Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 28.02.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5450/2024
Вид
Решение № 195
Подписан
28.02.2025
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Перник, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720105450 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от В. П. И. и С. Г. Н. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 06.04.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20178130400851 по описа на ЧСИ А.М.В., peг. № 813 на КЧСИ, със страни: взискател - „Банка ДСК” ЕАД и солидарни длъжници - ищците, на основание изпълнителен лист от 31.07.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5021/2012 г. по описа на PC-Перник за следните суми: 15 022,30 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 2 573, 35 лева - договорна лихва за периода 07.06.2012 г. – 29.07.2012 г., 1 202,76 лева – наказателна лихва за периода 07.06.2011 г. – 29.07.2012 г., 380,97 лева - държавна такса, и сума в размер на 625,97 лева – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че по силата на Договор за цесия от 08.02.2024 г. вземанията по посочения изпълнителен лист са прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД на ответника. Поддържа се, че при направена справка по изпълнителното дело ищците са установили следната фактическа обстановка: на 07.04.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжниците, което се явява и последното валидно изпълнително действие по делото, на 02.07.2020 г. изпълнителното дело от 2017 г. е прекратено поради перемпция с постановление на частния съдебен изпълнител, на 19.04.2024 г. е депозирана молба от ответника за конституирането му като взискател въз основа на Договора за цесия от 08.02.2024 г., на 29.05.2024 г. е постъпила молба от ответника за връщане на оригинала на изпълнителния лист. Твърди се, че на 20.06.2024 г. срещу ищците е образувано изпълнително дело № 20247530401977 по описа на ЧСИ С.В.Б., с peг. № 753, на основание същия изпълнителен лист от 31.07.2012 г., издаден въз основа на заповед за 1 изпълнение по ч. гр. д. № /2012 г. по описа на РС-Перник, изтеглен от прекратеното, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. изпълнително дело № 20178130400851, от взискателя. Изложени са подробни доводи, че правото на принудително изпълнение за вземанията по посочения изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност и е цитирана съдебна практика, която ищците намират за относима. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че вземането на ответника срещу ищците по изпълнителния лист от 31.07.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5021/2012г. по описа на PC-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20247530401977 по описа на ЧСИ С.В.Б., за сумата от 15 022, 30 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 573, 35 лева - договорна лихва за периода 07.06.2012г. - 29.07.2012г.; сумата от 1 202,76 лева наказателна лихва за периода 07.06.2011г. - 29.07.2012г.; сумата от 380, 97 лева държавна такса и сумата от 625, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, не подлежи на принудително събиране поради погасяването му по давност. Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени от ищците отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, т.е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищците на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищците се позовават на изтекла погасителна давност.

Между страните не е спорно и от материалите по делото се установява, че на 31.07.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5021/2012 г. по описа на Районен съд-Перник, с който ищците – В. П. И. и С. Г. Н., както и трети неучастващи по делото лица – Г. Н. И. и В.К.В., са осъдени да платят, при условията на солидарност, на „Банка ДСК” ЕАД следните суми: сумата от 15 022,30 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 573, 35 лева – договорна лихва за периода 07.06.2012 г. – 29.07.2012 г., сумата от 1 202,76 лева – наказателна лихва за периода 07.06.2011 г. – 29.07.2012 г., сумата от 380,97 лева - държавна такса, и сума в размер на 625,97 лева юрисконсултско възнаграждение.

2

Между страните не е спорно и от представените по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 08.02.2024 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на продавач, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в качеството на купувач, и представеното извлечение от Приложение № 1 към него, се установява, че вземанията по процесния изпълнителен лист от 31.07.2012 г. са прехвърлени на ответника.

С определението № 4154/05.12.2024 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, на ответника са дадени указания, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията по обсъждания изпълнителен лист.

За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително изпълнение за процесните вземания, по искане на ответника към доказателствата по делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № 851/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. – загубила правоспособност и с поет архив от ЧСИ Г.К., с рег. № 924 към КЧСИ, с район на действие СГС, и от изпълнително дело № 1977/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753 на КЧСИ, и район на действие ОС-Перник, от материалите, по които се установява следното:

По молба от 06.04.2017 г. на „Банка ДСК” ЕАД е образувано изпълнително дело № 851/2017 г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № 813 на КЧСИ. В молбата е направено искане за проучване на имущественото състояние на длъжниците и налагане на запор върху вземанията им по банкови сметки, в случай че бъдат установени такива.

Направено е и искане, на основание чл. 18 ЗЧСИ, начина за събиране на вземанията да бъде определени от частния съдебен изпълнител.

На 07.04.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” ЕАД за запор на всички вземания на В. И. по банкови сметки в банката. Запорното съобщение е връчено на 11.04.2017 г.

На 07.04.2017 г. са изпратени запорни съобщение до „ОББ” АД и „Банка ДСК“ ЕАД за запор на всички вземания на С. Н. по банкови сметки в банката. Запорното съобщение до „ОББ“ АД е връчено на 19.04.2017 г., а запорното съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД на 12.04.2017 г.

На 07.04.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Гес Трейдинг” ООД за запор на вземането на С. Г. Н. за трудово възнаграждение. Запорното съобщение е връчено на 12.04.2017 г.

На 17.05.2017 г. е получен отговор на запорно съобщение от „ОББ“ АД, в който е посочено, че признават вземането, върху което е наложен запор на вземания по банкови сметки на С. Г. Н., но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари.

На 04.05.2017 г. е получен отговор на запорно съобщение от „Гес Трейдинг” ООД, в който е посочено, че признават вземането, върху което е наложен запор на вземания по банкови сметки на С. Г. Н., но има предходно наложен запор по друго дело и наложения по това чака реда си.

На 21.04.2017 г. е получен отговор на запорно съобщение от „ПИБ” АД, в който е посочено, че по сметката на длъжника С. Г. Н. няма необходимата наличност за уволетворяване на вземането, като е уточнено и че няма претенции от други страни и наложени запори по други дела.

На 07.04.2017 г. е изпратено съобщение до НАП Перник за започнато принудително изпълнение срещу длъжника В.В..

3

С постановление от 02.07.2020 г. на ЧСИ А.В., производството по изпълнително дело № 851/2017 г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, във връзка с констатация на частния съдебен изпълнител, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Посочено е, че последното изпълнително валидно действие е извършено на 07.04.2017 г.

На 19.04.2024 г. е депозирана молба от ответника, с която е посочил, че вземанията по процесния изпълнителен лист са му прехвърлени с договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 08.02.2024 г. и е направено искане да бъде конституиран като взискател. Направено е искане да бъде извършен опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжниците, както и да бъдат наложени запори върху вземанията им по банкови сметки. Направено е възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Съгласно Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-30/23.08.2023 г. служебния архив на ЧСИ А.В. е прехвърлен на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие СГС. На 29.05.2024 г. е депозирана молба по делото да бъде върнат на взискателя процесния изпълнителен лист, с оглед неговото прекратяване, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По молба на ответника от 20.06.2024 г. е образувано изпълнително дело № 11977/2024 г. по описа на ЧСИ С.В.Б., с рег. № 753 при КЧСИ и район на действие ОСПерник, като в молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжниците.

При така установните факти, съдът намира, че правото на принудително изпълнение за вземания по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като в периода след месец април, 2017 г. до 2024 г. не са предприемани действия за принудително изпълнение спрямо ищците.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в чл. 116, б. „в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение, както и че съгласно разясненията, дадени в т. 5 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, съгласно които запорът върху вземане по банкова сметка се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице /в конкретния случай запорните съобщения са получени от третите задължени лица през месец април, 2017 г./, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия.