Решение № 1059 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А 1 България“ срещу решение № 9052/19.05.2025г., постановено по гр. д. № 68574/2024г. на СРС, 180 с-в.

С обжалваното решение „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, е осъдено да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1,70 лв. с вкл. ДДС – недължимо платени такси, начислени с фактура 442398318 за мобилни услуги, свързани с мобилни номера **** и ****.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца, сега въззиваем, е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил на ответника посочената в исковата молба сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника се е увеличило без да има основание за това. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

СРС е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: че между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД е сключен Договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернетпакети); че ответникът е издал фактура № 442398318 за мобилни услуги № **** и ****, в това число и че сумата по фактурата е платена. Не се спори и че е издадено кредитно известие за сумата.

Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е била развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.

Недоказани са твърденията на ответника, сега въззивник, че би могло друго 2 лице, различно от служител на „Минолби“, да е извършило плащането. На първо място следва да се има предвид, че така направеното твърдение е хипотетично и се обосновава с това, че дружеството има малък брой служители, както и, че не обявява финансови отчети, а ползва голям брой мобилни услуги. След като не оспорва да е извършено плащане в полза на „Минолби“ и в случай, че твърди друго лице да е извършило плащането, то в тежест на мобилния оператор е да установи, че лице, различно от въззиваемия е извършило самото плащане. Доказателства в този смисъл не са ангажирани.

Съгласно чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Задължено лице по фактурата е именно въззиваемият, поради което и той дължи плащане на начислените по фактурата суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, с него се погасяват задължения на „Минолби“ и от името на това дружество. Действително не е представена касова бележка или друг документ, от който да е видно извършеното плащане, но както беше посочено по – горе, това обстоятелство не се оспорва от ответника, сега въззивник. Не на последно място следва да се има предвид и, че договорът е сключен между мобилния оператор и „Минолби“, поради което и при неизпълнение „А 1 България“ ще търси дължимите суми именно от въззиваемия, а не от трето лице. Ето защо, след като е платено задължение на дружеството и от името на дружеството, то именно то е материално правно легетимирано да търси връщане на недължимо платените суми, като страна по договора.

С оглед на изложеното по – горе, „Минолби“ ЕООД установява заплащане на сумата. От друга страна жалбоподателят не доказва основание за задържане на същата.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 25.56 евро /50 лв./ за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 9052/19.05.2025г., постановено по гр. д. № 68574/2024г. на СРС, 180 с-в.

3

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 25.56 евро /50 лв./, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4