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Евентуалните затруднения при придвижване на жалбоподателя не могат да се противопоставят на обществения интерес от осигуряване безопасността на движението по пътищата, каквато е крайната цел на приложената мярка. Наред с това, налице са алтернативни транспортни средства, в т.ч. автобусен транспорт, а и жалбоподателят заема длъжността общ работник, видно от приложения трудов договор, чието изпълнение поначало не изисква управление на МПС. Следва да се посочи, че законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е предмет на съдебната проверка за законосъобразност в основното производство и не може да бъде обсъждана от съда на този етап, при произнасяне по искането за спиране на изпълнението, поради което наведените с молбата доводи в този смисъл са ирелевантни. Ето защо съдът приема, че не е установен по делото защитим интерес, противопоставим като степен на значимост на обществения, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. К. с [ЕГН], представляван от пълномощника адв. Л. М. за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4635-000036 от 19.03.2026 г., издадена от С. А. О., полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване на съобщението.
Съдия: