Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 514 от 10.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1654/2022
Вид
Решение № 514
Подписан
10.04.2023
В сила
15.03.2024
Състав
Иво Василев Добрев

Цитирани разпоредби

  • чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.123 · Наказателен кодекс
  • чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343 · Наказателен кодекс
  • чл.343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
  • чл.234 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20222100101654 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Е. С. Я., родена на ****г., гражданка на ******, разрешение за пребиваване №******, живуща в *********, чрез адв. Станко Кралев- АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Раковски“ №2, с която е предявена претенция срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 26 000лв., частично заявена от сумата от 100 000 леваобезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на досъдебно производство №108/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Бургас в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 16.06.2018г. около 12.45 часа в гр.Поморие, водачът на моторно превозно средство марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер А 0001 ВВ нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на съпруга и С.Н.Я. ЛНЧ *******. Съставен бил протокол за оглед на местопроизшествие, а по случая образувано следствено дело №108/2019г. по описа на ОСлО при ОП гр.Бургас.

Лекият автомобил бил собственост на К.И.Х. ЕГН **********, а гражданската отговорност на превозното средство застрахована при „ДЗИ“АД с полица BG06117001809388 с валидност до 07.07.2018г. Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2 НПК ищцата имала качеството на пострадало лице по делото.

Посочва се, също така в исковата молба, че досъдебното производство не е приключило в разумен срок, като не били известни причини, препятстващи движението на предварителното разследване и предаване виновните лица на съд. Изтъква се в тази връзка, че ищцата предприела неколкократно постъпки, сезирайки Главния прокурор, Инспектора към прокуратурата на РБ и Инспектора към ВСС, съобразно компетентността им, за да 1 предприемат мерки за срочното приключване на досъдебното производство, които нейни усилия не дали резултат. Сочи се също така, че действията по разследването не се извършвали ритмично и в срокове, като за нея оставали неясни причините делото да не е приключено в разумен срок. Чувствала се обезверена, че виновните лица ще бъдат наказани за смъртта на съпруга и, накърнено било чувството и за справедливост и доверието и в държавността. Живеела в постоянно безпокойство и несигурност. В конкретния случай, при съобразяване приложимостта на чл.6§1 КЗПЧОС, висящото наказателно дело имало значение за съдебната защита на гражданското право с титуляр жертвата на престъплението, а в казуса-неговите наследници, сред които и ищцата. Резултатът от наказателното производство се явявал пряко решаващ за удовлетворяване на гражданската претенция за обезвреда за неимуществени вреди на ищцата. Фактическата и правната сложност не били причина за забавяне на разследването, още по-малко причина за това било поведението на пострадалата. Очевидно било, че неприключването на производството се дължало на поведението на прокуратурата, като се изхожда от разбирането,че държавата е длъжна да организира системата по начин, че да не засяга правата на гражданите. Изтъква се, че положението на ищцата с оглед претенцията и за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП, изисквало прокуратурата да прояви по-голяма експедитивност. Позовава се на практика на ЕСПЧ, съгласно която поначало при искове, свързани с неразумната продължителност на производството не било необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и безпокойство за развитието на делото и накърняване чувството за справедливост и доверието в държавността.

Ответникът, с депозирания отговор на исковата молба, оспорва изцяло предявеният иск. Намира същия за неоснователен и недоказан. Заявява също така, че ищцата не е уточнила кое конкретно процесуално действие не извършено в разумен срок или конкретно нарушение от органите на досъдебното производство е довело до забавяне на разследването.

Не се посочвало, освен това, какви преки и непосредствени вреди е претърпяла ищцата от соченото забавяне. Пояснява се, че разумността на срока на дадено производство зависила от конкретните обстоятелства по делото- неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на останалите участници в процеса. В отговорите до ищеца се съдържала информация, от която ставало ясно, че са проведени ритмично множество действия по разследването, което било с фактическа и правна сложност и нямало как да се направи извод за неправомерно забавяне и неспазване сроковете за неговото приключване.

Оспорва се и размерът на предявената претенция като завишен.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените по делото материали се установява, че досъдебното производство е образувано на 16.06.2018г. под №320 ЗМ-290/18г. по описа на РУ гр.Поморие за това, че на същата дата в гр.Поморие, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с 2 регистрационен номер А 0001 ВВ, са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на велосипедиста С.Я., роден на ******г.престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Извършени са конкретни действия по разследването- оглед на местопроизшествие, оглед на веществено доказателство, разпит на свидетели, допълнително са изискани писмени доказателства и справки, назначени са множество експертизи за установяване механизма на произшествието и причините за настъпилата смърт на пострадалия. След преценка за наличие на данни за съпричиняване на противоправния резултат от лице упражняващо лекарска професия, попадащи в обхвата на престъпния състав на чл.123 от НК, разследването е възложено на следовател от ОСО при Окръжна прокуратура гр.Бургас, а делото е образувано под нов номер ДП 108/2019г. На 05.02.2021г. с разпореждане на административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Бургас е определен и втори следовател, който да работи като разследващ орган по досъдебното производство, избран чрез модула за случайно разпределение на делата.

Проведени са множество следствени действия, в това число разпити на свидетели и назначаване на допълнителни съдебномедицински експертизи, с цел събиране на доказателства за противоправно поведение на служители от лекарския екип на спешния център при МБАЛ-Бургас, натоварен с ангажиментите по реанимиране на пострадалия, което е в причинна връзка с настъпилата смърт. Ищцата е уведомена за правата и в качеството на пострадало по делото лице, включително за възможността да предяви граждански иск по съответния ред, както и да се запознае с всички, събрани по време на разследването материали.

Сроковете на разследването са удължавани при съблюдаване изискванията на процесуалния закон- след изготвяне на постановления с правно основание чл.234 ал.3 НПК от административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Бургас.

В качеството на обвиняеми са привлечени К.И.Х. на 21.10.2020г.- за престъпление по чл.343 ал.1 в.“в“ от НК и Б.Д.Б. на 14.07.2021г.- за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

За времето 10.01.2022г.- 20.09.2022г. са направени 22 самоотвода на прокурори от Окръжна прокуратура гр.Бургас, които са изтъкнали като причина поддържането на колегиални отношения с разследващ полицай Н.С.- дъщеря на обвиняемия К.И.. Няма данни през този период от време да са извършвани процесуално-следствени действия по делото.

Според представителя на държавното обвинение, определен за наблюдаващ прокурор разследването по досъдебното производство е забавено, поради изключителната фактическа и правна сложност на делото, както и поради обстоятелството, че са били депозирани множество самоотводи. /становище до административния ръководител на БОП от 03.11.2022г./

От страна на ищцата са подавани молби и сигнали до Главния прокурор, Инспектората към прокуратурата и Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Не се спори между страните, че ищцата има качеството на пострадало лице, както и че към датата на предявяване на иска делото се намира в досъдебната си фаза и 3 разследването по него не е приключило.

Представени са и приобщени като доказателства в хода на процеса заверени копия на материали от досъдебното производство- общо седем тома.

В качеството на свидетели са разпитани Е.В. и Д.Ц.. Първата разказва, че познава ищцата от 7-8 години, като често се срещат. Заявява, че по думите на Я. разследването, свързано с инцидента, при който е загинал съпруга и, все още не е приключило. Ищцата споделяла, че е загубила вяра в справедливостта, имала безсънни нощи, както и че изпитва притеснения ще бъде ли наказан виновникът за случилото се. Описва отношенията между съпрузите, които живеели щастливо.

Д.Ц. сочи, че често се вижда с ищцата, тъй като е управител на комплекса, в който последната пребивава. Знаела за случилото се със съпруга на Я., която последните четири години живеела само с мисълта и надеждата да приключи делото и да има възмездие.

Ищцата не можела да си обясни защо се бавело разследването, считала, че няма правосъдие в България. Изпитвала притеснения.

Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, които са достоверни и обективни, като счита че разпитаните лица, са отговорили коректно и добросъвестно на поставените им въпроси, относими към предмета на доказване в производството.

По съществото на спора съдът намира следното.

Съгласно чл.2б ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Последната разпоредба препраща към нормата на чл.6 §1 КЗПЧОС, предвиждаща че всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

С иска по чл.2б ЗОДОВ ищцата Я. твърди, че висящото наказателно дело определя нейните граждански права, защото има значение за съдебната защита на същите с титуляржертвата на престъплението, в случая негова наследница. Сочи, че резултатът от наказателното производство е пряко решаващ за удовлетворяване на гражданската и претенция за обезвреда на неимуществени вреди.

Релевантният период в случая е от 16.06.2018г. (датата на образуване на досъдебното производство) до 06.10.2022 г. (дата на образуване на настоящото дело), а решаващ за спора е въпросът, дали наказателното производство определя граждански права на ищеца по смисъла на чл.6 §1 КЗПЧОС. На този въпрос е даден отговор в Решение №6/11.02.2022г. на ВКС по гр.дело №1555/21г., IV г.о. Касационната инстанция приема, че при преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на КЗПЧОС, трябва да се има предвид, че понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното 4 такова, т е. и лицето, пострадало от престъпление.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с КЗПЧОС, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.

2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на гражданско право, с титуляр пострадалия от престъплението. От значение в случая е обстоятелството какво е материалното съдържание на това право, при съобразяване предмета и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. При преценката дали е налице гражданско право, отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища.