Решение № 391 от 16.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503980 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №4602/29.07.2020 г., постановено по гр.д.

№211/2018 г. на СГС, I ГО, 6 състав, постановено по предявени от И. Д. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лв., като част от сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при ПТП на 04.10.2016 г., виновно причинено от Р. И. Г., като водач на л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, чиято гражданска отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №22116001265624, валидна от 03.05.2016 г. до 02.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.10.2016 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.12.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил частично предявената претенция за разликата над 30 000 лв., до предявения размер от 40 000 лв., като част от сумата 80 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за забава, за периода от 04.10.2016 г. до 27.12.2016 г., и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№89136/01.09.2020 г., подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Р. Ч., се обжалва решението частично – за сумата над размера от 3 500 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази 1 част, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Сочи се нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК и неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД. Не е проведено пълно и главно доказване да са настъпили заявените вреди в твърдения обем, и определеното обезщетение се явява несправедливо и завишено по размер. Не следва да се обезщетяват вредите от дегенеративните промени, които не се установява по несъмнен начин да са резултат единствено от процесното ПТП. Неправилно са били кредитирани свидетелските показания, които са в противоречие със събраните медицински документи, и не се подкрепят от приетите медицински експертизи.

Определеното обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост, формулирани в ППВС №4/1968 г., не съответства на установените болки, страдания и другите морални вреди на увреденото лице, не е преценена икономическата конюнктура към датата на увреждането, не е съобразена съдебната практика по сходни случаи. Настоява се за частична отмяна на решението в осъдителната му част, за сумата над 3 500 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., и постановяване на ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над 3 500 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., при прилагане на законовите разпоредби за присъждане на дължимата законна лихва върху посочената сума. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разгледжане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба, с вх.№276998/22.10.2020 г., подаден от И. Д. Д., чрез адв. В.О., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид характера и тежестта на уврежданията, интензивността и продължителността на болките, психическите и физически последици в резултат от телесните увреди, нормативно определените лимити на отговорността на зстрахователя. От приетата СМЕ се установяват причинените от процесното ПТП травматични увреждания на ищеца, продължителността на възстановителния период, продължаващите болки и страдания и до момента на изготвяне на експертизата. Приета е и СПЕ, от която се установява нарушението на обичайното психическо и социално функциониране на ищеца. Поддържа се, че съдебният акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част, и се настоява в тази част да бъде потвърден.

Заявява се претенция за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана и Насрещна въззивна жалба вх.

№277001/22.10.2020 г., подадена от И. Д. Д., чрез адв. В.О., против решението в отхвърлителната му част по главния предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 30 000 лв., до претендирания размер от 40 000 лв., като се иска от въззивния съд присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 28.12.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за нарушение на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г., чрез определяне на занижен размер на справедливото обезщетение, който не съответства на установените по делото травматични увреждания на ищеца, изразяващи се в множествено изкълчване и 2 навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/, и търпените във връзка с тях болки и страдания, с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, отразена в размера на установените застрахователни лимити. Излага подробни съображения по съществото на спора с анализ на събраните по делото доказателства. Заявява претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, която в дадения от съда двуседмичен срок, е депозирала Отговор на насрещната въззивна жалба с вх.№295662/27.11.2020 г., подаден от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Р. Ч., надлежно упълномощена по делото. Поддържа се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба по идентични съображения за недоказаност на част от твърдените вреди – световъртеж и болков синдром, поради установяването им единствено с гласни доказателства, при липса на клинични данни за тях, и без категорично установена връзка между тях вредоносното събитие.

Претендира се и присъждане на суми за бъдещи несигурни интервенции, което е недопустимо. Присъденото обезщетение в размер от 30 000 лв. и така се явява несправедливо завишено, а с оглед прекомерността му, се поддържа и неправилност в частта досежно присъдените лихви, съобразно неправилно уважената искова претенция. Настоява се за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение.

Заявява се претенция за присъждане на разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна застрахователна претенция вх.№12785/28.12.2016 г., поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 04.10.2016 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на Р. И. Г., като водач на застрахован при ответника лек автомобил, по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че ищеца има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди, до размера от 3500 лв. Не се спори по механизма на ПТП и механизма на увреждането. Спори се по вида и характера на получените от ищеца 3 травматични увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП, както по размера на справедливото обезщетение, дължимо на ищеца за реално претърпените от него болки и страдания във връзка с процесното ПТП, за сумата над размера от 3500 лв. до размера от 40 000 лв.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:

По делото е безспорно установен следният механизъм на процесното ПТП, настъпило на 04.10.2016 г. около 13.20 ч., в гр. София, на ул.“Тодор Каблешков“, в района на кръстовището с ул.“Боянски водопад“, като в него са участвали три леки автомобила – л.а. „Мазда“, л.а.“Киа Сиид“ /управляван от ищеца/ и л.а. „Ауди 80“ /застрахован при ответника/. Лекият автомобил „Мазда“ се е движил по ул.“Тород Каблешков“ в посока към бул.“България“, като в района на кръстовището с ул.“Боянски водопад“, поради задръстване с автомобили, е спрял. Движещият се непосредствено след него л.а. „Киа Сиид“, също спира. Водачът на третия автомобил – л.а.“Ауди 80“, не успява да спре, и с предната си част нанася удар върху задната част на лекия автомобил „Киа Сиид“. От този удар, лекият автомобил „Киа Сиид“ отскача напред, и с предната си част удря спрелия пред него л.а. „Мазда“. В резултат от така реализиралото се ПТП ищецът, като водач на л.а. „Киа Сиид“ получава травматични увреждания.

За установяване на вида и характера на травматичните увреждания на ищеца, претърпени в пряка причинна връзка с процесното ПТП, по делото е приета Съдебномедицинска експертиза /на л.78-81/, от която се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /“дисторзио коли“/, което по своя медико-биологичен характер съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат от полученото увреждане ищецът е търпял интензивни болки в шийния отдел на гръбначния стълб за период от около един месец; силно ограничаване и болезненост на движенията в шийния отдел на гръбначния стълб; главоболие и болки в тилната област на главата; световъртеж. Неврологичният статус на ищеца е останал в норма, не са установени фрактури и луксации в шийния отдел на гръбначния стълб. Установено е изглаждане на физиологичната лордоза в шийния отдел. За лечение на увреждането ищецът е бил транспортиран с екип на ЦСМП до спешното отделение във ВМА, където е била проведена консултация с неврохирург, и след като е установено, че липсва ЧМТ или ГМТ, и неврологичен статус без отклонение, е бил освободен за домашно лечение. На следващия ден е бил прегледан от невролог, и поставена диагноза: „Увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия“, констатирано е отклонение в неврологичния статус – нистагъм предимно хоризонтален, и хипестезия по С5-6 дерматом вдясно. Назначено е лечение, като е дадена препоръка за провеждане на КТ-изследванена шиен отдел и отоневрологично изследване. В периода 13.10.2016 г. – 17.10.2017 г. е бил хоспитализиран в отделение по нервни болести с диагноза: „Световъртеж от централен произход“. Проведени са хематологични изследвания, консултации с отоневролог и физиотерапевт, проведено е КТ-изследване. В неврологичния статус е установена нестабилност при ходене. От проведеното КТ изследване е установен динамичен блок /вероятно срастване на тела на шийни прешлени/ с изправяне на физиологичната лордоза в шийния отдел, установени са медианна дискова херния на ниво С4-С5 с компресия на миелона, и друг дисков пролапс на нива С5-С6. Проведено е медикаментозно лечение, което е намалило дискоординационния синдром, назначено 4 е домашно лечение, на контролния преглед на 21.10.2016 г. не са описани нови оплаквания, като е препоръчано носене на мека шийна яка при продължаване на оплакванията, и провеждане на консултация с невролог или неврохирург. Така описаното лечение е било неправилно проведено – трябвало е непосредствено след инцидента да се препоръча носене на мека шийна яка за период до една седмица, да се назначи медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти, витамини от група С и В, микроелементи – цинк, магнезий. При необходимост да се включи провеждане на физиотерапия и кинезитерапия. Не се препоръчва продължително носене на шийна яка, тъй като води до намаляване на мускулния тонус на шийната мускулатура и последващи атрофични промени. При продължаване на оплакванията е следвало да се проведе ЯМР-изследване. Неправилна е поставената диагноза „Световъртеж от централен произход“, тъй като няма данни за получени черепно-мозъчна или гръбначно-мозъчна травми. Травматичния инцидент е настъпил на фона на предшестващи го дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб. Травматичният момент е изиграл катализираща роля за установяване на дегенеративните промени. Обичайният възстановителен период при полученото от ищеца травматично увреждане е с продължителност от около 3 месеца, като през първия месец са налице болки с интензивен характер, най-интензивни през първите 15 дни, а впоследствие намаляващи. При продължаване на оплакванията следва да се направи преоценка и да се проведат невроизобразителни изследвания. При извършения от експертизата личен преглед на ищеца /две години и осем месеца след увреждането/ е установено, че същия е в добро общо състояние, като съобщава за продължаващи изтръпвания по страничната повърхност на лявата ръка, достигащи най-често до първите три пръста. Обективно е установен неврологичен статус – слабост в лявата ръка, хипестезия в дерматомите С6 и С7. С оглед продължаващите изтръпвания по страничната повърхност на лявата ръка и наличието на двигателна слабост, е трябвало да бъдат извършени диагностични изследвания – магнитно-резонансна томография на шиен отдел и електромиография. По препоръка на вещото лице, изготвило експертизата, ищецът е провел ЯМР-изследване, представено на експертизата в открито заседание, при изслушване на заключението. От същото вещото лице констатира, че се установяват настъпили дегенеративни изменения, с остеохондроза, медианна дискова херния на С4-5, и С5-6, и парамедианна на С5-6, като изтръпванията на лявата ръка на ищеца са свързани най-вече с тази на С5-6. Трудно може да се отграничи в каква степен тези изменения са свързани с травматичното увреждане, и доколко са резултат от дегенеративните изменения. Самите дегенеративни изменения е възможно да съществуват, без да се появят оплаквания. В конкретния случай оплакванията са започнали след увреждането, което обосновава извод, че травмата е катализирала започналите вече при ищеца дегенеративни процеси.