Решение № 2710 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2710 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100505367 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20022285 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 24367/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Ц. И. и Б. Ц. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Ц. И. и Б. Ц. И. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 462,15 лв. за всеки от ответниците, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020 г. до окончателното погасяване, сумата в размер на по 131,04 лв. всеки от ответниците, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 11.02.2020 г., сумата в размер на по 3,72 лв. всеки от ответниците – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020 г. до окончателното погасяване и сумата в размер на по 0,66 лв. всеки от ответниците, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 11.02.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №8231/2020 г. по описа на СРС, 28 състав.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в производството не било доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка излага, че от страна на ищеца е представена данъчна декларация за топлоснабдения имот, от която се установявало, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот и като такива се явяват „потребители на енергия или природен газ за битови нужди“ съгласно ЗЕ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Ц. И. и Б.

Ц. И., чрез адв. Джаджарова, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържат, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинни услуги между страните по делото. Не са представени доказателства кому принадлежи правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на 2 ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор /напр. молба-декларация за откриване на партида/ между страните. Ангажираните от ищеца писмени доказателства – писмо от 14.11.2017 г. от СО, дирекция „Общински приходи“, с приложено към него извлечение от декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, деклариран от ответниците Б. И. и И. И., не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на потребителя.

Ищецът в производството не е релевирал други доказателствени искания, посредством които да установи главната предпоставка на предявените искове. Ето защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. Щом не е доказано наличие на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди между ищеца и ответниците по смисъла на посочените по - горе разяснения, предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 20022285 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 24367/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите имат право на направените в производството разноски. Пред въззивната инстанция въззиваемият Б. Ц. И. е направил разноски в размер на 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд счита за неоснователно. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК същият има право на разноски в размер на 300 лв.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20022285 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 24367/2020 г. по описа на СРС, 28 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на Б. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4