Решение № 282 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20235300900021 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ИПО“ ООД ЕИК 040905182 със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1717, район „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.

„Резбарска“

№

47, ет.5, иска осъждане на ответника

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ***, да плати сумата от 110 150.24лв., представляваща получена без основание цена за достъп и пренос на електроенергия през разпределителна мрежа за периода 01.01.2021г. – 30.11.2022г. по направено плащане от ищеца на издадени от ответника фактури за този период, ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда до изплащане на сумата.

Твърди, че е собственик на предприятие, разположено в притежавани от дружеството поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК и КР на гр.Карлово. Дружеството е свързано директно с подстанция 110/20кV „Карлово – 1“, собственост на НЕК ЕАД, чрез негови съоръжения: електропровод 20кV, въведен в експлоатация с Удостоверение № 65 от 15.08.2011г. на Главния архитект на Община Карлово; четири трансформатора, собственост на ищеца: трансформатор 2 500 kVA и трансформатор 1000 kVA, закупени с фактура № 6583 от 19.07.1999г., платени на 19.07.1999г.; трансформатор 630 kVA, закупен с фактура № 526 от 04.08.2008г.; трансформатор 400 kVA, закупен с фактура № 886 от 01.12.2004г. Горните съоръжения са заведени в счетоводните му книги като дълготраен актив. Поради това твърди, че от 15.08.2011г. се електроснабдява директно от електопреносна мрежа и съоръжение, собственост на НЕК ЕАД, 1 чрез електроразпределителна мрежа, негова собственост, без да ползва за това мрежи и съоръжения на ответника или негов праводател за този период.

Твърди, че не ползва електроразпределителна мрежа и съоръжения на ответника за исковия период, поради което не му дължи цена за достъп и пренос, защото такава услуга не е предоставена. Въпреки това ответникът издава на ищеца фактури, в които начислява услуги пренос и разпределение.

За исковия период по издадените фактури ищецът е платил общо 110 150.24лв., индивидуализирани по фактура и стойност в исковата молба и справката към нея, с цел да не се прекъсне електроснабдяването му, за които плащания твърди, че са без основание, защото такива услуги не са предостави от ответника, защото той не е собственик на съоръженията, чрез които ищецът се електроснабдява.

Съществуващият между страните спор по дължимост и основание за плащане на цена за пренос и достъп през електроразпределителна мрежа е стар и за него ищецът е завел и провел успешно искови производства по пет дела, по които е осъдил ответника да му върне платените суми за предходни периоди – т.д. № 28/ 2015г. на ПОС; т.д. № 27/2015г. на ПОС; т.д. № 313/2016г. на ПОС; т.д. № 349/2017г. на ПОС и т.д. № 312/2019г. Сега търси връщане на платеното за последния двугодишен период.

Не признава, че електропровод

20кV е част от електроразпределителната мрежа на ответника, защото не е негов собственик.

Не признава, че обектът му е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника поради присъединяване на ниво средно напрежение. Не признава ползване на услугите достъп и пренос. Поддържа, че ответникът трябва да е собственик на електроразпределителната мрежа и нейните съоръжения, за да предоставя услугите достъп и пренос през нея. Повтаря, че присъединяването му е директно към електропреносни съоръжения на НЕК ЕАД, чийто услуги достъп и пренос ползва чрез „ЕСО“ ЕАД и НЕК ЕАД.

Тези услуги са отделно перо във фактурите му и ги плаща. Именно в лицензията, представена от ответника, в т.12 се посочва, че електропреносната мрежа започва от Подстанция „Карлово – 1“, към която ищецът е присъединен директно. В тази връзка с две писма от 2012г. и 2013г. е изискано монтиране на СТИ в уредбата на електропреносното предприятие, което ответникът до момента не е направил въпреки нормативно съществуващото задължение за това.

Не признава, че сключеният между страните на 12.11.2013г. договор е правното основание за ответника да начислява спорните вземания. Договорът е подписан от ищеца с цел избор на доставчик на ел. енергия на свободния пазар, за да докаже, че е клиент, присъединен на ниво средно напрежение, и поради заплахата при неподписване на такъв да се прекрати електрозахранването му. Договорът е подписан с особено мнение на ищеца за недължимост на суми по достъп и пренос до разпределителна мрежа, с което ответникът е запознат от писмото от 01.11.2013г. Твърди, че договорът е 2 нищожен, защото е сключен без правно основание, и защото противоречи на чл.88 ал.1 от ЗЕ като императивна норма – ответникът и до момента не е собственик на разпределителни съоръжения, по които ищецът да се електроснабдява.

Не признава, че ответникът извършва разходи за услуга достъп, защото ответникът няма мрежа, която да управлява и която да генерира този разход, поради липса на собственост върху съоръженията. В този смисъл е и аргумента за недължимост на услугата пренос.

Възразява, че присъединяване на още потребители към съоръженията на ищеца е без негово знание и съгласие, без предоставяне на съоръженията за ползване по реда на чл.117 ал.8 от ЗЕ чрез сключен договор или разпореждане на КЕВР, поради което от тези неправомерни факти не може да черпи аргументи и права.

Признава, че няма договор между него и НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава исковете. Твърди, че между страните е сключен Договор от 12.11.2013г. за предоставяне на услугите достъп и пренос през електроразпределителна мрежа. Услугата достъп е право да се ползва електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обекта на ищеца и цената й се изчислява на база постоянни разходи на мрежовия оператор за всеки един клиент. Услугата пренос е транспортиране на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа с характеристики по БДС EN 50160. Цените за тези две услуги са регулирани цени, определени от КЕВР. След 01.06.2014г. в страната има и пазар на балансираща енергия, за което всички клиенти плащат разходи за балансиране на енергийната система за разпределение.

Не подвига спор, че ищецът е собственик на електропровода 20кV и трафопост, но през тях се електроснабдяват и други потребители /общо пет на ниво ниско напрежение/, поради което те са част от електроразпределителната мрежа на ответника, подлежат на изкупуване и докато се изкупят дължимата цена за достъп е на основание чл.117 ал.8 ЗЕ, което не освобождава ищеца от задължението да плаща цена пренос и достъп, защото услугите се ползват от ищеца. Ищецът отказва да преговаря за изкупуване и възпрепятства сключване на договор за предоставяне на достъп.

Твърди, че обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение с ИТ № **** и клиентски № **********. Електроенергията му се измерва на ниво средно напрежение с електромер № 534135, собственост на ответника, с измервателните трансформатори с дистанционно отчитане.

За исковия период доставчик на електрическа енергия и координатор на балансираща група за ищеца е „Енерджи съплай“ ЕООД, но ответникът 3 остава негов мрежови оператор, на когото се дължи цена достъп и пренос, независимо кой е собственикът на присъединителните съоръжения, чрез които се доставя електроенергия до обекта му. Ищецът не твърди към коя друга разпределителна мрежа е присъединен и на кой друг оператор плаща достъп и пренос.

Признава, че с ищеца имат спор за дължимостта на цена достъп и пренос до разпределителната мрежа, но поддържа, че е титуляр на услугата и оттук има право да получи тази цена по силата на сключения между тях на 12.11.2013г. договор и предоставяните в негово изпълнение услуги. Позовава се на съществуващата правна уредба, според която цена пренос и достъп плащат всички клиенти върху фактурираното количество активна електроенергия. Енергийните обекти в страната са свързани и функционират в единна електроенергийна система, с общ режим на работа, с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електроенергия. Това са електрическите централи, преносните мрежи, разпределителните мрежи и електрическите уредби на потребителите.

Лицензия за разпределение на електроенергията на територията, на която е обекта на ищеца, принадлежи на ответника. Вярно е, че съоръженията, чрез които обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение, са негова собственост, но те функционално принадлежат и са част от разпределителната мрежа на територията, обслужвана от ответника, защото присъединяването е на ниво средно напрежение, а не на ниво високо напрежение. Легалният критерий за разграничаване на електропреносната от електроразпределителната мрежа е нивото на напрежението, а не собствеността на мрежата. Подстанцията на НЕК ЕАД е на ниво високо напрежение, докато ищецът е присъединен на ниво средно напрежение.

Твърди, че спорът следва да се разреши според функционалната принадлежност на уредбата на ищеца, а не чрез собствеността й.

Позовава се на съдебната практика по тълкуване на общностното право и извършва исторически преглед и анализ на нормативната база по обособяване на електроразпределителните дружества и по определяне на цената според нивото на напрежението. Поддържа формиране на цена достъп и ползване до електроразпределителните мрежи при присъединяване на ниво средно напрежение на база всички разходи на дружеството за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, оперативно управление, управление на режима на работа, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като тук не са отчитани стойностите на присъединителни съоръжения и разходи за поддържането им. Те участват при определяне цена за пренос. Цената за пренос отразява всички разходи на оператора на мрежата за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираната от потребителите количества ел. енергия.

Поддържа наличие на разлика между доставчик на електроенергия, който може да бъде сменен по всяко време, и доставчик на мрежови услуги, 4 който не може да се замени, докато обектът съществува и ползва електроенергия, поради естеството на услугата и изградения в това отношение монопол.

Окончателна цена на мрежовата услуга зависи от това дали клиентът притежава или не собствени съоръжения. Клиент със собствени съоръжения не дължи цена пренос, защото тя покрива разходите за придобиване или изграждане, поддържане и амортизация на енергийните съоръжения, както е при ищеца, поради което в издадените фактури ответникът не начислява цена пренос.

Докато разходите за цена достъп се дължат от всички, включително от ищеца, защото те покриват разход за осигурено непрекъснато ползване на електроенергия, опаретивно управление, измерване, диспечиране и т.нат. За исковия период ищецът е имал непрекъсната консумация в обекта си, което е свързано с осигурения достъп до електроразпределителната мрежа, респективно непрекъснато е поддържана възможността да започне такава консумация.

Твърди, че ищецът дължи плащането на регулярно определената от КЕВР цена и е адресат на решенията на КЕВР като няма правно основание тези решения да не се прилагат за него, респективно да бъде изключен от тях.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

Между страните не е спорно и това се удостоверява от представените от ищеца документи, че е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Карлово, с площ от 16 089 кв.м., ведно с находящите се в същия промишлени и складови сгради, общо 20 на брой, както и върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Карлово, с площ от 13 285 кв.м., ведно с находящите се в същия промишлени и складови сгради, общо 8 на брой.