Решение № 350 от 11.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. П., 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000335 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№9617/18.03.2024г. от "ЗАД ДБ: **" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****, бул. "Г. М. Д." № * против Решение № 89 от 19.02.2024г., постановено по търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в частта му, с която се осъжда „ЗАД ДБ: **“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Г. М. Д." № * да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.П., ул.А. Е. № **, представляван по пълномощие от адв.Н. Н. от *АК, обезщетение за вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 30.09.2022 г. в гр.П. по вина на Й. И. Г. в качеството му на водач на МПС “О.

К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, за разликата над сумата от 40 000 лв, до присъдения размер от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания при описаното ПТП, ведно със законна лихва върху посочената разлика, считано от 04.11.2022 г. до окончателното плащане, както 1 и сумата от 2432,27 лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на описаното ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.02.2023 г. до окончателното й плащане В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, за което са изложени конкретни доводи. Твърди се, че на 15.03.2024г., от страна на ответника по сметки на ищеца по гр.д. № 238 по описа на Окръжен съд - Г. е извършено плащане на сума в размер на 4010.65 /четири хиляди и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева и че същата е формирана както следва: 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП; 510.65 /петстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева законна лихва върху главница за периода от 24.01.2023г. до 15.03,2024г. В тази връзка, се иска да постановите съдебно решение, с което да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени, тъй като присъдените с първоинстанционното решение с прекомерно завишен и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието

„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Формулиран е петитум да се отмени Решение № 89 от 19.02.2024г., постановено по търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., за разликата над 40000 /четиридесет хиляди/ лева, до пълния присъден размер от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, неимуществени вреди, претърпени в резултат на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, тъй като същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материални закон - чл.52 от ЗЗД и съдопроизводствените правила. В случай на пълно или частично уважаване на въззивната жалба, моли да се присъдите в полза на „Застрахователно акционерно дружество ДБ: **" АД направените за две съдебни инстанции разноски

В законния срок, от ищеца е подаден отговор на жалбата с вх.

№15558/02.05.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, като се присъдят на въззиваемата разноски те пред двете 2 инстанции.

От ищеца е подадена в срок и насрещна въззивна жалба с вх№15561/02.05.2024г., с която се обжалва Решение № 89 от 19.02.2024г. постановено по търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение за неимуществени вреди срещу „ЗАД ДБ: **" АД, за разликата над уважения с решението размер от 60 000 лв, до пълния претендиран размер от 70 000 лв. В жалбата се поддържа, че решението, в посочената част, е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, както и в противоречие с постоянната съдебна практика, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска в пълния претендира размер от 70 000 лв.

В законния срок, от ответника е подаден отговор по насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна по изложени в отговора съображения.

П.ският апелативен съд, като обсъди доводите на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Предмет на делото е предявен от ищеца Д. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.П., ул.А. Е. № **, иск по чл.432, вр. чл.380 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на получени от ищеца телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.09.2022 г., в гр.П., по вина на Й. И. Г., в качеството му на водач на МПС “О. К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 70 000 лв, като искът му е уважен частично от първоинстанционния съд до размер от 60 000 лв. Искът е допустим, тъй като преди предявяването им, правоимащият ищец е подал заявление до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение (на 04.11.2022г.), по което застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ.

Тъй като от страна на застрахователя първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени 3 вреди е уважен за разликата над сумата от 40 000 лв, до присъдения размер от 60 000 лв., то същото е влязло в сила в необжалваната част по иска за неимуществени вреди до размер от 40 000 лв, както и по иска за имуществени вреди вследствие същото ПТП в общ размер от 2432,27 лв. Следователно, с влизането в сила на решението на окръжния съд в горепосочената част, между страните се е формирала силна на пресъдено нещо (СПН) относно правнорелевантните факти, на които са основани тези искове, а именно:

-настъпването на ПТП, на 30.09.2022 г., около 19,30 ч., в гр.П., на кръстовището на ул.М. и ул.С., с участници Й. И. Г., управлявал л.а. О. К. с рег. № ** **** ** и ищеца, управлявал мотоциклет К., с рег.№ ** **** *, при следният механизъм: Водачът Д. Н. Г. е управлявал м-т К. по източната лента на платното за движение на бул.М. в посока от юг на север. Водачът Й. И. Г. е управлявал л.а. О. К. по западната лента на платното за движение на бул.М. в посока север на юг, като е спрял зад друг автомобил, след което е потеглил и е предприел маневра- завой на ляво към ул.С.. В този момент м-т К. е бил на около 11-12 метра. Така, след около 1 сек. е настъпил неизбежен удар в лявата страна на м-т К. и в предната лява част на л.а. О..

- виновното причиняване на ПТП от водача на л.а.“О. К.“, рег.№ ** **** ** Й. И. Г., който предприел маневра - завой на ляво към ул.С. и навлязъл в източната лента на бул.М. на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел м-т К., със скорост 40 км/ч непосредствено преди удара, с което противоправно поведение водачът на л.а. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 37, ал.1 от ЗДвП, съгласно който, при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет К., управляван от ищеца. В конкретната пътна ситуация, водачът на м-т К. е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

- при настъпилото произшествие, ищецът е получил в пряка причинноследствена връзка със същото следните травматични увреждания: закрито счупване на тялото на лява бедрена кост; разкъсно-контузна рана в горния край под коляното на лява подбедрица.

4

- след ПТП на 30.09.22г., ищецът е откаран по спешност в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П., където след преглед от хирург, ортопед, неврохирург, интернист, направени рентгенови снимки е приет в СОТ и след направена предоперативна подготовка е опериран на 01.10.22г. под спинална анестезия. Извършено е открито намесване на фрактурата и поставяне на метални тела - интрамедуларен пирон. Проведена е била антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 06.10.22г. с указание да ходи, без да натоварва оперирания крак и два контролни прегледа.

След свалянето на конците е приет в МБАЛ „Св. П.“, отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на 18.10.22г. с наличие на лек оток, ограничени и болезнени движения и намалена мускулатура на бедрото. След подобрение е изписан на 25.10.22г. Поради оток и зачервяване по външната част на ляво бедро и болка, ищецът постъпва на 20.08.23г. в отделението по Ортопедия и травматология на УМБАЛ „П.“. Опериран е на 21.08.23г. под обща анестезия с ревизия и почистване на увредените тъкани. Изписан е на 26.08.23г. Поради образуване на фистула с гноевидна секреция и повишаване на общата температура, ищецът отново постъпва в УМБАЛ „П.“ на 21.09.23г..

Извършена му е операция с пълна анестезия за премахване на гноевидната секреция, почистване на раната и дренаж. Изписан е на 26.09.23г. Поради нестихване на възпалителния процес на ляво бедро, ищецът за трети път постъпва в УМБАЛ „П.“ гр. П. на 17.11.2023г. и под обща анестезия е извършено почистване на инфектираните тъкани, дрениране на раната и шев.

След подобрение е изписан на 22.11.23г. За тази си увреда, ищецът е бил във временна нетрудоспособност 6 мес.

- към датата на настъпване на произшествието, за л.а.“О. К.“, рег.№ ** **** **, управляван от Й. И. Г., е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество.

Влизането в сила на първоинстанционното решение в необжалваните части и формирането на СПН по горепосочените правнорелевантни факти по делото означава, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание и до необжалвания размер от 40 000 лв. С оглед направените с въззивните жалби на страните възражения и предвид разпоредбата на чл.269 ГПК, лимитираща преценката на въззивния съд относно правилността на 5 първоинстанционния акт само в рамките на посоченото в жалбата, спорни в настоящото производство се явяват въпросите относно характера, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца вследствие настъпилото ПТП телесни увреждания неимуществени вреди, степента му на възстановяване от същите, както и относно справедливия размер на дължимото му се парично обезщетение за същите.

В тази връзка, на основание чл.269, изр.2 ГПК, съдът съобрази, че с въззивната жалба, ответникът е възразил, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба за причинените му сложни травматични увреждания, които да са застрашавали живота и здравето му и да са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект, както и за наличие на усложнения в оздравителния и възстановителен процес. Поддържа се, че противно на това, се установява, че ищецът се е възстановил напълно, без да са останали остатъчни проблеми за здравето му.

В жалбата се възразява също, че присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца е прекомерно завишено по размер, в това число с оглед заключението на приетата СМЕ, че е налице пълно възстановяване на получените травматични увреждания от процесното ПТП. Поддържа се, че Окръжен съд - П. неправилно е обосновал извода си за справедливия размер на обезщетението за неимуществени веди на ищеца със свидетелски показания на негови приятели и роднини, които се явявали заинтересовани, без да ги подложи на критичен анализ и без да се съобрази с реално установеното здравословно състояние на Г. от представените медицински документи и заключението на вещото лице, прието като точно и пълно.