Решение № 226 от 20.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Плевен, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500225 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1583 от 09.11.2023година., постановено по гр.д. № 1834/2023г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявеният от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, против П. Б. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1000,00 лева просрочена главница, 568,00 лева просрочена договорна лихва за периода 04.12.2019г. – 04.12.2022г., 1,94 лева непогасена законна лихва за периода 05.12.2022г. – 11.12.2022г., 120,00лева разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6516/2022г. на ПлРС, като неоснователен – погасен чрез плащане. На ищеца са присъдени, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в исковото производство, в размер на 134,69 лева за държавна такса, 1

440,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение, както и направените по делото разноски в заповедното производство, в общ размер на 59,96 лева съразмерно с частта от вземането, за която е установено, че съществува.

Срещу така постановеното решение, е подадена въззивна жалба от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника юрк.М. Н.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. 4/201 Зг. на ВКС, ОСГТК при постановяване на своето решение. За да отхвърли иска като неоснователен е приел, че вземането е погасено чрез плащане, съобразявайки сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство в противоречие с приетото в т.9 от ТР. ВКС приема в задължителната си тълкувателна практика, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство съдът взема предвид фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез принудително изпълнение, осъществено по издадения въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист.

Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от банката установителен иск. Претендира направените разноски по делото.

Срещу решението на Плевенски РС е подадена въззивна жалба и от П. Б. П., чрез пълномощника му адв.В. Н. от САК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като искът на банката е неоснователен. Въззивникът счита, че уговорената клауза, която предвижда, че срокът на договора, респ. на овърдрафта се удължава автоматично всеки път, съгласно приетите от самата банка общи условия, независимо че никоя от страните не е уведомила другата за подновяване, респ. прекратяване на договора, противоречи на чл.143 ал.1 т.9 ЗЗП и съгласно тази разпоредба е неравноправна. С нея на практика се 2 постига противоправен резултат на заобикаляне на правилата за погасителната давност и по-точно на чл.113 от ЗЗД, който забранява съглашенията за удължаване на давностните срокове. Възразява по същество, че няма данни за преиздаване на кредитната карта и тъй като ищецът не е доказал, че ответника е получил в негово държане нова пластика, то следва да се счита, че срокът на овърдрафта не е бил продължен. Прави възражение и за погасяване на вземането по давност, ако съдът установи че то съществува. На чл.119 от ГПК, моли съдът, след като приеме, че вземането за главницата е погасено по давност, да счете, че същото се отнася и за акцесорните вземания за лихви, такси, разноски и обезщетения за забава. Подробни съображения са изложени в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК. Претендира направените разноски по делото.

Всяка от страните е оспорена въззивната жалба на насрещната страна.Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество основателна е жалбата на П. Б. П.. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника П. Б. П. от гр.Плевен, че дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, следните суми : 1000,00 лева просрочена главница, 568,00 лева просрочена договорна лихва за периода 04.12.2019г. – 04.12.2022г., 1,94 лева непогасена законна лихва за периода 05.12.2022г. – 11.12.2022г., 120,00лева разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6516/2022г. на ПлРС. Твърди се, че вземането произтича от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 025РКО-Б-4101/02.10.2007г., по който била издадена и МКК „Виза класик“. Размерът на предоставения кредит-овърдрафт е 1000,00 лева, с краен срок на погасяване 02.10.2009г. и с 3 клауза за автоматично подновяване при условията и по реда, предвиден в ОУ на Банката. Твърди се също, че суми по кредита са многократно усвоявани и погасявани, като последното погасяване в размер на 13,59лева е на 17.04.2013г. Твърди се още, че кредитът е в просрочие и поради неплащане в срок на задълженията, банката е връчила покана за обявяване на предсрочна изискуемост, по реда на чл.44, ал.1 от ГПК /при отказ/, чрез ЧСИ Ст.Якимов.

Ищецът признава, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.12.2022г., след което са предприети действия за събирането на вземането по съдебен ред. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя по ч.гр.д.№6516/2022г. на ПлРС, а след като длъжникът е възразил в срок, е образувано исковото производство. Ищецът развива подробни съображения в подкрепа на претенцията си, сред които и това, че пресрочната изискуемост не е настъпила автоматично с факта на неплащане на изискуемо задължение, а с упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което в случая е едва на 05.12.2022г., от която дата счита, че е започнал да тече давностния срок по чл.110 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е възразил, че не дължи претендираното за установяване вземане на банката. Направено е и възражение за погасяване на задължението по давност. Доводите са развити подробно в отговора на исковата молба.Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че ищецът е депозирал на 12.12.2022г. заявление по реда на чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 6516/2022г. по описа на Плевенски РС, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за суми в общ размер 3 265.59лв. Заповедта е връчена на длъжника и след постъпило в срок възражение от него, съдът е указал на заявителя да предяви претенцията си по реда на чл. 422 от ГПК. В указания едномесечен срок е подаден настоящия иск, който е предявен за част от сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/за суми в общ размер на 1689.94лв./, в който смисъл искът е допустим.

Спорно е изпълнявал ли е ответника задълженията по процесния договор от 2007г.; съществува ли вземане на банката към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК през 2022г., респ. към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство; вземането и 4 погасено ли е по давност, респ. погасено ли е чрез плащане, както е приел РС с обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, въззивният съд взе предвид следното: Пред Плевенски РС са установени по безспорен начин фактите, от значение за спора. С представения с исковата молба Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Овърдрафт по разплащателна сметка № 25 РКО-Б-4101/02.10.2007г., ищецът „ПИБ“ АД е открил на името на ответника картова разплащателна сметка и е издал към нея револвираща международна кредитна карта с чип Виза Класик, по която картова разплащателна сметка е предоставил банков кредитовърдрафт в размер на 1 000лева. Съгласно чл.6 от договора титулярът ползва гратисен период до 45 дни, през който банката не начислява лихва върху дебитното салдо, в случай че в този срок се погаси изцяло дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период. В противен случай, титулярът на картовата разплащателна сметка заплаща на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размери посочени в чл. 7 от договора размери.Съгласно чл.9 от Договора, за него се прилагат ОУ на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи МКК с чип Мастъркард и Виза, които ответникът е декларирал, че е приел с подписването на договора/чл.11 от Договора/.Ответникът не е оспорил като неприложими представените от ищеца Общи условия. Възраженията му са генерални – нищожност на клаузата за автоматично продължаване срока на договора и погасяване по давност на вземането на банката.

Във връзка с първото възражение, въззивният съд установи следното: Съгласно чл.3 от Договора между страните, срокът за ползване на предоставения на 02.10.2007г. кредит-овърдрафт е до 02.10.2009г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на Банката. Представените по делото ОУ на „ПИБ“ АД, за издаване и ползване на револвиращи МКК Мастъркард и Виза са изменени и допълнени с решение в сила от 18.11.2022г., както е посочено в документа. Ищецът е признал, а така е отразено и в представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните му книги, че кредитът е в просрочие от 22.07.2013г. Позовайки се на това неизпълнение, банката е изпратила на кредитополучателя Покана за доброволно изпълнение, с която е предоставила 5-дневен срок за заплащане 5 на всички изискуеми задължения, като е направено и заявление, че в случай на неизпълнение в посочения срок, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е връчена редовно, чрез ЧСИ С. Я., рег.№844 на КЧСИ, на 16.11.2022г. Установено е със заключение на СИЕ на ВЛ В. В, прето от РС, че ищецът е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1 000,00 лева, като общо усвоената сума по нея е в размер на 5172,90 лева. Съгласно заключението, кредитът е в просрочие от 22.07.2013г., като последното усвояване на суми е на 25.09.2012г., когато чрез АТМ е изтеглена сума в размер на 50,00 лева.

Изчислени са сумите, които се дължат към момента на подаване на заявлението и е установено, че те са събрани от ответника принудително в процеса на предварително/незабавно/изпълнение от съдебен изпълнител.

За да отхвърли иска на „ПИБ“АД, Плевенски РС е приел, че не е налице противоречия между клаузи от договора и ЗЗП, които да доведат до извод за недействителността му. Приел е, че ищецът е изправна страна като кредитор по договора за банков кредит, тъй като е предоставил договорената парична сума и същата е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че претендираните от банката вземания са погасени по давност. Позовал се е на чл.3 от договора и на Раздел XIX на представените от ищеца Общи условия - т.19.1.1, като е приел, че срокът на договора се удължава автоматично за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му. Изхождайки от т.19.2. от ОУ е приел, че срока за ползване на кредита и срока на валидност на картата, чрез която той се ползва, са различни, като водещ е срокът на кредита, в зависимост от който се издава и кредитната карта. Стигайки до извода, че договорът може да се прекрати с предизвестие от всяка от страните, отправено до насрещната и тази клауза за прекратяване е действала през целия срок на договора, е приел, че никоя от страните не е правила изявление за прекратяването му. Изложил е в мотивите, че неполучаването на кредитна карта от кредитополучателя не води до прекратяване на договора, както и фактическото преустановяване на ползването му, не е сред основанията за прекратяване на договора. Поради това е прел, че срокът на процесния договор не е изтекъл нито с изтичане на две години от сключването му, нито с изтичане на срока на валидност на предоставената от банката кредитна карта, нито в друг момент след тези дати.